Калояново (област Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
м интервал
Ред 42: Ред 42:


== Личности ==
== Личности ==
;Родени в Калояново
; Родени в Калояново
* [[Георги Тунов]]) (? - 1809), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1799 до 1809 година.
* [[Георги Тунов]]) (? - 1809), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1799 до 1809 година.
* [[Андрея Тунов]] (1770 - 1838), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1811 до 1835 година.
* [[Андрея Тунов]] (1770 - 1838), глава на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската]] католическа епархия от 1811 до 1835 година.

Версия от 15:52, 30 октомври 2018

Тази статия е за пловдивското село. За сливенското вижте Калояново (Област Сливен).

Калояново
Военният паметник пред сградата на Община Калояново
Военният паметник пред сградата на Община Калояново
Общи данни
Население2537 души[1] (15 март 2024 г.)
73,4 души/km²
Землище34,589 km²
Надм. височина220 m
Пощ. код4173
Тел. код03123
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ35523
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Калояново
Младен Кичев
(СДС; 2023)
Калояново в Общомедия
Православната църква „Света Троица“ в Калояново
Католическата църква в неоготически стил „Свети Апостол Андрей“ в Калояново

Калояново е село в Южна България, административен център на община Калояново, област Пловдив. До 1934 година името на селото е Селджиково.[2]

География

Калояново се намира на 24 km северно от областния център град Пловдив и на 16 km от автомагистрала Тракия /Е-80/, свързваща Западна Европа с Близкия изток.

История

В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванли. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес I (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес I град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус.

През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов.

Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. - 1207).

Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1600 православни и 1100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.[3]

Културни и природни забележителности

Паметникът „Никога вече“
  • Източноправославна църква „Света Троица“, открита през 1845 г.;
  • Католическа църква в неоготически стил „Свети aпостол Андрей“, 2004 г.;
  • Паметник на репресираните и убитите по време на комунизма. Той има форма на голям кръст със сребърна камбана. Под него са изписани думите „Никога вече!“;
  • Капела-паметник на Дева Мария;
  • Паметник на героите загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, наподобява паметника на връх Шипка. Имената на загиналите са гравирани върху мемориала;
  • Около Калояново има множество тракийски могили;
  • Състезателна писта Дракон, открита през 2005 г. на мястото на бившето селскостопанско летище;

Редовни събития

На 11 февруари, денят на Свети Влас се празнува Муфканица - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.

Личности

Родени в Калояново

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.