Стенопис

Стенопис е всяко произведение на изкуството, директно нарисувано на стена, таван или друга стабилна плоскост. Отличителна характеристика на стенописта е, че архитектурните елементи на дадено пространство са хармонично включени в картината. Някои стенописи са рисувани върху големи платна, които след това са прикрепени към стената. Тази техника е обект на някои противоречия в света на изкуството, но е в обща употреба от края на 19 век.

История

Най-старите стенописи в света датират от Горния палеолит, като скалните рисунки (графити) в Шове в Ардеш, известните древни пещери на Южна Франция (около 30 000 г. пр.н.е.).

Много древни стенописи са оцелели в египетски гробници (около 3150 г. пр.н.е.), дворците Минойската (1700-1600 г. пр.н.е.) и в Помпей (около 100 г. пр.н.е.).

През Средновековието стенописите обикновено се изпълняват на суха мазилка (Secco). Огромната колекция от стенописи в Керала (южна Индия), датиращ от 14 век са примери за фреска Secco. В Италия, около 1300, техниката на рисуване на стенописи върху мокра мазилка фреско, е възстановена и довела до значително повишаване на качеството на стенописите.

Много стенописи са създадени по време на Ренесанса. Един от най-значимите стенописци за всички времена, остава Микеланджело Буонароти, изписал Сикстинкската капела. Учени са пресметнали, че за обикновен човек би било невъзможно да изпише само тавана в рамките на един живот.

В модерни времена, терминът става по-добре познат чрез мексиканския мурализъм - движение в изкуството от 1930 г. в Мексико. Представители са Диего Ривера, Дейвид Сикийерос и Хосе Ороско. Използват се за политическа пропаганда.

Стенописите днес се изработват по най-различни начини, както идейно, така и технологично. Използват се маслени бои или материали на водна основа . Стиловете варират от абстрактното към оптическите илюзии, декоративни в интериори и екстериори. Иницииран от произведенията на стенописни артисти като Греъм Ръст или Райнер Мария Лацке през 1980 г., Trompe-L'oeil живопис преживява ренесанс в частни и обществени сгради в Европа. Днес, красотата на стенописите е много по-широко достъпна с техника, при която картина или фотографско изображение се принтира на хартия или платно, и след това се поставя на повърхността на стената. На практика може да се получи почти всякакъв ефект.

Техники

Съществуват много различни стилове и техники. Най-добре познатата вероятно е фреско. Използва водоразтворими бои върху влажна основа. Удобна за бързо покриване на голяма повърхност, а често и в детайли. Цветовете избледняват, когато изсъхнат. Фреско е един от методите използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес.

Свети Николай благославя – руска фреска от 15 век

Фреска (Шаблон:Lang-it – „на свежо“) е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти, които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ – saecco – рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът (мазилката) да е изсъхнал.

При техниката il fresco поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.

Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието „фреско“ с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.

Днес, понятията il fresko и saecco се използват само за допълнително указание от изкуствоведите за какво живописване върху стената става въпрос – мокро или сухо, а самото понятие стенопис има вече по-разширен смисъл, като в него се включват и техниките сграфито, стенна мозайка и различни смесени техники. Оттук произлиза и новото понятие – декоративно-монументална живопис.

Сред най-известните художници, работили с тази техника са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и др. В България il fresco е най-разпространеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането – Боянският майстор, Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Молерови и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.

В днешно време, поради технологичните промени, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, сравнително устойчиви на въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече трайност на стенописа и улеснение на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.

Галерия

• 
  Църквата „Свети Петър и Павел“, Търново-интериор
• 
  „Свети Варлаам“ от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• Светец от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
  Светец от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• 
  Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
• 
  Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
• 
  „Севастократор Калоян и Десислава“, Боянска църква,1259
• 
  „Цар Константин Асен и царица Ирина“, Боянска църква, 1259
• 
  Детайл от Ивановските стенописи, 14 век
• 
  Детайл от календарните сцени в „Свети Четиридесет Мъченици“, Търново, 13 век
• 
  Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• 
  Детайл от „Страшният съд“, Роженски манастир, 17 век
• 
  „Св. Архангел Михаил“, Рилски манастир, 19 век
• 
  Апокалипсис – стенопис от Осоговски манастир

Препратки

• Защо изписваме Божия дом?
• http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Gospodski/Pascha/Pascha_ikonata.htm
• http://whc.unesco.org/en/list/44