Централна гара София: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Rerum.Novarum (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 16: Ред 16:
== История ==
== История ==
[[Файл:Интериор.jpg|ляво|мини|Интериорът на Централна гара София]]
[[Файл:Интериор.jpg|ляво|мини|Интериорът на Централна гара София]]
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Тодор Марков (архитект)|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бичев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника [[Иван Кирков]]<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>.
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Тодор Марков (архитект)|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бечев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника [[Иван Кирков]]<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>.


Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла.
Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла.

Версия от 14:08, 1 ноември 2018

Централна гара София
железопътна гара
42.7122° с. ш. 23.3212° и. д.
Местоположение в България София
Старо имеГара София
ЛинияЖелезопътна линия 2
Откриване1 август 1888
Реновиране6 септември 1974 г. и април 2016
Електрифицирана
Издаване на билети
Централна гара София в Общомедия

Централна гара София (в миналото Гара София), наричана в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

История

Файл:Интериор.jpg
Интериорът на Централна гара София

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.

Транспортни връзки

Железопътни линии

Градски транспорт

Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 10.

От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници

  1. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки