Рожен (проход): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:32, 29 октомври 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

Рожен
Рожен Координати: 41°40′08.04″ с. ш. 24°44′17.88″ и. д. / 41.6689° с. ш. 24.7383° и. д. 41.6689, 24.7383
Тип на обекта:	седловина
Данни
Надм. височина:	1436 m
държава:	България
планина:	Западни Родопи

Рожен е планински проход (седловина) в Южна България в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.^[1]

Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.^[1]

Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.^[1]

Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Елидже - Ехинос (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.^[1]

По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)^[2]. На връх Рожен, северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 m.

Топографска карта

Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 414.
↑ Събор Рожен 2016

[грб-1] а ^б ^в ^г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 414.

[2] Събор Рожен 2016

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 |име = Рожен
 |карта1-име = България
-|карта1-описание= Рожен
+|карта1-описание=
-|гш-градуси = 41
-|гш-минути = 40
-|гш-секунди = 09
-|гд-градуси = 24
-|гд-минути = 44
-|гд-секунди = 18
 |текст под координатите =
 |надм-височина = 1436
@@ Ред 21: / Ред 15: @@
 [[Файл:Rozhen pass2.jpg|мини|ляво|Ливадите на прохода Рожен]]
-'''Рожен''' е планински проход (седловина) в [[Южна България]] в централната част на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]] в [[Община Смолян]], [[област Смолян]].
+'''Рожен''' е планински проход (седловина) в [[Южна България]] в централната част на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]] в [[Община Смолян]], [[област Смолян]].<ref name="грб">{{грб|414}}</ref>
-Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на [[Чепеларска река]] (десен приток на [[Марица]]) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река [[Черна (река)|Черна]] и част от басейна на [[Арда]]) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село [[Проглед]], при разклона за курорта [[Пампорово]] и се насочва на югоизток, нагоре по склона на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]]. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село [[Соколовци]], където завършва на 1046 m н.в.
+Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на [[Чепеларска река]] (десен приток на [[Марица]]) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река [[Черна (река)|Черна]] и част от басейна на [[Арда]]) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село [[Проглед]], при разклона за курорта [[Пампорово]] и се насочва на югоизток, нагоре по склона на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]]. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село [[Соколовци]], където завършва на 1046 m н.в.<ref name="грб"/>
-Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с [[Иглолистни|иглолистна растителност]]. В [[Геоморфология|геоморфоложко]] отношение тя е от [[карст]]ов произход – основата ѝ е от [[мрамор]]изиран [[варовик]] и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове [[Чернатица]] и [[Радюва планина]].
+Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с [[Иглолистни|иглолистна растителност]]. В [[Геоморфология|геоморфоложко]] отношение тя е от [[карст]]ов произход – основата ѝ е от [[мрамор]]изиран [[варовик]] и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове [[Чернатица]] и [[Радюва планина]].<ref name="грб"/>
-Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Елидже - Ехинос]] (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния [[Републикански път III-861]] от Юговското ханче, град [[Лъки]] и село [[Джурково]]. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.
+Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Елидже - Ехинос]] (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния [[Републикански път III-861]] от Юговското ханче, град [[Лъки]] и село [[Джурково]]. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.<ref name="грб"/>
-По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени ([http://www.rozhen.bg/bg/%d1%81%d1%8a%d0%b1%d0%be%d1%80-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd-2016/ последното издание] е проведено през юли 2016). На връх Рожен, северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 метра.
+По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)<ref>[http://www.rozhen.bg/bg/събор-рожен-2016/ Събор Рожен 2016]</ref>. На връх Рожен, северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 m.
 == Топографска карта ==
@@ Ред 36: / Ред 30: @@
 == Източници ==
+<references />
-* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 414 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 [[Категория:Проходи в Западните Родопи]]