Филолаос Пихеон: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809927 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
По време на [[Балканска война|Балканската война]] частта на Пихеон е първата, която влиза в [[Костур (град)|Костур]] на 11 ноември 1912 година. През 1914 година е удостоен с „орден на Христос“, пенсиониран е през 1922 година с чин полковник, а по-късно получава чин генерал-майор от запаса. Заема различни постове в Лариса, Одрин, а около 1940 години е кмет на [[Костур (град)|Костур]]. |
По време на [[Балканска война|Балканската война]] частта на Пихеон е първата, която влиза в [[Костур (град)|Костур]] на 11 ноември 1912 година. През 1914 година е удостоен с „орден на Христос“, пенсиониран е през 1922 година с чин полковник, а по-късно получава чин генерал-майор от запаса. Заема различни постове в Лариса, Одрин, а около 1940 години е кмет на [[Костур (град)|Костур]]. |
||
През 30-те години на XX век обикаля българските села в Костурско и срещу рушвети върши услуги на местните хора. Стефан Шклифов от Черешница разказва: {{Цитат| |
През 30-те години на XX век обикаля българските села в Костурско и срещу рушвети върши услуги на местните хора. Стефан Шклифов от Черешница разказва: {{Цитат|Капитано беше слабодушен, висок, на шейсетина години, со мустачки, облечен во цивилни дрехи и се дуеше като бръмбар... И фатиха селяните да го доближават за разни работи. Едни го молеха синовете им по-близко да служат войници, за да можат да идват дома по-набърго при невястите си. Други пък за друго. На Пихьон му вървеше думата при органите на властта. Никой не отиваше при него со празни ръце. Кой со тенекия овче масло или сирене, кой со ягне, кой со кокошка и яйца, кой со вино и ракия. Неговата къща стана като бакалски дукян.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме, Изток-Запад, София, 2011, стр.214-215.</ref>}} |
||
Пихеон умира в 1947 година.<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/66042 Πηχεών Φιλόλαος от сайта http://pandektis.ekt.gr]</ref><ref>[http://www.vlahoi.net/diaries/1997/dec.htm Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας]</ref> |
Пихеон умира в 1947 година.<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/66042 Πηχεών Φιλόλαος от сайта http://pandektis.ekt.gr]</ref><ref>[http://www.vlahoi.net/diaries/1997/dec.htm Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας]</ref> |
||
Версия от 16:03, 26 октомври 2018
| Филолаос Пихеон Φιλόλαος Πηχεών | |
| гръцки военен и революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Филолаос Пихеон в Общомедия | |
Филолаос Анастасиу Пихеон (Шаблон:Lang-el) е гръцки военен и андартски капитан, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Биография
Пихеон е роден в 1875 година в Охрид във влашкото семейство на революционера Анастасиос Пихеон, заселило се в града от село Шиписко след разрушаването на Москополе. Влиза в гръцкия революционен комитет, поставил си за цел борба с българските чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и като капитан на андартска чета влиза два пъти в Македония. Първият път в 1905 година под името капитан Филотас действа в Костурско, а вторият в 1907 г. като капитан Лаврас в Мариово.
По време на Балканската война частта на Пихеон е първата, която влиза в Костур на 11 ноември 1912 година. През 1914 година е удостоен с „орден на Христос“, пенсиониран е през 1922 година с чин полковник, а по-късно получава чин генерал-майор от запаса. Заема различни постове в Лариса, Одрин, а около 1940 години е кмет на Костур.
През 30-те години на XX век обикаля българските села в Костурско и срещу рушвети върши услуги на местните хора. Стефан Шклифов от Черешница разказва:
| „ | Капитано беше слабодушен, висок, на шейсетина години, со мустачки, облечен во цивилни дрехи и се дуеше като бръмбар... И фатиха селяните да го доближават за разни работи. Едни го молеха синовете им по-близко да служат войници, за да можат да идват дома по-набърго при невястите си. Други пък за друго. На Пихьон му вървеше думата при органите на властта. Никой не отиваше при него со празни ръце. Кой со тенекия овче масло или сирене, кой со ягне, кой со кокошка и яйца, кой со вино и ракия. Неговата къща стана като бакалски дукян.[1] | “ |
Пихеон умира в 1947 година.[2][3]
Бележки
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме, Изток-Запад, София, 2011, стр.214-215.
- ↑ Πηχεών Φιλόλαος от сайта http://pandektis.ekt.gr
- ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας
