XL народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Заместник пред +Заместник-пред)
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 3: Ред 3:
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.


Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]] с близо 40%.
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]] с близо 40%.


== Парламентарно представени сили ==
== Парламентарно представени сили ==
Ред 53: Ред 53:
== Ръководство ==
== Ръководство ==
=== Председател ===
=== Председател ===
* [[Георги Пирински]] - Коалиция за България
* [[Георги Пирински]] Коалиция за България


=== Заместник-председатели ===
=== Заместник-председатели ===
* [[Любен Корнезов]] - Коалиция за България
* [[Любен Корнезов]] Коалиция за България
* [[Камелия Касабова]] - НДСВ
* [[Камелия Касабова]] НДСВ
* [[Юнал Лютфи]] - ДПС
* [[Юнал Лютфи]] ДПС
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] - Коалиция АТАКА
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] Коалиция АТАКА
* [[Филип Димитров]] - ОДС (2005-2008)
* [[Филип Димитров]] ОДС (2005-2008)
* [[Надежда Михайлова]] - ОДС (2008-2009)
* [[Надежда Михайлова]] ОДС (2008-2009)
* [[Екатерина Михайлова]] - ДСБ
* [[Екатерина Михайлова]] ДСБ
* [[Анастасия Мозер]] - БНС
* [[Анастасия Мозер]] БНС


== Парламентарни комисии ==
== Парламентарни комисии ==
Ред 92: Ред 92:


== Дейност ==
== Дейност ==
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета през 2007 г.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] - статия от diplomatic-bg.com: „''В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.''“</ref>
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета през 2007 г.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] статия от diplomatic-bg.com: „''В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.''“</ref>


=== Трета промяна в Конституцията (2006) ===
=== Трета промяна в Конституцията (2006) ===
През март [[2006]] г. е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129&sectionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161&sectionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] - segabg.com, 03.3.2006</ref>
През март [[2006]] г. е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129&sectionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161&sectionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] segabg.com, 03.3.2006</ref>


=== Поправка „Ванко 1“ (2006) ===
=== Поправка „Ванко 1“ (2006) ===
{{основна|Поправка Ванко 1}}
{{основна|Поправка Ванко 1}}
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката ''Ванко 1''“.
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката ''Ванко 1''“.


=== Други решения ===
=== Други решения ===
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 - въздържали се.
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 въздържали се.


== Справки ==
== Справки ==
Ред 112: Ред 112:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2 Стенограми от пленарните заседания на 40 Народно събрание]
* [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2 Стенограми от пленарните заседания на 40 Народно събрание]
{{Народно събрание на България}}


[[Категория:40 Народно събрание| ]]
[[Категория:40 Народно събрание| ]]
{{Народно събрание на България}}

Версия от 21:52, 4 ноември 2018

40-то Народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005). Преди 40-тото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.

Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.

Парламентарно представени сили

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19.88% от подадените гласове, което осигурява на пратията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30.95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.81%, които съответстват на 34 народни представители).[1]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – "Обединени демократични сили" (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и "Български народен съюз" (БНС)(БЗНС - Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[1]

Партия / Коалиция Гласове Проценти Мандати
Коалиция за България 1 129 196 30,95% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 19,88% 53
Движение за права и свободи 467 400 12,81% 34
Национално обединение АТАКА 296 848 8,14% 21
Обединени демократични сили 280 313 7,68% 20
Демократи за силна България 234 788 6,44% 17
Български народен съюз 189 268 5,19% 13
Общо: 3 323 127 91,09% 240

Парламентарни групи

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция АТАКА
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията - Петър Манолов - също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.[2]

Ръководство

Председател

Заместник-председатели

Парламентарни комисии

  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност

При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[3]

Трета промяна в Конституцията (2006)

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]

Поправка „Ванко 1“ (2006)

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.

Справки

  1. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
  2. "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  3. „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ – статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.
  4. Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
  5. Приемане на поправките на второ четене – segabg.com, 03.3.2006

Вижте също

Външни препратки