Пиянец: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
Османъ Мустафовъ отъ [[Дзвегор|Звегоръ]] |
Османъ Мустафовъ отъ [[Дзвегор|Звегоръ]] |
||
<br> |
<br> |
||
1878, мартъ 18<sup>й</sup> |
1878, мартъ 18<sup>й</sup> – |
||
<br> |
<br> |
||
Кюстендилъ]] |
Кюстендилъ]] |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница. |
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница. |
||
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] |
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] – [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство. |
||
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път. |
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път. |
||
== Селища == |
== Селища == |
||
На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села |
На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села – [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] – от община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница (община)|Виница]]. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]] (''Делчево''). |
||
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] |
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] – селата [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[община Бобошево]]. |
||
В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село |
В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село – [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] в [[община Невестино]] село [[Ветрен (община Царево село)|Ветрен]] в община Царево село. |
||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://promacedonia.com/sg/sg_1_1.html Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец |
* [http://promacedonia.com/sg/sg_1_1.html Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“] |
||
* [http://promacedonia.com/vk_1/vk1_a_30.html Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“] |
* [http://promacedonia.com/vk_1/vk1_a_30.html Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“] |
||
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор] |
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор] |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* {{грб|369 – 370}} |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 369-370. |
|||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
Версия от 17:44, 27 октомври 2018
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).[1]
География
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма – Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.
Селища
На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села – Панчарево и Църник – от община Пехчево и село Калиманци в община Виница. Основен център на Пиянец е град Царево село (Делчево).
На българска територия областта заема южната част на Община Невестино – селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в община Бобошево.
В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село – Ветрен в община Невестино село Ветрен в община Царево село.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Топографска карта
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-82. Мащаб: 1 : 100 000.
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор
Бележки
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 369 – 370.