Антарктически полуостров: Разлика между версии
м →Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Най-северната точка на полуострова и континента е с координати {{coord|63|13|S|57|18|W|}}. Има площ от 522 000 км<sup>2</sup>, 80% от която е покрита с лед. |
Най-северната точка на полуострова и континента е с координати {{coord|63|13|S|57|18|W|}}. Има площ от 522 000 км<sup>2</sup>, 80% от която е покрита с лед. |
||
Открит е от британеца [[Едуард Брансфийлд]] през януари 1820 година<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014], ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>. Дълго време е наричан |
Открит е от британеца [[Едуард Брансфийлд]] през януари 1820 година<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014], ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>. Дълго време е наричан [[Земя Греъм]] (1825) в чест на [[Джеймс Греъм]] (първия лорд на [[Британско адмиралтейство|Британското адмиралтейство]]) и [[Земя Палмър]] в чест на американския тюленоловец [[Натаниъл Палмър]]. След 1964 г. по споразумение между Великобритания и Съединените щати тези имена остават съответно за северната (тясна) и южната (широка) части на полуострова, разделени условно от 69-ия паралел. |
||
Полуостровът има планински [[релеф]] и е опасан с [[хребет]]и, чиято средна [[надморска височина]] е около 2800 м. Най-високата точка е връх [[Джексън (връх)|Джексън]] (4196 м). |
Полуостровът има планински [[релеф]] и е опасан с [[хребет]]и, чиято средна [[надморска височина]] е около 2800 м. Най-високата точка е връх [[Джексън (връх)|Джексън]] (4196 м). |
Версия от 09:22, 2 ноември 2018
Антарктическият полуостров е сред най-големите полуострови в най-северната част на континента Антарктида и на света.
Най-северната точка на полуострова и континента е с координати
. Има площ от 522 000 км2, 80% от която е покрита с лед.Открит е от британеца Едуард Брансфийлд през януари 1820 година[1]. Дълго време е наричан Земя Греъм (1825) в чест на Джеймс Греъм (първия лорд на Британското адмиралтейство) и Земя Палмър в чест на американския тюленоловец Натаниъл Палмър. След 1964 г. по споразумение между Великобритания и Съединените щати тези имена остават съответно за северната (тясна) и южната (широка) части на полуострова, разделени условно от 69-ия паралел.
Полуостровът има планински релеф и е опасан с хребети, чиято средна надморска височина е около 2800 м. Най-високата точка е връх Джексън (4196 м).
На запад от Антарктическия полуостров се намира най-големият остров по антарктическото крайбрежие Земя Александър.
На полуострова климатът е най-мекият в цяла Антарктида. В северната част има ограничена популация на цветни растения от видовете Deschampsia antarctica и Colobanthus quitensis. Поради глобалното затопляне температурата се е повишила с 2,5 °C за втората половина на XX век. Последица от това е топенето на ледниците, например на ледника Ларсън през 2002 г.
Към полуострова териториални претенции предявяват Великобритания, Аржентина и Чили.
Галерия
-
Германски изследователски кораб, акостиращ в станция Ротера на полуострова
Бележки
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)