Порфирий Стаматов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Бесарабски българи; Добавяне на Категория:Български политици от Бесарабия, ползвайки HotCat |
добавки |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Порфирий Стаматов е роден на [[9 март]] (26 февруари стар стил) [[1840]] г. в [[Белгород Днестровски]], [[Бесарабия]], в [[бесарабски българи|българско]] семейство. Завършва гимназия в [[Кишинев]] през 1864 г. и право в [[Новоруски университет|Новоруския университет]] в [[Одеса]] през 1868 г. Работи като [[съдия]] в Одеса. |
Порфирий Стаматов е роден на [[9 март]] (26 февруари стар стил) [[1840]] г. в [[Белгород Днестровски]], [[Бесарабия]], в [[бесарабски българи|българско]] семейство. Завършва гимназия в [[Кишинев]] през 1864 г. и право в [[Новоруски университет|Новоруския университет]] в [[Одеса]] през 1868 г. Работи като [[съдия]] в Одеса. |
||
След [[Освобождение на България|Освобождението]] на България е член и председател на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] в [[София]] (1880-1886). През 1881 г. за кратко е [[министър на правосъдието]] в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]]. От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. |
След [[Освобождение на България|Освобождението]] на България е член и председател на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] в [[София]] (1880-1886). През 1881 г., след [[Преврат в България (1881)|държавния преврат]], за кратко е [[министър на правосъдието]] в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]]. През този период той на няколко пъти се противопоставя на предложени от министър-председателя репресивни мерки, като цензуриране на печата и смъртни наказания за държавни служители, критикуващи преврата.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 295, 299}}</ref> От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. |
||
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в [[Тбилиси|Тифлис]], [[Саратов]] и Одеса.<ref>{{ташев|419}}</ref> |
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в [[Тбилиси|Тифлис]], [[Саратов]] и Одеса.<ref>{{ташев|419}}</ref> |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
* „О возобновлении угловных дел“ |
* „О возобновлении угловных дел“ |
||
* „О надзоре за судебными установлениями“ |
* „О надзоре за судебными установлениями“ |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 10:00, 3 ноември 2018
| Порфирий Стаматов | |
| български и руски юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Георги Стаматов |
Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г. Баща на писателя Георги Стаматов.
Биография
Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новоруския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса.
След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880-1886). През 1881 г., след държавния преврат, за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. През този период той на няколко пъти се противопоставя на предложени от министър-председателя репресивни мерки, като цензуриране на печата и смъртни наказания за държавни служители, критикуващи преврата.[1] От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[2]
Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.
Трудове
- „О возобновлении угловных дел“
- „О надзоре за судебными установлениями“
Източници
- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 295, 299.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 419.
| |||||||||||||
| |||||||||||||||