Офорт: Разлика между версии

	Част от серията статии за; История на печата
Ксилография (200); Ръчен набор (1040); Ръчна печатна преса (1454); Офорт (ок. 1500); Мецотинто (1642); Акватинта (1768); Литография (1796); Хромолитография (1837); Ролна печатна машина (1843); Хектограф (1869); Офсетов печат (1875); Hot-metal typesetting (1886); Циклостил (1890); Ситопечат (1907); Спиртов дупликатор (1923); Сублимационен печат (1957); Фотонабор (1960-те); Флексопечат; Матричен печат (1964); Лазерен печат (1969); Термопечат (ок. 1972); Мастиленоструен печат (1976); Триизмерен печат (1986); Цифров печат (1993);
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:13, 31 октомври 2018

Офорт (от френски eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като азотна киселина) е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва потапяне в киселина, която разяжда метала там, където са гравирани линиите и металът е открит. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица (клише) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясно указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена; a/b, където a е поредният номер, а b – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“^[1].

Източници

↑ Ефремова, Даниела. Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история // i-Продължаващо образование. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители. Посетен на 22 август 2018.

[1] Ефремова, Даниела. Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история // i-Продължаващо образование. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители. Посетен на 22 август 2018.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{повече източници}}
 {{печат}}
-[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg|мини|вляво|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски език|френски]] ''eau-forte'' – буквално „силна вода“, разбира се като [[азотна киселина]]) е [[Графика (изобразително изкуство)|графична]] техника, при която се издрасква [[рисунка]] с острие върху [[грунд]], покриващ [[метал]]на плочка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)|медна]]. Следва потапяне в [[киселина]], която разяжда издрасканите линии по метала. После [[грунд]]ът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с [[мастило]]. От така получената [[точкова матрица|матрица]] се получават отпечатъци (клишета) върху влажна [[хартия]] с помощта на [[Преса (машина)|преса]] на принципа на [[дълбок печат|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]], [[литография]].
+[[Картинка:Rembrandt aux yeux hagards.jpg|мини|вляво|Рембранд, Автопортрет]]'''Офорт''' (от [[френски език|френски]] ''eau-forte'' – буквално „силна вода“, разбира се като [[азотна киселина]]) е [[Графика (изобразително изкуство)|графична]] техника, при която се гравира [[рисунка]] с острие върху [[грунд]], покриващ [[метал]]на плочка, обикновено [[цинк]]ова или [[мед (елемент)|медна]]. Следва потапяне в [[киселина]], която разяжда метала там, където са гравирани линиите и металът е открит. После [[грунд]]ът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с [[мастило]]. От така получената [[точкова матрица|матрица]] (клише) се получават [[Печатна графика|отпечатъци]] върху влажна [[хартия]] с помощта на [[Преса (машина)|преса]] на принципа на [[дълбок печат|дълбокия печат]]. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например [[акватинта]], [[литография]].
-Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се [[сигнатура]]та E/A, ако техниката е смесена; ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.
+Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясно указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се [[сигнатура]]та E/A, ако техниката е смесена; ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.
 Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат ''състояния''. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.
-Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. За разяждане на плочата той използва [[оцетна киселина]], която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продавал за невероятната сума от 100 [[гулден]]а, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://diuu.bg/emag/5000/ | заглавие=Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история |достъп_дата = 22 август 2018|фамилно_име= Ефремова|първо_име=Даниела |дата= |труд= i-Продължаващо образование|издател= Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители|език= |цитат= }}</ref>.
+Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. За разяждане на плочата той използва [[оцетна киселина]], която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 [[гулден]]а, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://diuu.bg/emag/5000/ | заглавие=Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история |достъп_дата = 22 август 2018|фамилно_име= Ефремова|първо_име=Даниела |дата= |труд= i-Продължаващо образование|издател= Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители|език= |цитат= }}</ref>.
 == Източници ==