Найден Андреев

Найден Андреев
Роден	12 юни 1945 г. София, България
От	България
Починал	28 юли 2013 г. София, България
Стил	Попмузика, Опера, Рок
Свързани изпълнители	Лили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов
Уебсайт	Страница в IMDb

Найден Андреев Найденов е български композитор и музикален аранжор.

Биография

Роден е в София на 12 юни 1945 г. Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 г., след това – Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От 1972 г. е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден – от 1972 до 1992 г. – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 г. е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 г. е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 г.

През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към КНСБ. Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. е автор и водещ на популярното предаване по Програма Програма „Христо Ботев“ „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Умира от инфаркт на 28 юли 2013 г. в София.

Творчество

Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 г. като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) – отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 г.

През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („Зона В-2“, „Сляпо куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ – по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър – 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.

През 1990-те години се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1999 г. прави рок операта „Златният век“.

Оратория „Моление“

През 2002 г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията „Моление“ е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър „Иван Вазов“, под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.

Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 г. в Брюксел фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 г. Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в Москва.

Популярни песни

• „Устрем“, „Моето мъжко момиче“ – Маргарита Хранова
• „Младостта си отива“ – Михаил Белчев
• „Щурче“, „Експрес танго“, „Любовта е живот“ – Лили Иванова
• „Сигурно“, „И утре е ден“, „Молба“ – Васил Найденов
• „Ако те има“ – Тоника СВ и Орлин Горанов
• „Учителко, целувам ти ръка“ – Роси Кирилова
• „Един случаен човек“ – Турбо
• „Шесто чувство“ – Трик
• „Залез“ – Братя Аргирови
• „Лодка в дъжда“ – Братя Аргирови и Данчо Караджов
• „Замълчи“ – дует Ритон
• „Нашата мила страна“, аранжимент Н. Андреев, изп. Ани Павлова

Награди

Песните му са многократно награждавани на конкурси в България и в чужбина:

• На фестивала „Златният Орфей“: „Легенда“ – ІІІ награда – 1972, „Балада“ – ІІІ награда – 1973, „Закъсняла серенада“ – ІІ награда – 1975, „Устрем“ – ІІІ награда – 1977.
• „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ – 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
• „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава – 1973; „Албена“ – наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка – 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) – първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 г. – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ – ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.
• Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп. Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986 г.
• През 1986 г. е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.

Източници

• „Почина големият български композитор Найден Андреев“, vesti.bg, 28 юли 2013

Външни препратки

• От и за Найден Андреев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България