Въглеводород: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м y; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 19: Ред 19:
*** [[Циклоалкен]]и
*** [[Циклоалкен]]и
*** [[Циклоалкин]]и
*** [[Циклоалкин]]и
** Ароматни - [[Арени]]
** Ароматни [[Арени]]


Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ [[хомоложен ред]] имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.
Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ [[хомоложен ред]] имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.
Ред 26: Ред 26:
Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно [[хибридизация|хибридно състояние]] - sp<sup>3</sup>, sp<sup>2</sup> и sp, с характерните различия в [[електроотрицателност]]та.
Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно [[хибридизация|хибридно състояние]] - sp<sup>3</sup>, sp<sup>2</sup> и sp, с характерните различия в [[електроотрицателност]]та.


В молекулите на алканите въглеводните атоми са само в sp<sup>3</sup>-хибридно състояние. При алкените и алкадиените въглеродните атоми са в sp<sup>3</sup> и в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние, алкините в sp<sup>3</sup> и sp-хибридно състояние, а в [[Бензен|бензеновото ядро]] на арените само в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние.
В молекулите на алканите въглеводните атоми са само в sp<sup>3</sup>-хибридно състояние. При алкените и алкадиените въглеродните атоми са в sp<sup>3</sup> и в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние, алкините в sp<sup>3</sup> и sp-хибридно състояние, а в [[Бензен|бензеновото ядро]] на арените само в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние.


Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на [[ковалентна химична връзка|ковалентните връзки]] във веригите. Връзките '''C—H''' във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката '''C—C''' при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.<ref>Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.</ref>
Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на [[ковалентна химична връзка|ковалентните връзки]] във веригите. Връзките '''C—H''' във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката '''C—C''' при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.<ref>Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.</ref>


== Химични свойства ==
== Химични свойства ==
Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакционна способност (''парафини'' - от ''parum affinis'' - ''без сродство''). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.
Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакционна способност (''парафини'' от ''parum affinis'' ''без сродство''). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.


За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.
За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.
Ред 44: Ред 44:


== Разпространение и получаване ==
== Разпространение и получаване ==
Въглеводородите се получават главно от природните източници - [[нефт]], [[нефтен газ]] и [[природен газ]]. Нефтът е смес главно от [[алкан]]и, [[циклоалкани]] и [[ароматни въглеводороди]]. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно [[метан]].
Въглеводородите се получават главно от природните източници [[нефт]], [[нефтен газ]] и [[природен газ]]. Нефтът е смес главно от [[алкан]]и, [[циклоалкани]] и [[ароматни въглеводороди]]. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно [[метан]].
Въглеводороди се получават и при някои изкуствени методи като [[пиролиза]] на органични материали ([[въглища]], [[биомаса]] и др.) и при [[Процес на Фишер-Тропш|процеса на Фишер-Тропш]].
Въглеводороди се получават и при някои изкуствени методи като [[пиролиза]] на органични материали ([[въглища]], [[биомаса]] и др.) и при [[Процес на Фишер-Тропш|процеса на Фишер-Тропш]].



Версия от 20:27, 10 ноември 2018

Въглеводородите се рафинират в рафинериите за петрол и се обработват в химически заводи

Въглеводородите са основен клас органични съединения. Почти всички други органични вещества могат да се разглеждат като производни на въглеводородите. По химичен състав те са най-простите органични съединения, тъй като молекулите им са изградени само от въглеродни и водородни атоми.

Видове въглеводороди

Химична структура на най-простия алкен, етилен (етен)

Класификацията на въглеводородите се извършва върху основата на различието в строежа на молекулите им и по-конкретно във вида на въглеродната верига и в природата на химичните връзки между въглеродните атоми във веригата.

Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ хомоложен ред имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.

Молекулен строеж

Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно хибридно състояние - sp3, sp2 и sp, с характерните различия в електроотрицателността.

В молекулите на алканите въглеводните атоми са само в sp3-хибридно състояние. При алкените и алкадиените въглеродните атоми са в sp3 и в sp2-хибридно състояние, алкините в sp3 и sp-хибридно състояние, а в бензеновото ядро на арените – само в sp2-хибридно състояние.

Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на ковалентните връзки във веригите. Връзките C—H във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката C—C при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp2-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.[1]

Химични свойства

Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакционна способност (парафини – от parum affinisбез сродство). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.

За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.

  • Заместителни реакции: при тях участват алканите, алкините и арените.
  • Присъединителни реакции: характерни са предимно за алкените, алкадиените и алкините.
  • Умерено окисляване: характерно за алканите, алкените, алкините и алкиларените.
  • Горене: Запалени на въздуха, всички въглеводороди горят. Реакцията е силно екзотермична.

Употреба

Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични горива в енергетиката те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, алкохоли и феноли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини и техни производни, полимери, лекарствени вещества, препарати за селското стопанство и други.

Разпространение и получаване

Въглеводородите се получават главно от природните източници – нефт, нефтен газ и природен газ. Нефтът е смес главно от алкани, циклоалкани и ароматни въглеводороди. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно метан. Въглеводороди се получават и при някои изкуствени методи като пиролиза на органични материали (въглища, биомаса и др.) и при процеса на Фишер-Тропш.

Източници

  1. Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.


Външни препратки