Петър Мърмев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Македонска енциклопедија --> {{МКЕ}}
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
Ред 28: Ред 28:
'''Петър Мърмев''' е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Петър Мърмев''' е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


==Биография==
== Биография ==
Мърмев е роден на 23 април 1884 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „[[Шило (1905)|Шило]]“.<ref>{{МКЕ|1652}}</ref> След Прилеп Мърмев учителства в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], в [[Свищов]], [[София]] и на други места. Взема участие в редактирането на вестник „[[Независима Македония (1923 - 1926)|Независима Македония]]” в периода 1923 – 1926 и на списание „[[Илюстрация Илинден]]” от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref> В 1928 година след убийството на [[Александър Протогеров]] за кратко е в редакцията на вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“ заедно с [[Иван Хаджов]], [[Георги Кондов]] и [[Данаил Крапчев]]. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209, 228, 246</ref> През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 70.</ref> На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 90.</ref>
Мърмев е роден на 23 април 1884 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „[[Шило (1905)|Шило]]“.<ref>{{МКЕ|1652}}</ref> След Прилеп Мърмев учителства в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], в [[Свищов]], [[София]] и на други места. Взема участие в редактирането на вестник „[[Независима Македония (1923 - 1926)|Независима Македония]]” в периода 1923 – 1926 и на списание „[[Илюстрация Илинден]]” от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref> В 1928 година след убийството на [[Александър Протогеров]] за кратко е в редакцията на вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“ заедно с [[Иван Хаджов]], [[Георги Кондов]] и [[Данаил Крапчев]]. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209, 228, 246</ref> През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 70.</ref> На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 90.</ref>
[[Файл:Nezavisima Makedonia.JPG|ляво|мини|250п|Редакционният екип на вестник „[[Независима Македония (1923 - 1926)|Независима Македония]]“: долу [[Димитър Ризов (Велес)|Димитър Ризов]], Петър Мърмев и Д. Димитров, горе [[Димитър Титизов]], [[Стоян Попсимеонов|Стоян Симеонов]] и [[Илия Иванов (Охрид)|Илия Иванов]]]]
[[Файл:Nezavisima Makedonia.JPG|ляво|мини|250п|Редакционният екип на вестник „[[Независима Македония (1923 - 1926)|Независима Македония]]“: долу [[Димитър Ризов (Велес)|Димитър Ризов]], Петър Мърмев и Д. Димитров, горе [[Димитър Титизов]], [[Стоян Попсимеонов|Стоян Симеонов]] и [[Илия Иванов (Охрид)|Илия Иванов]]]]
Ред 34: Ред 34:


През 1933 година на [[Велик македонски събор|Великия македонски събор]] заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва: {{цитат|известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ!<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt3_4.html Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.]</ref>}}
През 1933 година на [[Велик македонски събор|Великия македонски събор]] заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва: {{цитат|известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ!<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt3_4.html Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.]</ref>}}
[[File:Petar Marmev IMRO.jpg|мини|250п|Петър Мърмев]]
[[Файл:Petar Marmev IMRO.jpg|мини|250п|Петър Мърмев]]
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в [[Лом]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.268, 271</ref>. Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 112.</ref>
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в [[Лом]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.268, 271</ref>. Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 112.</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Павле Мърмевски]]
* [[Павле Мърмевски]]


==Бележки==
== Бележки ==
<references/>
<references/>


Версия от 21:20, 3 ноември 2018

Петър Мърмев
български революционер
Роден
Починал
23 юли 1945 г. (61 г.)
Политика
Депутат
XXIII ОНС   
Петър Мърмев в Общомедия

Петър Мърмев е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Мърмев е роден на 23 април 1884 година в Прилеп, Османската империя, днес Република Македония. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[1] След Прилеп Мърмев учителства в Одринската българска мъжка гимназия, в Свищов, София и на други места. Взема участие в редактирането на вестник „Независима Македония” в периода 1923 – 1926 и на списание „Илюстрация Илинден” от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на Македонския научен институт.[2] В 1928 година след убийството на Александър Протогеров за кратко е в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Данаил Крапчев. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.[3] През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[4] На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.[5]

Редакционният екип на вестник „Независима Македония“: долу Димитър Ризов, Петър Мърмев и Д. Димитров, горе Димитър Титизов, Стоян Симеонов и Илия Иванов

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Васил Василев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин секретар.[6]

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

„ известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![7] “
Петър Мърмев

След Деветнадесетомайския преврат е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в Лом[8]. Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.[9]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1652. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  3. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209, 228, 246
  4. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 70.
  5. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 90.
  6. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  7. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
  8. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.268, 271
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 112.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Мърмев&oldid=8842940“.