Мераб Мамардашвили: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
* От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание '''«Вопроси философии»''' ("Филофофски въпроси"), професор в Московския държавен университет и ст.н.с. в Московския философски институт към Руската академия на нуките. |
* От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание '''«Вопроси философии»''' ("Филофофски въпроси"), професор в Московския държавен университет и ст.н.с. в Московския философски институт към Руската академия на нуките. |
||
* От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамент на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет. |
* От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамент на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет. |
||
"Сократическият" характер на философоята на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете в Московския и |
"Сократическият" характер на философоята на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във [[Франция]], [[Германия]] и други страни. |
||
[[Картинка:20598z.jpg|thumb|]] |
[[Картинка:20598z.jpg|thumb|]] |
||
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за [[Декарт]] и [[Кант]], [[Маркс]] и [[Ницше]], [[Фройд]] и [[Хусерл]] са не само идеологически скандал. Те не са само и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (не-случайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. По време на откриването на тази нова проблематика - 70-те години на миналия век - той все още е бил пишещ философ, който обговаря написаното по време на лекции, а не "говорещ философ", който бива записван. Но и тогава влиянието на Мамардашвили - както върху учениците му, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси - трудно може да бъде преувеличено и е сравнимо с влиянието на [[Фуко]] в Западна Европа по същото онова време. |
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за [[Декарт]] и [[Кант]], [[Маркс]] и [[Ницше]], [[Фройд]] и [[Хусерл]] са не само идеологически скандал. Те не са само и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (не-случайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. По време на откриването на тази нова проблематика - 70-те години на миналия век - той все още е бил пишещ философ, който обговаря написаното по време на лекции, а не "говорещ философ", който бива записван. Но и тогава влиянието на Мамардашвили - както върху учениците му, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси - трудно може да бъде преувеличено и е сравнимо с влиянието на [[Фуко]] в Западна Европа по същото онова време. |
||
Версия от 23:04, 30 март 2007
Мераб Константинович Мамардашвили (1930 – 1990) – грузински философ, доктор на философските науки (1968г.) , професор (1972г.) Роден в г. Гори (Грузия), в семейство на военнослужещ. В 1955г. година завършва философския факултет при Московския държавен университет. Един от основателите на Московската логическа школа ( 1952 г).; в Школата участват още Б. Грушин, А. А. Зиновиев и Г. П. Щедровицкий. Работил в Москва до 1987 г., а после в Грузия.
- От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание «Вопроси философии» ("Филофофски въпроси"), професор в Московския държавен университет и ст.н.с. в Московския философски институт към Руската академия на нуките.
- От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамент на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.
"Сократическият" характер на философоята на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във Франция, Германия и други страни.
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не само идеологически скандал. Те не са само и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (не-случайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. По време на откриването на тази нова проблематика - 70-те години на миналия век - той все още е бил пишещ философ, който обговаря написаното по време на лекции, а не "говорещ философ", който бива записван. Но и тогава влиянието на Мамардашвили - както върху учениците му, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси - трудно може да бъде преувеличено и е сравнимо с влиянието на Фуко в Западна Европа по същото онова време.
През май 2001 г. в Тбилиси е издигнат паметник на Мараб Мамардашвили.