Бойко Борисов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 83.148.67.235 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 85: Ред 85:
}}
}}


'''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]] от 2006 г. Той е 50<sup>тият</sup> и 53<sup>тият</sup> [[министър-председател на България|министър-председател]] в три правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|настоящото от 2017]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на София]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]].
'''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]] от 2006 г.Често прави магистрали, но половината бетон отива в джоба му. Той е 50<sup>тият</sup> и 53<sup>тият</sup> [[министър-председател на България|министър-председател]] в три правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|настоящото от 2017]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на София]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]].Известен е с прякора си "тиквата".


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 13:30, 10 ноември 2018

Бойко Борисов
Министър-председател на България
Мандат27 юли 2009 – 13 март 2013
Назначен от41 Народно събрание
Президент
2002 – 2012Георги Първанов
2012 – 2017Росен Плевнелиев
Зам.-министър-председател
2009 – 2013Симеон Дянков
2009 – 2013Цветан Цветанов
ПредшественикСергей Станишев
НаследникМарин Райков
Втори мандат7 ноември 2014 – 27 януари 2017
Назначен от43 Народно събрание
Президент
2012 – 2017Росен Плевнелиев
Зам.-министър-председател
от 2014 г.Румяна Бъчварова
от 2014 г.Меглена Кунева
от 2014 г.Томислав Дончев
от 2014 г.Ивайло Калфин
ПредшественикГеорги Близнашки
НаследникОгнян Герджиков
Трети мандатот 4 май 2017 г.
Назначен от44 Народно събрание
Президент
2017 –Румен Радев
Зам.-министър-председател
от 2017 г.Томислав Дончев
от 2017 г.Валери Симеонов
от 2017 г.Красимир Каракачанов
от 2017 г.Екатерина Захариева
ПредшественикОгнян Герджиков
Лидер на ПП ГЕРБ
Мандатот 10 януари 2010 г.
Лична информация
Роден
13 юни 1959 г. (64 г.)
Националност България
Религияправославие
Полит. партияБКП (1984 – 1990), НДСВ (2001 – 2006), ГЕРБ (2006-до момента)
ОбразованиеВСШ „Георги Димитров“
Професияпожарникар • охранител • политик
Подпис
Уебсайтwww.boykoborissov.bg
Военна служба
ПреданостВъоръжени сили на България‎
Военно званиегенерал-лейтенант
Звание, специалност и научна степен:
генерал-лейтенант о.р. д-р инж.
Народен представител в:
XL НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLIX НС   
Портал Портална икона Политика
Бойко Борисов в Общомедия

Бойко Методиев Борисов е български политик, основател и лидер на партия ГЕРБ от 2006 г.Често прави магистрали, но половината бетон отива в джоба му. Той е 50тият и 53тият министър-председател в три правителства – от 2009 до 2013 г., от 2014 до 2017 г. и настоящото от 2017 г. Преди това Борисов е главен секретар на МВР (2001 – 2005) и кмет на София (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието генерал-лейтенант.Известен е с прякора си "тиквата".

Биография

Произход и образование

Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя, в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя[1]. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.

Завършва средното си образование в Банкя. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“. Приет е обаче във факултета „Противопожарна охрана“. Борисов твърди, че това става по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите на 22 септември 1944 година.[2] По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО-Плевен през периода 1977 – 1978 година.[3] Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.[4] През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.[5][6]

Работа в МВР

През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция[7].

От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“.[8] През 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на физкултурните науки“[9][10], която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“.[11]

Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1991 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това става т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.[12]

Бизнесмен

След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,[13][14] която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си.

Съмнения за връзка с групировките и вербовка от службите

В някои от фирмите в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с Румен Николов („Пашата“), Младен Михалев („Маджо“), Алексей Петров („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на сенчестата групировка СИК.[15] Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател Георги Стоев, който е участник в силовите бригади и очевидец на събитията, които пресъздава.[16] В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.[17] Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.[4]

През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.[18] „Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.[19] Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.[20][21]

Главен секретар на МВР

На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР [22] и е повишен в звание „полковник“ от МВР. След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява месечната си заплата в полза на децата на загиналите при изпълнение на служебните им задължения служители от МВР.[23] В началото на 2002 година, с указ на Президента Петър Стоянов му е дадено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.

По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Русия, Великобритания, Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия – централата на Европол, Румъния – Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.[24]

На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в 40-тото Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.

Кмет на Столичната община

През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.

В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ[25], която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.[26] Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка[27], но на практика е неин „неформален лидер“[28]. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.[29]

В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.

Министър-председател (първи мандат)

Бойко Борисов (2010)

На 27 юли 2009 година 41-вото Народно събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено от Политическа партия ГЕРБ[30][31][32].

На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[33]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД[34], тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено.[35] На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.[36]

На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни скандали свързани с подслушване, включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.[37] На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „Синята коалиция“.[38].

След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“.[39] Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.[40][41]

Оставка

Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20 февруари 2013 г.

През 2012 година година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари в София полицията влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.[42] На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.[43][44]

Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[45] В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред Народното събрание е организиран протест в подкрепа на правителството.[46] Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.[47]

С указ от 13 март 2013 президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател Марин Райков[48].

Според анализ на мандата на правителството на ГЕРБ, направен от информационната агенция БГНЕС, Борисов е първият български премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове.[49][50]

Министър-председател (втори мандат)

На 7 ноември 2014 година 43-тото Народно събрание със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ.[51] Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция България без цензура).[51][52] Против са БСП, ДПС, „Атака“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – Слави Бинев и Велизар Енчев[52][53].

Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.[52][53]

Оставка

След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът Плевнелиев започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбраният президент Румен Радев, който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.[54] Подобна позиция заема и бившият президент Първанов, според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.[55]

На 27 януари 2017 г. президентът Румен Радев назначава Огнян Герджиков за служебен министър-председател на петото служебно правителство на България.

Министър-председател (трети мандат)

На 4 май 2017 година 44-тото Народно събрание със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, Обединените патриоти и Партия „Воля“. Против са БСП и ДПС.

Скандали и критики

Убийство на Тодор Димов (Чакъра)

Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва гранатомет, като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от Европейския съд по правата на човека срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция. Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството.[56][57][58]

Посланик Джон Байърли

В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks[59], бившият американски посланик в България Джон Байърли пише за Бойко Борисов, че „обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“ [60] като кодово наименование на ЦРУ. Байърли пише още, че „Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“ При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“.

Посланик Нанси Макълдауни

Уикилийкс за България, публикува още една грама от американското посолство в България, посветена на Бойко Борисов Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В нея се твърди, че почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване, могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят. При всички случаи, ако Борисов спечели изборите, това би означавало продължителна работа с него за промяната му към по-благонадеждни позиции, се изтъква в грамата.[61]

Джеф Стайн

На 2 март 2007 година вашингтонският репортер Джеф Стайн публикува в изданието „Конгрешънъл куотърли“ статия под надслов: „Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“. В публикацията се казва: „Най-могъщият политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с тероризма, е близък съратник на известни гангстери и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в черноморската република, според поверителен анализ на риска за инвестиране в страната, поръчан от частна банка.“ Проучването било извършено „при условие, че банката и наетите от нея следователи няма да бъдат назовавани“. Името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент Джордж У. Буш.[62] Българският президент Георги Първанов нарича статията „откровено антибългарска“, като добавя, че „тя не се основава на доказателства и обижда България“[63]. Самият Дж. Стайн се дистанцира от твърденията си: „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“.[64] БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер[65].

Юрген Рот

В книгата си „Новите български демони“ (2008) немският разследващ журналист и писател Юрген Рот отделя голямо внимание на тогавашния столичен кмет и бивш Главен секретар на МВР Бойко Борисов като на една от водещите политически фигури в България. За Бойко Борисов немският журналист казва: „Без съмнение той е моралният супермен на българската политика. Дължи своето главозамайващо бързо издигане на борбата с политическата конюнктура, с корупцията и с мафията.“ Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев – Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.

В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Юрген Рот твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: „Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти. Наглед съществуват закони срещу организираната престъпност и корупцията, но каква полза има от тези закони, щом не биват прилагани. И каква е ползата от многото акции против криминалните структури, щом не е ясно дали арестуваните хора ще бъдат съдени по правилата. Това са въпроси, по които изпитвам известни съмнения“. Все пак той признава, че страната върви напред.[66]

В свое интервю за българска новинарска агенция през 2015 г. Рот заявява, че първото правителство на Бойко Борисов е можело да управлява без конкуренция, но второто има нужда от коалиционни партньори, някои от които са много съмнителни. Освен това, според него, няма стабилна коалиция и съответно не могат да се проведат нужните радикални реформи, особено в съдебната власт и правоохранителните органи. Рот смята, че икономическата сфера в България е силно зависима от организирани престъпни среди, като дава за пример сектора на енергетиката, недвижимите имоти и туристическия бизнес. Там според него са замесени бивши босове на мафията, които са се легализирали и са станали активни в сивия сектор, където продължават да извършват икономическа престъпност дейност. В този сектор са активни мощни компании, които принадлежат на босове с криминални досиета от близкото минало, като в тази връзка Рот посочва Бойко Борисов и групировката ТИМ. Според Рот гражданското общество в България е много слабо, а старата номенклатура е запазила позициите си.[67]

„Лош човешки материал“

На 3 февруари 2009 година пред българската общност в Чикаго, САЩ по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ Добавя: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“ (това се потвърждава от видеозаписа на изказването му).[68]

Борисов отхвърля приписвания му от социалистите (Корнелия Нинова) израз „лош човешки материал“ и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, „колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“[69]. След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там[70].

По врече на посещение в Кърджали през март 2013 г. прави обръщение: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.[71]

Скандали, свързани с подслушвания

 Основна статия: Скандали свързани с подслушване (2011)

След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.[72] Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.[73]

На 19 януари 2011 година Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения, изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в обществото. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.[74][75] На следващия ден Народното събрание гласува вот на доверие, като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството: „за цялостната му политика“.[76]

През април 2013 година избухва нов скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.[77] Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителствато на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен Цветан Цветанов, от опонентите си е подозиран и Борисов.[78][79] Самият той отрича такава връзка.[80] Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Боросов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.[81] Впоследствие, по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.[82] Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.[83]

Авиоотряд 28 и „Бистришки тигри“

На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач Авиоотряд 28 за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – „Не виждам нито конфликт, нито проблем“.[84]

Лични свободи

На 11 октомври 2012 година британският в. „Гардиън“ цитира изследване, според което България е на второ място след Гърция в Европейския съюз, с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.[85]

Намеса в работата на съдебната власт

През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.[86] През юли 2010 година от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи извършени от съдебната власт, с мотива че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната е недопустима.[87] През юли 2012 година съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.[88] През септемри 2012 г. Български хелзинкски комитет отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.[89] През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.[90]

Контрол върху медиите

По време на управлението на Борисов, голяма част от медиите в страната са напълно безкритични към водената от него политика.[91][92] По това време Борисов е в близки отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, чиято медийна империя открито подкрепя правителството.[93][94]

Спорт

Борисов по време на откриването на световния шампионат по мотокрос в Горна Росица, април 2011

Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 година е активен състезател по карате.[24] Притежател е на черен пояс 7-ми дан по карате.[95][96] Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.[97]

Регистриран е и като футболист на „Витоша“ (Бистрица), отбор, който се състезава в Югозападната „В“ аматьорска футболна група. През 2011 година Борисов води в допитване за Футболист на годината на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.[98][99] През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.[100]

През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.[101] Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0 – 0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.[102] Същевременно в медиите излизат съобщения, че Борисов не е бил вписан в разширения състав на отбора, който се подава час преди мача, тоест, не е имал право да се появява на терена.[103]

Семейство

Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, лекар-офталмолог. От Стела той има дъщеря, Венета.[104] От 1988 до 2009 година Борисов води съвместно съжителство с бизнесдамата Цветелина Бориславова. През януари 2016 г. Бойко Борисов става дядо на момче, което дъщеря му кръщава на него. През юли 2018 г. Борисов става за втори път дядо, отново на момче.

Награди и отличия

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Бойко Борисов.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Бойко Борисов.
  • „Обявяване на благодарност“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.[105]
  • „Почетен знак III степен“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България през 2002 година.[105]
  • „Почетен знак II степен“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин през март 2003 г.[105]
  • „Огнестрелно оръжие“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи на България през 2003 година.[105]
  • „Кръст за полицейски заслуги с червена звезда“, от министъра на вътрешните работи на Кралство Испания за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.[105]
  • „Сребърен паметен медал“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министърът на външните работи Соломон Паси.[105]
  • „Почетен медал на френската полиция“, от името на президента на Френската република и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи.
  • „Медал за бойно съдружие“, от заместник-директора на Федералната служба за сигурност на Руската федерация.[105]
  • „Почетен жезъл“, от генералния директор на полицията на Испания.[105]
  • Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „Европол“ г-н Юрген Щорбек – през януари 2004 година.[105]
  • Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията.
  • Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.[105]
  • Почетна титла Командир на „Ордена на Звездата на Италианската солидарност“, от президента на Италианската република – 13 юни 2006 г.[106]
  • Орден за заслуги в борбата с международния тероризъм от Федералната служба за сигурност на Руската федерация – октомври 2008 г.[107]
  • Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, от министър-председателя на Италианската република – 15 октомври 2009 г.[108]
  • Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ) – 10 ноември 2009 г.[109]
  • Награда от Европол „за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.[110]
  • Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ „за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.[111]
  • „Награда за особен принос в развитието на тениса в България“ от президента на „Тенис Европа“ Жак Дюпре – 30 април 2012 г.[112]
  • Големия кръст за граждански заслуги на Унгария – 30 ноември 2016 г.[113]

Бележки

  1. ↑ Бойко Борисов, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009
  2. ↑ в-к Стандарт, брой 5926, 13 юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет.
  3. ↑ Бойко Борисов – кратка биография, dariknews.bg, 8 юли 2009
  4. ↑ а б Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията, Bulgarian Post, 27.09.2007 година
  5. ↑ Бойко Борисов – биографична справка, omda.bg, 12.07.2009
  6. ↑ Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография), gerb.bg, 10.07.2009
  7. ↑ Толерантност, минала границите, bgvesti.com, 27 октомври 2008
  8. ↑ Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност, 24 часа, 31.01.2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена лаборатория, където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“
  9. ↑ Диплома N 20109 от 8 май 1990 година, като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114 – 111/5.03.1990 г.)
  10. ↑ Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)
  11. ↑ в-к „Сега“, Как Бойко Борисов стана кандидат на физкултурните науки
  12. ↑ Тайният проект Бойко Борисов, „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010
  13. ↑ „ИПОН – 1“ ООД, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM
  14. ↑ IPON Security – Official Web Site, security-bg.com
  15. ↑ Атентат срещу приближени на СИК // capital.bg. Капитал, 1997. Посетен на 14 юли 2011.
  16. ↑ Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев.
  17. ↑ сп. Тема, брой 7 (586), 18 – 25 февруари 2013 г. Сенките от БУДОара на ББ, Тодор Пройчев.
  18. ↑ Досието „БУДА“ // Биволъ, 03.02.2013 г. Посетен на 23.02.2013.
  19. ↑ Дон „БУДА“ // Биволъ, 04.02.2013 г. Посетен на 23.02.2013.
  20. ↑ Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди // Mediapool.bg, 04.02.2013. Посетен на 23.02.2013.
  21. ↑ Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“ // в-к Сега. Посетен на 23.02.2013.
  22. ↑ Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен, Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001
  23. ↑ Автобиография, Столична Община, sofia.bg
  24. ↑ а б Днес генерал – лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден // factor-news.net. 13 юни 2005. Посетен на 04 септември 2015.
  25. ↑ Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди, bulFoto, 3 декември 2006
  26. ↑ Цветанов – министър на вътрешните работи, Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009
  27. ↑ Закон за местното самоуправление и местната администрация, чл. 41, ал. 1
  28. ↑ Политическа партия ГЕРБ, gerb.bg, 23 юли 2009
  29. ↑ Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ, news.bg, 10 януаре 2010
  30. ↑ Народното събрание избра министър-председател и правителство, Vesti.bg, 27 юли 2009
  31. ↑ Станишев предаде властта на Борисов, news.bg, 27 юли 2009
  32. ↑ Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство, „Дневник“, 28 юли 2009
  33. ↑ Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел, econ.bg, 9 септември 2009
  34. ↑ Брюксел размрази парите по САПАРД, Българска национална телевизия, 10 септември 2009
  35. ↑ Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“, news.bg, 27 октомври 2009
  36. ↑ ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро, Econ.bg, 18 ноември 2009
  37. ↑ БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени
  38. ↑ Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента, Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011
  39. ↑ Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“, Dir.bg, 4 юли 2010
  40. ↑ България излезе от рецесията, Dir.bg, 30 септември 2010
  41. ↑ Бойко даде заявка за втори мандат, Стандарт нюз, 03 септември 2010
  42. ↑ Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството // Mediapool.bg, 20.02.2013. Посетен на 30.03.2013.
  43. ↑ ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството // в-к Труд. Посетен на 20.02.2013.
  44. ↑ Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо // Classa.bg. Посетен на 30.03.2013.
  45. ↑ Парламентът прие оставката на правителството // Vesti.bg. Посетен на 21.02.2013.
  46. ↑ Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството // TV7. Посетен на 30.03.2013.
  47. ↑ Социолози и политолози за оставката на Борисов // Vesti.bg. Посетен на 30.03.2013.
  48. ↑ Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите // Dir.bg, 13.03.2013. Посетен на 30.03.2013.
  49. ↑ ГЕРБ смаза всичко // БГНЕС, 12.03.2013. Посетен на 19.03.2013. (на български)
  50. ↑ Защо няма оценки за правителството на Борисов в медиите? Засега само БГНЕС се осмели… // E-vestnik.bg, 19.03.2013. Посетен на 19.03.2013. (на български)
  51. ↑ а б Кабинетът е избран: 149 депутати подкрепиха Борисов, 136 – министрите му // Нова телевизия. Посетен на 13 ноември 2014.
  52. ↑ а б в Слави Бинев и Велизар Енчев не подкрепиха Борисов // в-к Дневник. Посетен на 13 ноември 2014.
  53. ↑ а б Парламентът избра новото правителство // в-к Капитал. Посетен на 08 ноември 2014.
  54. ↑ Румен Радев отказва да състави правителство преди 22 януари, 21 декември 2016 Дир.бг.
  55. ↑ Георги Първанов, АБВ: Президентът Плевнелиев грубо наруши Конституцията, съставянето на служебно правителство не е концерт по желание, 21 декември 2016, Агенция „Фокус“
  56. ↑ Тодор Димов – Чакъра е бил взривен и след това запален. декември 2013 mediapool.bg
  57. ↑ Чакъра е бил взривен, а след това и запален. Правен свят. декември 2013
  58. ↑ Бойко Борисов трябва да бъде разследван за смъртта на Тодор Димов – Чакъра. Адвокат Михаил Екимджиев. Правен свят. ноември 2012
  59. ↑ Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES
  60. ↑ Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin
  61. ↑ Wikileaks: Бойко Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, май 25, 2011, Бивол.
  62. ↑ Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот, „Конгрешънъл Куортърли“, 2 март 2007 Оригинал (на английски)
  63. ↑ Борисов поразен от американски огън, Екип на „Сега“, 9 март 2007
  64. ↑ В доклада за Борисов има и други имена, newswriter (по в-к „Труд“), 11 март 2007
  65. ↑ БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов, Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009
  66. ↑ Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов, Dir.bg, 2 март 2011
  67. ↑ Юрген Рот: Някои от партньорите на правителството на Борисов са много съмнителни, Христина Димитрова, 27.04.2015, Topnovini.bg.
  68. ↑ Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия НДТ, Добрич, 9 март 2009 Видеозапис
  69. ↑ Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал, „Български Фактор“, 7 юни 2009
  70. ↑ Бойко Борисов отговори на обвиненията за речта си в Чикаго, „Дневник“, 5 февруари 2009
  71. ↑ Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме
  72. ↑ В-к. Труд, Микрофонът и тоягата, Анна Заркова, 17.04.2013 г.
  73. ↑ В-к Дневник, 06 януари 2011, Бойко Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри.
  74. ↑ БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени
  75. ↑ Междинно заключение по назначената експертиза..., Прокуратура на Република България: Новини, 10 февруари 2001
  76. ↑ Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента, Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011
  77. ↑ Станишев вади сензационни разкрития: Български „Уотъргейт“: Цветанов въртял незаконна схема за тотално подслушване // Mediapool.bg. 28 март 2013. Посетен на 26 август 2013.
  78. ↑ Иван Костов: Борисов и Цветанов са наредили подслушването (видео) // Novini.bg. 17 април 2013. Посетен на 26 август 2013.
  79. ↑ ГЛАСОВЕ, 16.04.2013, Станишев: Въпросът е дали Борисов е дал указания за подслушването.
  80. ↑ 18 април 2013, frognews.bg, Борисов за подслушването: Оставете тези глупости на Станишев.
  81. ↑ 26 април 2013, Дир.бг /Запис: Борисов, Найденов и Кокинов обсъждат как да прекратят дело.
  82. ↑ Цветанов наредил подслушване на целия Министерски съвет. Dir.bg, 25 април 2013.
  83. ↑ Dir.bg. – САЩ: Корупция, подслушване и маргинализиране на ромите в България, 20 април 2013 г.
  84. ↑ Авиоотряд 28 нямал лиценз за търговски превози, Капитал, 3 септември 2012
  85. ↑ Борисов: При ГЕРБ има висша степен на свобода на медиите и хората, 10 октомври 2012 г. Dir.bg.
  86. ↑ Vsekiden.com 29.03.2010 г. Юристите обезпокоени от намесата в съдебната власт.
  87. ↑ днес+ Р.Петрова: Намеса в бюджета на съдебната власт е недопустима, 25.07.2010 г.
  88. ↑ Никой няма да мълчи, Webcafe.bg, 13.07.2012 г.
  89. ↑ Вести БГ, 28.09.2012 г. БХК: Борисов няма право да се меси в съдебната власт!
  90. ↑ mediapool.bg, Заради липса на пари ВСС обвини правителството в блокиране на съдебната реформа, 16.10.2012 г.
  91. ↑ Агенция БГНЕС, 2013-04-20, САЩ: Корупция, контрол на медиите и подслушване при Борисов.
  92. ↑ в-к. Сега, брой 4505 (225) 29 септември 2012 г. „Дер Щандарт“: Обвиняват Борисов в контрол над медиите.
  93. ↑ Борисов корумпира медиите чрез банката на Пеевски. „Дойче веле“: Фирми около депутата от ДПС Делян Пеевски държат 80 на сто от разпространението на вестници и крият конкурентните под тезгяха в будките.
  94. ↑ e-vestnik 14 април 2014 г. Истерията по Пеевски сега и мълчаливите медии преди.
  95. ↑ Бойко Борисов в personi.dir.bg
  96. ↑ Защо Бойко Борисов е истински мъж? в сайта БГ-татко
  97. ↑ Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан! // glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“. 5 декември 2012. Посетен на 26 август 2013. Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на татамито. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.
  98. ↑ Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност, dnevnik.bg, 28 ноември 2011
  99. ↑ Бойко би Берба за Футболист на годината, trud.bg, 5 декември 2011
  100. ↑ Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол, dnevnik.bg, 31 май 2012
  101. ↑ Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд
  102. ↑ Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол
  103. ↑ Skandalno.net, Бойко Борисов – незаконен футболист!
  104. ↑ Бившият съпруг на банкерката Цветелина Бориславова – Стефан Абаджиев заминал за Америка, Български Информационен Блок, 4 февруари 2008
  105. ↑ а б в г д е ж з и к Председател на политическа партия ГЕРБ – Бойко Борисов, Постижения и награди, официален сайт на ГЕРБ
  106. ↑ Премиер: Бойко Методиев Борисов, Република България Министерски съвет, 29 юли 2009
  107. ↑ Москва награди Бойко Борисов с орден за борбата срещу тероризма, 2008
  108. ↑ Борисов е Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, news.bg, 15 октомври 2009
  109. ↑ Бойко Борисов получи Европейската награда на данъкоплатците, DARIK News, 10 ноември 2009
  110. ↑ Борисов с награда от Европол, Монитор, 16 октомври 2010
  111. ↑ Бойко Борисов получи Награда на фондацията на Форума „Кран Монтана“ в Женева, Новини Dir.bg, 30 октомври 2010
  112. ↑ Бойко Борисов получи награда за развитие на тениса у нас, Vsekiden, 30 април 2012
  113. ↑ Министър-председателят Бойко Борисов беше удостоенс Големия кръст за граждански заслуги на Унгария // Министерски съвет, 30 ноември 2016 г. Посетен на 10 декември 2016 г. (на български)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бойко_Борисов&oldid=8864053“.