VI велико народно събрание: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], което заседава от [[7 ноември]] [[1946]] г. до [[21 октомври]] [[1949]] г. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистически режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-49}}</ref> По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната. |
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], което заседава от [[7 ноември]] [[1946]] г. до [[21 октомври]] [[1949]] г. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистически режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-49}}</ref> По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната. |
||
Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26. обикновено народно събрание|26 Обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии |
Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26. обикновено народно събрание|26 Обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии – 99.<ref name="БДИ"/> |
||
За председател на VI велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. |
За председател на VI велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. |
||
== Председател и подпредседатели == |
== Председател и подпредседатели == |
||
* [[Васил Коларов]] (1946-1947) |
* [[Васил Коларов]] (1946-1947) – председател<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X</ref> |
||
* [[Райко Дамянов]] (1947-1949) |
* [[Райко Дамянов]] (1947-1949) – председател |
||
=== Подпредседатели === |
=== Подпредседатели === |
||
* [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] |
* [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] – подпредседател |
||
* [[Георги Хаджигецов]] |
* [[Георги Хаджигецов]] – подпредседател |
||
* [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] |
* [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] – подпредседател |
||
* [[Атанас Атанасов (политик, 1886)|Атанас Атанасов]] |
* [[Атанас Атанасов (политик, 1886)|Атанас Атанасов]] – подпредседател |
||
* [[Пенчо Костурков]] |
* [[Пенчо Костурков]] – подпредседател |
||
* [[Петър Каменов]] |
* [[Петър Каменов]] – подпредседател, заменя Ради Драгнев |
||
* [[Райко Дамянов]] |
* [[Райко Дамянов]] – подпредседател, заменя Димитър Ганев |
||
=== Председател на Президиума === |
=== Председател на Президиума === |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
{{Народно събрание на България}} |
{{Народно събрание на България}} |
||
[[Категория:6 Велико Народно събрание| ]] |
[[Категория:6 Велико Народно събрание| ]] |
Версия от 22:13, 4 ноември 2018
VI Велико Народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция.[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.[1]
За председател на VI велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
Председател и подпредседатели
- Васил Коларов (1946-1947) – председател[2]
- Райко Дамянов (1947-1949) – председател
Подпредседатели
- Ради Найденов – подпредседател
- Георги Хаджигецов – подпредседател
- Димитър Ганев – подпредседател
- Атанас Атанасов – подпредседател
- Пенчо Костурков – подпредседател
- Петър Каменов – подпредседател, заменя Ради Драгнев
- Райко Дамянов – подпредседател, заменя Димитър Ганев
Председател на Президиума
Вижте също
- Списък на народните представители от Шесто велико народно събрание
- Национализация
- Закон за изповеданията
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 47-49.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X
|