Българистика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Българистика''' е изследователска област, акцентираща основно върху българското [[езикознание]], изследванията на [[български език|българския език]] (вкл. неговата история, [[старобългарски език]] и т.н.), както и върху [[българска литература|българската литература]]. |
'''Българистика''' е изследователска област, акцентираща основно върху българското [[езикознание]], изследванията на [[български език|българския език]] (вкл. неговата история, [[старобългарски език]] и т.н.), както и върху [[българска литература|българската литература]]. |
||
Обикновено с това наименование се свързват изследвания, които в голямата си част се правят в чужбина <ref>Проф. Ото Кронщайнер, ''[http://mail.slovo.bg/old/litforum/001/otto.htm „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“]'', в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август |
Обикновено с това наименование се свързват изследвания, които в голямата си част се правят в чужбина <ref>Проф. Ото Кронщайнер, ''[http://mail.slovo.bg/old/litforum/001/otto.htm „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“]'', в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000</ref> или са предназначени за чужденци. |
||
== Изявени българисти == |
== Изявени българисти == |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* [[Иван Дуриданов]], „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. |
* [[Иван Дуриданов]], „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. – В: сп. ''Език и литература'', XLI, 1986/5, стр. 8-10, В: ''Международен конгрес по българистика: II. Доклади''. Т. 22, София, 1988, стр. 91-94 |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 04:34, 9 ноември 2018
Българистика е изследователска област, акцентираща основно върху българското езикознание, изследванията на българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), както и върху българската литература.
Обикновено с това наименование се свързват изследвания, които в голямата си част се правят в чужбина [1] или са предназначени за чужденци.
Изявени българисти
- Джузепе дел Агата
- Барбара Байер
- Винцент Бланар
- Ян Бодолак
- Владимир Вавржинек
- Синтия Вакарелийска
- Юрий Венелин
- Мари Врина
- Войчех Галонзка
- Чарлз Грибъл
- Хеле Далгор
- Енрико Дамиани
- Тереса Домбек-Виргова
- Александер Зицман
- Валерия Йегер
- Яния Йерков
- Ян Кошка
- Ото Кронщайнер
- Йоуко Линдстет
- Хайнц Миклас
- Чарлз Мозер
- Любомира Парпулова-Грибъл
- Ренато Поджоли
- Виера Прокешова
- Норберт Рандов
- Бранко Ристич
- Ян Рихлик
- Дьорд Сонди
- Габи Тиман
- Андреас Третнер
- Зденек Урбан
- Геза Фехер
- Густав Хайнзе
- Майкъл Холман
- Дануше Хронкова
- Гражина Шват-Гълъбова
- Целина Юда
- Петер Юхас
Източници
- ↑ Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000
Литература
- Иван Дуриданов, „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. – В: сп. Език и литература, XLI, 1986/5, стр. 8-10, В: Международен конгрес по българистика: II. Доклади. Т. 22, София, 1988, стр. 91-94