Витиня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:36, 27 октомври 2018

Витиня (Чурешки проход)
Витиня (Чурешки проход) Витиня Координати: 42°46′52.1″ с. ш. 23°47′51.2″ и. д. / 42.781139° с. ш. 23.797556° и. д. 42.781139, 23.797556
Тип на обекта:	проход
Данни
Надм. височина:	965 m
държава:	България
планина:	Мургаш Западна Стара планина

Витиня (или Чурешки проход) е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.

Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината – 965 м.

Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река Бебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.

Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. ^[1], който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като дотогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.

През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин – София – ГКПП Кулата - Промахон.

От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“, която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока Варна), който се състои от две тръби със сечение 86 м² и дължина 1125 м всяка.^[2]^[3]. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.

Топографска карта

Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
↑ Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
↑ Снимка на тунел Витиня

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 111 – 112.

[1] Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688

[2] Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела

[3] Снимка на тунел Витиня

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 |карта1-име = България
 |карта1-описание= Витиня
-|гш-градуси = 42
-|гш-минути = 46
-|гш-секунди = 55
-|гд-градуси = 23
-|гд-минути = 47
-|гд-секунди = 58
 |текст под координатите =
 |надм-височина = 965
@@ Ред 21: / Ред 15: @@
 '''Витиня''' (или ''Чурешки проход'') е планински [[проход]] (седловина) в най-източната част на планината [[Мургаш]] (част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в общини [[Община Елин Пелин|Елин Пелин]], [[Община Горна Малина|Горна Малина]] и [[Община Ботевград|Ботевград]], [[Софийска област]].
-Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - 965 м.
+Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината – 965 м.
-Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].
+Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].
 Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].
-През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] - [[София]] - [[ГКПП Кулата - Промахон]].
+През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] – [[София]] – [[ГКПП Кулата - Промахон]].
-От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня" (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.
+От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.
 == Топографска карта ==
@@ Ред 36: / Ред 30: @@
 == Източници ==
 <div class="references-small"><references /></div>
+*{{грб|111 – 112}}
-*{{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 111-112 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 [[Категория:Проходи в Стара планина (България)]]