Мутинска война: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8810134 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8807996 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 32: Ред 32:
==Битката==
==Битката==


Шест дни след [[Битка при Форум Галорум|битката при Галорум]], двете армии се срещат отново близо до Мутина. Силите на Октавиан се присъединяват към тези на консула Хирций. Антоний е победен отново, но самият Хирций е убит, оставяйки армията и републиката без водач. Хирций е убит по време на нападение над лагера на Антоний. Октавиан намира тялото му и според [[Светоний]]: {{цитат|В разгара на битката, когато носителят на [[щандарт]]а – орел, на неговият легион бил тежко ранен, той (Октавиан) взел орела и го носил за известно време.}} Сега с помощта на [[пропретор]]ският [[империум]], Октавиан поема управлението на армията на мъртвия консул.
Шест дни след [[Битка при Форум Галорум|битката при Галорум]], двете армии се срещат отново близо до Мутина. Силите на Октавиан се присъединяват към тези на консула Хирций. Антоний е победен отново, но самият Хирций е убит, оставяйки армията и републиката без водач. Хирций е убит по време на нападение над лагера на Антоний. Октавиан намира тялото му и според [[Светоний]]: {{цитат|В разгара на битката, когато носителят на [[щандарт]]а – орел, на неговият легион бил тежко ранен, той (Октавиан) взел орела и го носил за известно време.|}} Сега с помощта на [[пропретор]]ският [[империум]], Октавиан поема управлението на армията на мъртвия консул.


==Последици==
==Последици==

Версия от 16:23, 26 октомври 2018

Мутинска война
Освободителна гражданска война
  Марк Антоний
  Октавиан
  Децим Брут
  Гай Панса
Информация
Период21 април 43 пр.н.е.
МястоМутина, Виа Емилия, Северна Италия
РезултатКраткотрайна сенатска победа;
Сформиране на Втори триумвират
ТериторияРимска република
Страни в конфликта
Сенатска фракция Цезарианска фракция
Командири и лидери
Авъл Хирций
Гай Вибий Панса
Децим Брут Албин
Октавиан
Марк Антоний
Публий Вентидий Бас
Марк Емилий Лепид
Сили
45,000:
IV Македонски легион
XIV легион
• 2 легиона ветерани

• 8 нови легиона
20,000:
II Галски легион
V легион "Чучулигите"
XXXV легион
• 4 нови легиона
Жертви и загуби
8,0006,000

Мутинска война се наричат[1] военните действия през април 43 пр.н.е. в района на Мутина (дн. Модена) между Марк Антоний и Октавиан Август, като представители съответно на републиканците и цезарианците в Римската република. Антоний обсажда Децим Брут в Мутина, но Октавиан успява да снеме обсадата. По време на схватките загиват двамата консули от тази година - Хирций и Панса. Октавиан обаче не успява да стане консул. През същата година е направен Втория триумвират, в който участват Октавиан, Антоний и Емилий Лепид.

Подготовка

Около година след убийството на Юлий Цезар, преговорите между Римският сенат и Марк Антоний се провалят. Антоний събира легионите си и тръгва на война срещу един от убийците на Цезар – Децим Брут, който е управител на Цизалпийска Галия.

Марк Антоний обсажда Брут в района на Мутина (днес Модена), на юг от река По при Виа Емилия. Панса е изпратен на север от Рим за да се присъедини към Хирций и Октавиан с цел да осигурят помощ на Брут. На 14 април, Антоний тръгва със своята преторианска кохорта, II и XXXV легиони, лековъоръжени части и голяма кавалерия да отреже пътя на Панса преди той да е достигнал до сенатските войски. Антоний предполага, че Панса има само 4 легиона от новобранци, но предишната нощ Хирций изпраща легион и преторианската кохорта на Октавиан като подкрепление на Панса. Легионите на Антоний и на Панса се сблъскват при селото Форум Галорум (Forum Gallorum). В последвалата битка при селото силите на Панса са разгромени, а самият той е смъртно ранен. Въпреки това, вместо да спечели решителна победа Антоний е принуден да се оттегли, когато подкрепленията под командването на Хирций се сблъскват с неговите уморени войски.

Битката

Шест дни след битката при Галорум, двете армии се срещат отново близо до Мутина. Силите на Октавиан се присъединяват към тези на консула Хирций. Антоний е победен отново, но самият Хирций е убит, оставяйки армията и републиката без водач. Хирций е убит по време на нападение над лагера на Антоний. Октавиан намира тялото му и според Светоний:

В разгара на битката, когато носителят на щандарта – орел, на неговият легион бил тежко ранен, той (Октавиан) взел орела и го носил за известно време.

Сега с помощта на пропреторският империум, Октавиан поема управлението на армията на мъртвия консул.

Последици

По същество Мутина е мястото, където Октавиан се превръща от младеж без власт в равен на Антоний. Скоро след битката е постигнато примирие между Антоний и Октавиан в Болоня, което в крайна сметка води до сключването на Втория триумвират между Марк Емилий Лепид, Октавиан и Марк Антоний. Те оставят на страна различията си и обвиняват сенаторите замесени в убийството на Цезар докато упражняват “тройна диктатура”. В крайна сметка години по-късно борбата за власт ще доведе до победа на Октавиан над Антоний и Клеопатра при Акциум през 31 пр.н.е. и установяване формата на принципат, но събитията в Мутина за първи път показват Октавиан като сила с която другите трябва да се съобразяват. Без тази победа, Октавиан може би никога нямаше да спечели уважението и да бъде признат като наследник на Цезар.

Вижте също

Източници

  1. Jochen Bleicken: Augustus, Fest, Berlin 1998, ISBN 3-8286-0136-7.

Шаблон:Древен Рим-мъниче Шаблон:Военна-мъниче

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Mutina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​