Концентрационен лагер

Концентрационният лагер Бухенвалд

Концентрационният лагер (концлагер) е голям център за масово задържане, предназначен за политически затворници както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без съдебен процес. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за принудителен труд (т.нар. трудови лагери), представяни като трудово-изправителни институции (такива са ГУЛАГ и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на терористи (например американската база в Гуантанамо). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. лагери на смъртта).

Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е затвор, в него вкарват хора без присъда или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер от друга е, че в концлагера вътрешния ред и продължителноста на престоя се определят по независещи от затворника причини, не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век – дори списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол.

Първи концлагери: Куба, Британска Южна Африка, Намибия

Според някои автори, идеята за създаване на концлагери принадлежи на испанските колониални власти в Латинска Америка. В частност, американската изследователка Ан Апълбаум твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в Куба още през 1895 г., по времето, когато тази страна е била колония на Испания.

Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците при създаването на концлагери за бурските семейства в Южна Африка по време на Англо-бурската война (1899 – 1902) г. Целта на създаването на „лагери за концентрация“ (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските партизани от възможности за снабдяване и поддръжка, като се съберат фермерите в специално определени места. Понеже снабдяването на лагерите е било изключително лошо, в тях е царила висока смъртност.

Към пролетта на 1901 година британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики – в Барбъртън, Хайдълбърг, Йоханесбург, Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места. В тях англичаните затварят над 200 хиляди души, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики. В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 година – в концлагерите от глад и болести умират около 17 хиляди човека, предимно деца. През април 1901 година в Йоханесбургския лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст.

Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в Намибия (Юго-Западна Африка) през 1904 г. за борба с въстаниците от племето херреро.

Гърция – Първи концлагер в Европа

Гърция създава първият концлагер в Европа към 18 юни 1913 г. Той е специално предназначен само за македонски българи от гражданското население и пленени български войници. Това е лагерът на о. Трикери, където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. През октомври 1913 г. военнопленниците са освободени, но съдбата на останалите българи е неизвестна. Сведения за този лагер дава чехът Владимир Сис, който през 1914 г. посещава острова и намира масовите гробове на избитите българи и ги фотографира.

Концлагери през Първата световна война

Концлагери в Румъния

През 1916 г. румънските власти създали в Молдова специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и българи мюсюлмани, гагаузи, татари от Южна Добруджа. Много от тях загиват от недохранване и болести. .

Концлагери в Турция

През 1915 г. са създадени лагери в Сирия за депортиране на арменци в Хам, Хомс и до Дамаск, през които от август 1915 г. до 1919 г. преминали над 130 000 арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта — Дейр ез-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март 1916 г. турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. човека.

Концлагери в Австро-Унгария

В началото на Първата световна война австро-унгарските власти създават концлагера в Талерхоф (провинция Щирия). Там са задържани жителите на Галиция и Буковина, симпатизиращи на Русия. В официалният рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 русофили. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди човека. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани.

Концентрационни лагери за сърби има в Добож (46 хиляди), Арад, Нежидер, Дьор.

Концлагери в СССР

Първият концлагер в Русия е създаден в Холмогори през 1920 г. по личното указание на Ленин. През 20-те години на ХХ в. в съветските лагери е въведен принудителен труд на задържаните, а след образуването на специалното ведомство (ГУЛАГ) лагерите за принудителен труд стават важна част от съветската система за задържане.

Концлагери във Финландия

След завършване на гражданската война от 1918 г., около 75 000 комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 човека са убити, а приблизително 12 000 задържани са умрели от глад, болести и издевателства.

По време на Втората световна война финландската армия окупира Източна Карелия, където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход, насилствено заселени в т.н. Карело-Финска република от други краища на СССР по наставление на Сталин. Първият лагер е основан на 24 октомври 1941 г. в Петрозаводск.

Числеността на задържаните във финландските концлагери е:

• 13 400 – 31 декември, 1941
• 21 984 – 1 юли, 1942
• 15 241 – 1 януари, 1943
• 14 917 – 1 януари, 1944

Общо на територията на Източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди човека. Около една трета от тях са загинали.

Концлагери през Втората световна война

Концлагери в Царство България

По време на участието на България във Втората световна война, прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик. По същото време се създава и лагерът на остров Белене, използван и по време на тоталитарното управление след 9.9.1944 г.

Концлагери в Хърватия

През август 1941 е създадена система от лагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. Хърватия), активно сътрудничеща с Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац.

На изток от Ясеновац се намира лагер № 1 – до селата Брочици и Крапе; лагер № 2 – на брега на Сава и Струга, около 3 километра на северозапад от Ясеновац; лагер № 3 – бившия тухлен завод на Озрен Бачич, в устието на Лони, на три километра по течението от Ясеновац.

Мнозинството от жертвите са сърби и евреи.

Концлагери в Нацистка Германия

Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през 1933 г. Той е разположен в предградието на градчето Дахау (близо до Мюнхен).

През 1937 г. недалече от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, който е известен с надписа над входа "Jedem das Seine" ("Всекиму своето"). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.

По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 година е създаден концлагера Освиенцим, предназначен за масово унищожение на хора. На 14 юни 1940 г. е пристигнал първият транспорт – 728 поляка.

На територията на Полша, Австрия, Чехия, Латвия и други източноевропейски страни са съществували също лагерите Маутхаузен, Заксенхаузен, Треблинка, Саласпилс и много други.

Официално признати от Правителството на ФРГ са следните концентрациони лагери (1939—1945 гг.)

1. Арбайтсдорф (Германия)
2. Аушвиц/Освенцим/Биркенау (Освенцим, Полша)
3. Берген-Белзен (Германия)
4. Бухенвалд (Германия)
5. Варшава (Полша)
6. Герцогенбуш (Дания)
7. Гросс-Розен (Германия)
8. Дахау (Германия)
9. Кауен (Каунас, Литва)
10. Плащов (Краков, Полша)
11. Заксенхаузен (Германия)
12. Майданек (Люблин, Полша)
13. Маутхаузен (Австрия)
14. Миттелбау-Дора (Германия)
15. Натцвайлер (Франция)
16. Нейенгамме (Германия)
17. Нидерхаген-Вевельсбург (Германия)
18. Равенсбрюк (Германия)
19. Рига-Кайзервалд (Латвия)
20. Файфара/Вайвара (Естония)
21. Флоссенбург (Германия)
22. Щутхоф (Полша).
23. Собибор (Полша)

Концлагери след Втората световна Война и в наши дни

Концлагери в Гърция

Гърция открива най-зловещия си и най-голям концлагер в пролетта на 1947 г. на о. Макронисос. Той е затворнически комплекс от лагер за интернирани, военен затвор, казарми и т.н. През него по различни оценки са репресирани от 50 000 до 100 000 души, много от които са македонски българи. В 1960 г. комплексът е окончателно закрит и дейността му постепенно е поета от военните затвори.

Концлагери в Югославия

Най-печално известният концлагер в Югославия в годините след Втората световна война е Голи оток. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които макeдонски българи, а също и такива от западните покрайнини. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните "домове" в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията - в лагера "Билеча". Тези концлагери са ползвани успешно за подавяне на всякаква съпротива срещу югославството или комунистическата власт на Тито.

Британски концлагери

Нови китайски села в Малайзия

В средата на 50-те години в хода на войната срещу прокомунистическите партизани, английските власти на Малайзия в изпълнение на плана на ген. Харолд Бригс, насилствено преместват в охраняеми селища над 500 000 души. Селищата получават името "New Village".

Американски концлагери

Концлагери в Ирак

Най-известен е затворът в Абу Гариб, който е използван първоначално от Саддам Хюсеин за измъчване и екзекутиране на дисиденти, а впоследствие и от американските военни за задържане и измъчване на терористи.

Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат:

1. Абу Гриб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с "висока разузнавателна стойност", разделени на три категории, съответно в "черни", "сиви" и "бели" списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило.
2. Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-на полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Гариб.
3. Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад.
4. Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират).
5. Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад.
6. Ал Карх (само за юноши) в Багдад.
7. Ал Дивания.
8. Лагер за задържане в Тикрит.
9. Лагер за задържане в Мосул.
10. Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади.
11. Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени "мишени с най-голяма разузнавателна стойност". Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.

Българско участие: Официално в България лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота. Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки.

Концлагери в Куба

Американската база Гуантанамо на остров Куба от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на 2007 в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма.

Концлагери в Русия

По време на първата война в Чечения 1994-1997 руските сили откриват множество лагери за чеченски граждани, наречени "филтрационни лагери". Някои от големите филтрационни лагери са в Моздок, Северна Осетия, и в Ставропол и Пятигорск в Южна Русия.

След втората война в Чечения на територията на републиката са отворени филтрационни лагери предимно в руски военни бази като в Хатуни, Ханкала, Чернокозово, в които хиляди чеченци са подложени на мъчения, побои и изнасилване.

Сведения за мъченията, за ямите, в които са държани затворниците и за изнудването за пари на близките им дава Анна Политковска, задържана в лагер от руските военни по нареждане на ФСБ.

Източници

• Бруно Бетелхейм."Просветено сърце".
• 50 Years of Chinese New Village in Malaysia (Chinese: 馬來西亞華人新村50年 作者：林廷輝、宋婉瑩) ISBN 983-9673-65-3

Външни препратки

• Остров Персин, най-големият концлагер в България

Вижте още

• ГУЛАГ
• Военнопленнически лагер