VI велико народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], което заседава от [[7 ноември]] [[1946]] г. до [[21 октомври]] [[1949]] г. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистически режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-49}}</ref> По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], което заседава от [[7 ноември]] [[1946]] г. до [[21 октомври]] [[1949]] г. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистически режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-49}}</ref> По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.


Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26. обикновено народно събрание|26 Обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/>
Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26. обикновено народно събрание|26 Обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии 99.<ref name="БДИ"/>


За председател на VI велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
За председател на VI велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.


== Председател и подпредседатели ==
== Председател и подпредседатели ==
* [[Васил Коларов]] (1946-1947) - председател<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X</ref>
* [[Васил Коларов]] (1946-1947) председател<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X</ref>
* [[Райко Дамянов]] (1947-1949) - председател
* [[Райко Дамянов]] (1947-1949) председател


=== Подпредседатели ===
=== Подпредседатели ===
* [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] - подпредседател
* [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] подпредседател
* [[Георги Хаджигецов]] - подпредседател
* [[Георги Хаджигецов]] подпредседател
* [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] - подпредседател
* [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] подпредседател
* [[Атанас Атанасов (политик, 1886)|Атанас Атанасов]] - подпредседател
* [[Атанас Атанасов (политик, 1886)|Атанас Атанасов]] подпредседател
* [[Пенчо Костурков]] - подпредседател
* [[Пенчо Костурков]] подпредседател
* [[Петър Каменов]] - подпредседател, заменя Ради Драгнев
* [[Петър Каменов]] подпредседател, заменя Ради Драгнев
* [[Райко Дамянов]] - подпредседател, заменя Димитър Ганев
* [[Райко Дамянов]] подпредседател, заменя Димитър Ганев


=== Председател на Президиума ===
=== Председател на Президиума ===
Ред 30: Ред 30:


{{Народно събрание на България}}
{{Народно събрание на България}}

[[Категория:6 Велико Народно събрание| ]]
[[Категория:6 Велико Народно събрание| ]]

Версия от 22:13, 4 ноември 2018

VI Велико Народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция.[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.

Изборите за 6 Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.[1]

За председател на VI велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.

Председател и подпредседатели

Подпредседатели

Председател на Президиума

Вижте също

Източници

  1. а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 47-49.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X