Централна гара София: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Интериор.jpg|ляво|мини|Интериорът на Централна гара София]] |
[[Файл:Интериор.jpg|ляво|мини|Интериорът на Централна гара София]] |
||
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Тодор Марков (архитект)|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко |
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Тодор Марков (архитект)|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бечев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника [[Иван Кирков]]<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>. |
||
Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла. |
Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла. |
Версия от 14:08, 1 ноември 2018
Централна гара София | |
железопътна гара | |
Старо име | Гара София |
---|---|
Линия | Железопътна линия 2 |
Откриване | 1 август 1888 |
Реновиране | 6 септември 1974 г. и април 2016 |
Електрифицирана | |
Издаване на билети | |
Централна гара София в Общомедия |
Централна гара София (в миналото Гара София), наричана в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.
Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.
История
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].
Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.
На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.
Транспортни връзки
Железопътни линии
- Железопътна линия 1 (Калотина – София – Свиленград)
- Железопътна линия 2 (Варна – София)
- Железопътна линия 13 (София – Банкя)
Градски транспорт
Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 10.
От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.
Източници
- ↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
Външни препратки
|
|