XL народно събрание: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-Заместник пред +Заместник-пред) |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите. |
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите. |
||
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]] с близо 40%. |
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]] с близо 40%. |
||
== Парламентарно представени сили == |
== Парламентарно представени сили == |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
== Ръководство == |
== Ръководство == |
||
=== Председател === |
=== Председател === |
||
* [[Георги Пирински]] |
* [[Георги Пирински]] – Коалиция за България |
||
=== Заместник-председатели === |
=== Заместник-председатели === |
||
* [[Любен Корнезов]] |
* [[Любен Корнезов]] – Коалиция за България |
||
* [[Камелия Касабова]] |
* [[Камелия Касабова]] – НДСВ |
||
* [[Юнал Лютфи]] |
* [[Юнал Лютфи]] – ДПС |
||
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] |
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] – Коалиция АТАКА |
||
* [[Филип Димитров]] |
* [[Филип Димитров]] – ОДС (2005-2008) |
||
* [[Надежда Михайлова]] |
* [[Надежда Михайлова]] – ОДС (2008-2009) |
||
* [[Екатерина Михайлова]] |
* [[Екатерина Михайлова]] – ДСБ |
||
* [[Анастасия Мозер]] |
* [[Анастасия Мозер]] – БНС |
||
== Парламентарни комисии == |
== Парламентарни комисии == |
||
Ред 92: | Ред 92: | ||
== Дейност == |
== Дейност == |
||
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета през 2007 г.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] |
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета през 2007 г.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] – статия от diplomatic-bg.com: „''В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.''“</ref> |
||
=== Трета промяна в Конституцията (2006) === |
=== Трета промяна в Конституцията (2006) === |
||
През март [[2006]] г. е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129§ionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161§ionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] |
През март [[2006]] г. е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129§ionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161§ionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] – segabg.com, 03.3.2006</ref> |
||
=== Поправка „Ванко 1“ (2006) === |
=== Поправка „Ванко 1“ (2006) === |
||
{{основна|Поправка Ванко 1}} |
{{основна|Поправка Ванко 1}} |
||
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев |
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката ''Ванко 1''“. |
||
=== Други решения === |
=== Други решения === |
||
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 |
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се. |
||
== Справки == |
== Справки == |
||
Ред 112: | Ред 112: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2 Стенограми от пленарните заседания на 40 Народно събрание] |
* [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2 Стенограми от пленарните заседания на 40 Народно събрание] |
||
⚫ | |||
[[Категория:40 Народно събрание| ]] |
[[Категория:40 Народно събрание| ]] |
||
⚫ |
Версия от 21:52, 4 ноември 2018
40-то Народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005). Преди 40-тото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.
Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.
Парламентарно представени сили
При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19.88% от подадените гласове, което осигурява на пратията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30.95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.81%, които съответстват на 34 народни представители).[1]
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – "Обединени демократични сили" (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и "Български народен съюз" (БНС)(БЗНС - Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[1]
Партия / Коалиция | Гласове | Проценти | Мандати |
---|---|---|---|
Коалиция за България | 1 129 196 | 30,95% | 82 |
Национално движение Симеон Втори | 725 314 | 19,88% | 53 |
Движение за права и свободи | 467 400 | 12,81% | 34 |
Национално обединение АТАКА | 296 848 | 8,14% | 21 |
Обединени демократични сили | 280 313 | 7,68% | 20 |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,44% | 17 |
Български народен съюз | 189 268 | 5,19% | 13 |
Общо: | 3 323 127 | 91,09% | 240 |
Парламентарни групи
В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:
- Коалиция за България
- Национално движение Симеон Втори
- Движение за права и свободи
- Коалиция АТАКА
- Обединени демократични сили
- Демократи за силна България
- Български народен съюз
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията - Петър Манолов - също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.[2]
Ръководство
Председател
- Георги Пирински – Коалиция за България
Заместник-председатели
- Любен Корнезов – Коалиция за България
- Камелия Касабова – НДСВ
- Юнал Лютфи – ДПС
- Петър Берон – Коалиция АТАКА
- Филип Димитров – ОДС (2005-2008)
- Надежда Михайлова – ОДС (2008-2009)
- Екатерина Михайлова – ДСБ
- Анастасия Мозер – БНС
Парламентарни комисии
- Комисия по икономическата политика
- Комисия по бюджет и финанси
- Комисия по правни въпроси
- Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
- Комисия по външна политика
- Комисия по отбраната
- Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
- Комисия по земеделието и горите
- Комисия по труда и социалната политика
- Комисия по образованието и науката
- Комисия по здравеопазването
- Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
- Комисия по околната среда и водите
- Комисия по енергетиката
- Комисия по културата
- Комисия по правата на човека и вероизповеданията
- Комисия по жалбите и петициите на гражданите
- Комисия по европейските въпроси
- Комисия по транспорт и съобщения
- Комисия по гражданското общество и медии
- Комисия по въпросите на държавната администрация
- Комисия по парламентарна етика
- Комисия за борба с корупцията
- Комисия по политиката при бедствия и аварии
Дейност
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[3]
Трета промяна в Конституцията (2006)
През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]
Поправка „Ванко 1“ (2006)
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.
Други решения
На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.
Справки
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
- ↑ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
- ↑ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ – статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.“
- ↑ Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
- ↑ Приемане на поправките на второ четене – segabg.com, 03.3.2006
Вижте също
Външни препратки
|