Мераб Мамардашвили: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ntpavlov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ntpavlov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:
[[ka:მამარდაშვილი, მერაბ]]
[[ka:მამარდაშვილი, მერაბ]]
[[ru:Мамардашвили, Мераб Константинович]]
[[ru:Мамардашвили, Мераб Константинович]]

[[Категория:Философи|Мамардашвили, Мераб]]

Версия от 17:12, 30 март 2007

Файл:Mamardashvili.jpg
M.K.Мамардашвили

Мераб Константинович Мамардашвили (19301990) – грузински философ, доктор на философските науки (1968), професор (1972). Роден в г. Гори (Грузия), в семейство на военнослужещ. В 1955 година завършва философския факултет при Московския държавен университет. Един от основателите на Московската логическа школа ( 1952 г).; в Школата участват още Б. Грушин, А. А. Зиновиев и Г. П. Щедровицкий. Работил в Москва до 1987 г., а после в Грузия.

  • От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание «Вопроси философии» ("Филофофски въпроси"), професор в Московския държавен университет и ст.н.с. в Московския философски институт към Руската академия на нуките.
  • От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамент на философския институт "Церетели" към грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.

"Сократическият" характер на философоята на Мамардашвили най-пълно се отразява в многобройните му лекции които чете в Московския и други университети. Чете е лекции във Франция, Германия и други страни.

Файл:20598z.jpg

Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не само идеологически скандал. Те не са само и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (не-случайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. По време на откриването на тази нова проблематика - 70-те години на миналия век - той все още е бил пишещ философ, който обговаря написаното по време на лекции, а не "говорещ философ", който бива записван. Но и тогава влиянието на Мамардашвили - както върху учениците му, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси - трудно може да бъде преувеличено и е сравнимо с влиянието на Фуко в Западна Европа по същото онова време.

През май 2001 г. в Тбилиси е издигнат паметник на Мараб Мамардашвили.