Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8811378 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809121 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
||
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат| |
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.}} |
||
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> {{цитат| |
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> {{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.}} |
||
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/> |
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/> |
||
Версия от 16:16, 26 октомври 2018
Българщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2] В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише:[3]
| „ | …ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена. | “ |
Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]
| „ | Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България. | “ |
В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]