Йоан Драгаш: Разлика между версии
м реф |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Йоан Драгаш, Иван Драгаш''' или в [[османска империя| |
'''Йоан Драгаш, Иван Драгаш''' или в [[османска империя|османските]] източници '''Саруяр''' е [[феод]]ален владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]], син на [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]]. |
||
След смъртта на баща си, заедно с втората си майка [[Теодора-Евдокия|Теодора]] и брат си [[Константин Драгаш|Константин]] наследява цялата територия на деспотството, разположено между [[река|реките]] [[Струма]] и [[Вардар]]. Под [[документи]]те се [[подпис]]ва с [[титла]]та "[[деспот]]". Сече свои [[монета|монети]] в [[монетарница]]та в [[Охрид]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ |year= 1988 |publisher= БАН }}</ref> В крайна сметка наследствените земи са поделени между двамата братя и Йоан Драгаш управлява североизточно от [[Струмица]]. Този район е и първият, който попада под ударите на нашествието на [[Лала Шахин]] след [[битка при Черномен|битката при Черномен]]. Въпреки съпротивата на наричания от османците ''Саруяр'', той е принуден да се обяви за [[васал]] пред османския военачалник<ref>[[Христо Матанов]], Залезът на средновековна България, С., изд. Изток-Запад, 2016. ISBN 9786191528219</ref>. В крайна сметка Йоан Драгаш |
След смъртта на баща си, заедно с втората си майка [[Теодора-Евдокия|Теодора]] и брат си [[Константин Драгаш|Константин]] наследява цялата територия на деспотството, разположено между [[река|реките]] [[Струма]] и [[Вардар]]. Под [[документи]]те се [[подпис]]ва с [[титла]]та "[[деспот]]". Сече свои [[монета|монети]] в [[монетарница]]та в [[Охрид]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ |year= 1988 |publisher= БАН }}</ref> В крайна сметка наследствените земи са поделени между двамата братя и Йоан Драгаш управлява североизточно от [[Струмица]]. Този район е и първият, който попада под ударите на нашествието на [[Лала Шахин]] след [[битка при Черномен|битката при Черномен]]. Въпреки съпротивата на наричания от османците ''Саруяр'', той е принуден да се обяви за [[васал]] пред османския военачалник<ref>[[Христо Матанов]], Залезът на средновековна България, С., изд. Изток-Запад, 2016. ISBN 9786191528219</ref>. В крайна сметка Йоан Драгаш – Саруяр се замонашва и отстъпва своите земи на брат си Константин Драгаш. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 22:52, 13 ноември 2018
| Йоан Драгаш | |
| деспот | |
 | |
| Роден |
1343 г.
неизв. |
|---|---|
| Починал | 1378 г.
неизв. |
| Семейство | |
| Род | Деяновци |
| Баща | Деян |
| Майка | Теодора-Евдокия |
| Братя/сестри | Жарко Константин Драгаш Мария Теодора |
| Йоан Драгаш в Общомедия | |
Йоан Драгаш, Иван Драгаш или в османските източници Саруяр е феодален владетел на Велбъждското деспотство, син на деспот Деян.
След смъртта на баща си, заедно с втората си майка Теодора и брат си Константин наследява цялата територия на деспотството, разположено между реките Струма и Вардар. Под документите се подписва с титлата "деспот". Сече свои монети в монетарницата в Охрид. [1] В крайна сметка наследствените земи са поделени между двамата братя и Йоан Драгаш управлява североизточно от Струмица. Този район е и първият, който попада под ударите на нашествието на Лала Шахин след битката при Черномен. Въпреки съпротивата на наричания от османците Саруяр, той е принуден да се обяви за васал пред османския военачалник[2]. В крайна сметка Йоан Драгаш – Саруяр се замонашва и отстъпва своите земи на брат си Константин Драгаш.
Източници
- ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ. БАН, 1988.
- ↑ Христо Матанов, Залезът на средновековна България, С., изд. Изток-Запад, 2016. ISBN 9786191528219
Вижте също
| Деян Драгаш | → | Велбъждски деспот (1371 г. – 1378 г.) | → | Константин Драгаш |