Бадама: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{Селище инфо|Гърция
{{Селище инфо|Гърция
| име = Бадама
| име = Бадама
| име-местно = Ποταμός Σταθμός - Potamos station
| име-местно = Ποταμός Σταθμός – Potamos station
| вид =
| вид =
| знаме =
| знаме =
Ред 21: Ред 21:
| телефонен-код =
| телефонен-код =
}}
}}
'''Бадама''' наричана и '''Бадoма'''<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.9112258&lon=25.8831131&z=14&l=0&m=b&v=8&show=/16323199/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B4o%D0%BC%D0%B0-Badoma-Potam%C3%B2s-Rail-Station Бадома на Wikimaps]</ref> (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, при пъpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. Тя е на около 8 км северно от [[Дедеагач]].
'''Бадама''' наричана и '''Бадoма'''<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.9112258&lon=25.8831131&z=14&l=0&m=b&v=8&show=/16323199/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B4o%D0%BC%D0%B0-Badoma-Potam%C3%B2s-Rail-Station Бадома на Wikimaps]</ref> (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, при пъpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. Тя е на около 8 км северно от [[Дедеагач]].


Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.


В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>


През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
Ред 33: Ред 33:
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села [[Еникьой (Дедеагачко)|Еникьой]] (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села [[Еникьой (Дедеагачко)|Еникьой]] (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.


==Източници==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.
* Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.
*[http://www.google.bg/imgres?hl=bg&biw=1004&bih=598&tbm=isch&tbnid=-pjtyv8cZKWN6M:&imgrefurl=http://alepakos.blogspot.com/2008_11_01_archive.html&docid=KHG5D7V9pRmAGM&imgurl=http://2.bp.blogspot.com/_K6qHw_TpNrY/TOJAaPiRR5I/AAAAAAAABcw/FBMSMSXNuao/s400/photo_3.jpg&w=400&h=276&ei=dDZ3UITPEcTUsga384HwCA&zoom=1&iact=rc&dur=56&sig=107917149923333213804&page=1&tbnh=139&tbnw=197&start=0&ndsp=12&ved=1t:429,r:0,s:0,i:63&tx=114&ty=43 Снимка на гара Бадама (Potamos) запустяла при гръцкото управление]
* [http://www.google.bg/imgres?hl=bg&biw=1004&bih=598&tbm=isch&tbnid=-pjtyv8cZKWN6M:&imgrefurl=http://alepakos.blogspot.com/2008_11_01_archive.html&docid=KHG5D7V9pRmAGM&imgurl=http://2.bp.blogspot.com/_K6qHw_TpNrY/TOJAaPiRR5I/AAAAAAAABcw/FBMSMSXNuao/s400/photo_3.jpg&w=400&h=276&ei=dDZ3UITPEcTUsga384HwCA&zoom=1&iact=rc&dur=56&sig=107917149923333213804&page=1&tbnh=139&tbnw=197&start=0&ndsp=12&ved=1t:429,r:0,s:0,i:63&tx=114&ty=43 Снимка на гара Бадама (Potamos) запустяла при гръцкото управление]


[[Категория:Села в дем Дедеагач]] [[Категория:Исторически села в дем Дедеагач]][[Категория:Западна Тракия]]
[[Категория:Села в дем Дедеагач]]
[[Категория:Исторически села в дем Дедеагач]]
[[Категория:Западна Тракия]]

Версия от 06:05, 8 ноември 2018

Бадама
Ποταμός Σταθμός – Potamos station
Гърция
40.9024° с. ш. 25.8883° и. д.
Бадама
Източна Македония и Тракия
40.9024° с. ш. 25.8883° и. д.
Бадама
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Населениеобезлюдено души (?)

Бадама наричана и Бадoма[1] (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара[2] в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата слад Дедеагач в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина. Тя е на около 8 км северно от Дедеагач.

Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. [3]. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.

В 1903 г. районния войвода от ВМОРО Таньо Николов планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир Гюмюрджинско и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.[4]

През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.

В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска" чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между Фере и Бадома.

Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села Еникьой (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.

Източници

  1. ↑ Бадома на Wikimaps
  2. ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.
  3. ↑ Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
  4. ↑ Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бадама&oldid=8859058“.