Санджак

Тази статия е за административната единица. За историческата област вижте Санджак (област).

---

Санджа̀к (Шаблон:Lang-tr, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета.

По време на война всеки санджак изважда в поход около 30 хиляди спахии. Всеки санджак се дели на каази. Управлява се от мютесариф (санджакбей).

През 1520-1535 г., от когато са и първите сравнително сигурни демографски данни по домакинства (огнища), са съществували следните санджаци в Румелия на основата на стари и унаследени исторически области с центрове:

• Паша (санджак), с център Пловдив
• Смедеревски санджак, с център Смедерево
• Трикала
• Кюстендилски санджак, с център Кюстендил
• Морея
• Никопол
• Босненски санджак
• Евбея
• Охрид
• Янина
• Крушевац
• София
• Шкодра
• Силистра
• Виза
• Видин
• Вучитрън
• Призрен
• Херцеговински санджак с център Мостар
• Зворник
• Чирмен
• Превеза
• Елбасан
• Галиполи
• Черногорски санджак с център Жабляк (крепост)
• Дукагин с център Лежа
• Цигани, като под това име са дадени не християнски или мюсюлмански домакинства, а циганските такива с общ брой 17 191.

ДОМАКИНСТВА по това време в горепосочените санджаци по религиозен признак: християнски - 814 777 (81 %), мюсюлмански - 186 952 (18,6 %), еврейски - 4134 (0,4 %); общо 1 005 863

Литература

• Ö. I. Barkan, Osmanliimperatorlugunda bir iskan ve ve kolonizasyon metodu olarak sürgünler. Fakültesi Mecmuasi, t. 15, 1953-1954, p. 237
• М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи. 15-19 в., С. 1977, с. 41-42
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;