Минчо Нейчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
|предшестван от =
|предшестван от =
|наследен от = [[Георги Дамянов]]
|наследен от = [[Георги Дамянов]]
|роден_дата = [[4 април]]{{дата нов стил}} [[1887]] г.
|роден_място = [[Стара Загора]], [[Княжество България]]
|роден_място = [[Стара Загора]], [[Княжество България]]
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1956|08|11|1887|04|04|1}}
|починал_място = [[Търговище]], [[Народна република България]]
|починал_място = [[Търговище]], [[Народна република България]]
|погребан =
|погребан =
|националност =
|националност =
|партия = [[БКП]] (1920 – 1956)
|партия = [[БКП]] (1920 – 1956)
|партия2 =
|родства =
|родства =
|съпруг =
|съпруг =
Ред 63: Ред 60:


{{DEFAULTSORT:Нейчев, Минчо}}
{{DEFAULTSORT:Нейчев, Минчо}}
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
Ред 69: Ред 67:
[[Категория:Починали в Търговище]]
[[Категория:Починали в Търговище]]
[[Категория:Лагеристи в Кръстополе]]
[[Категория:Лагеристи в Кръстополе]]
[[Категория:Затворници]]
[[Категория:Министри на правосъдието на България]]
[[Категория:Министри на правосъдието на България]]
[[Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат]]
[[Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат]]

Версия от 18:57, 5 ноември 2018

Минчо Нейчев
Председател на Президиум на НС на НРБ
Мандат9 декември 1947 г. – 27 май 1950 г.
НаследникГеорги Дамянов
Лична информация
Роден
Починал
11 август 1956 г. (69 г.)
Полит. партияБКП (1920 – 1956)
Професияадвокатполитик
Минчо Нейчев в Общомедия

Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.

Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944 – 1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946 – 1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.

Биография

Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право и философия в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]

В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.

След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]

Източници

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.