Димитър Мутев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:


== Биография ==
== Биография ==
Димитър Мутев е роден на [[4 септември]] [[1818]] година в [[Калофер]], откъдето по-късно семейството му се премества в [[Одеса]]. Негова по-малка сестра е [[Елена Мутева]], смятана за първата българска поетеса. Мутев завършва [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в Одеса, след което учи в [[Бонски университет|Бонския университет]], а през 1842 година завършва физика в [[Хумболтов университет на Берлин|Университета „Фридрих-Вилхелм“]] в [[Берлин]].<ref name="геб">{{геб|8|2922}}</ref>
Димитър Мутев е роден на [[4 септември]] [[1818]] година в [[Калофер]], откъдето по-късно семейството му се премества в [[Одеса]].<ref> М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, Народна просвета, София, 1985</ref> Негова по-малка сестра е [[Елена Мутева]], смятана за първата българска поетеса. Мутев завършва [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в Одеса, след което учи в [[Бонски университет|Бонския университет]], а през 1842 година защитава докторат по физика<ref>В. Андреев, Дисертацията на Димитър Мутев и началото на българските изследвания по физическите науки, Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 65-78</ref> в [[Хумболтов университет на Берлин|Университета „Фридрих-Вилхелм“]] в [[Берлин]].<ref name="геб">{{геб|8|2922}}</ref>


След дипломирането си Мутев живее в [[Санкт Петербург]], а през 1857 година отива в [[Цариград]]. Там той основава списанието „[[Български книжици]]“, издава, заедно с [[Драган Цанков]], годишника „[[Месецослов (сборник)|Месецослов на българската книжнина]]“, прави първия български превод на романа „[[Чичо Томовата колиба]]“ от [[Хариет Бичър Стоу]].<ref name="геб"/>
След дипломирането си Мутев живее в [[Санкт Петербург]], а през 1857 година отива в [[Цариград]].<ref>М. Борисов, Г. Камишева, Д-р Димитър Мутев и българската физика. – Природа (1) 77-82 (1984); (2) 68-73 (1984)</ref> Там той основава списанието „[[Български книжици]]“,<ref>Г. Камишева 180 години от рождението на първия учен метеоролог българин Д-р Димитър Стефанов Мутьев (4 септември 1818–13 януари 1864). – Светът на физиката (2) 145-148 (1998)</ref> издава, заедно с [[Драган Цанков]], годишника „[[Месецослов (сборник)|Месецослов на българската книжнина]]“, прави първия български превод на романа „[[Чичо Томовата колиба]]“ от [[Хариет Бичър Стоу]].<ref name="геб"/>


През 1859 година Димитър Мутев се премества в [[Болград]], където остава до края на живота си. Той оглавява [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията.<ref name="геб"/>
През 1859 година Димитър Мутев се премества в [[Болград]], където остава до края на живота си.<ref>Т. Тодорова, Димитър Мутев – основател и редактор на списанието Български книжици (1858 – 1862), Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 133-143</ref> Той оглавява [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията.<ref name="геб"/>


Димитър Мутев умира на [[13 януари]] [[1864]] година в Болград.<ref name="геб"/>
Димитър Мутев умира на [[13 януари]] [[1864]] година в Болград.<ref name="геб"/>

Версия от 19:58, 6 ноември 2018

Димитър Мутев
български просветен деец
През 1863 година
През 1863 година

Роден
Димитър Стефанов Мутев
Починал
13 януари 1864 г. (45 г.)

Учил вБонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Семейство
Братя/сестриЕлена Мутева
Никола Мутев
Христо Мутев

Димитър Стефанов Мутев е български просветен деец.

Биография

Димитър Мутев е роден на 4 септември 1818 година в Калофер, откъдето по-късно семейството му се премества в Одеса.[1] Негова по-малка сестра е Елена Мутева, смятана за първата българска поетеса. Мутев завършва Ришельовския лицей в Одеса, след което учи в Бонския университет, а през 1842 година защитава докторат по физика[2] в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин.[3]

След дипломирането си Мутев живее в Санкт Петербург, а през 1857 година отива в Цариград.[4] Там той основава списанието „Български книжици“,[5] издава, заедно с Драган Цанков, годишника „Месецослов на българската книжнина“, прави първия български превод на романа „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу.[3]

През 1859 година Димитър Мутев се премества в Болград, където остава до края на живота си.[6] Той оглавява Болградската гимназия няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията.[3]

Димитър Мутев умира на 13 януари 1864 година в Болград.[3]

Бележки

  1. М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, Народна просвета, София, 1985
  2. В. Андреев, Дисертацията на Димитър Мутев и началото на българските изследвания по физическите науки, Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 65-78
  3. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.
  4. М. Борисов, Г. Камишева, Д-р Димитър Мутев и българската физика. – Природа (1) 77-82 (1984); (2) 68-73 (1984)
  5. Г. Камишева 180 години от рождението на първия учен метеоролог българин Д-р Димитър Стефанов Мутьев (4 септември 1818–13 януари 1864). – Светът на физиката (2) 145-148 (1998)
  6. Т. Тодорова, Димитър Мутев – основател и редактор на списанието Български книжици (1858 – 1862), Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 133-143