Атанас Кушували: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
}} |
}} |
||
'''Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев)''' е български [[Българско възраждане|възрожденски]] [[общественик]] от [[Македония (област)|Македония]], ръководител на [[Кукушка българска община|Кукушката българска община]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, |
'''Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев)''' е български [[Българско възраждане|възрожденски]] [[общественик]] от [[Македония (област)|Македония]], ръководител на [[Кукушка българска община|Кукушката българска община]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.</ref> |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. |
Роден е в [[кукуш]]кото село [[Кушево]], тогава в Османската империя, поради което и носи прякора ''Кушували'', тоест ''Кушевски''. Той е търговец и първенец в град [[Кукуш]] и един от водачите на българите от града и околността в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те – 80-те години на XIX век. |
||
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.]</ref> |
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със [[Стефан Веркович]] и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref> От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.<ref>[http://kapija.narod.ru/Ethnoslavistics/tod_veda.htm Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.]</ref> Пише няколко писма за личността на [[Партений Зографски]].<ref>[http://bmj.manu.edu.mk/BMJ%203%20PDF/016_BMJ3_1978.pdf Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.]</ref> |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
В 1912 година Андон Кушувалиев, 35-годишен от Кукуш, е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Гоце Междуречки]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.</ref> |
В 1912 година Андон Кушувалиев, 35-годишен от Кукуш, е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Гоце Междуречки]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.</ref> |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 04:37, 8 ноември 2018
| Атанас Кушували | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Кушевалиев Андон Кушувалиев Георги Кушовалиев |
Атанас Гошев Кушували (Кушувалиев) е български възрожденски общественик от Македония, ръководител на Кукушката българска община.[1]
Биография
Роден е в кукушкото село Кушево, тогава в Османската империя, поради което и носи прякора Кушували, тоест Кушевски. Той е търговец и първенец в град Кукуш и един от водачите на българите от града и околността в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те – 80-те години на XIX век.
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със Стефан Веркович и му дават данни за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2] От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860-1884 година.[3] Пише няколко писма за личността на Партений Зографски.[4]
При управлението на епископ Теоклит Поленински, по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, Атанас Кушували е неколкократно арестуван и тормозен от властите.[5]
В 1912 година Андон Кушувалиев, 35-годишен от Кукуш, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Гоце Междуречки.[6]
Бележки
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
- ↑ Гане Тодоровски, За и против „Веда Словена“, Годишен зборник на Универзитетот во Скопје, 19, 1967, стр. 393-444.
- ↑ Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
