Либешево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 53: Ред 53:


; Преброявания
; Преброявания
* 1913 - 323 жители
* 1913 323 жители
* 1920 - 253 жители
* 1920 253 жители
* 1928 - 247 жители
* 1928 247 жители
* 1940 - 224 жители
* 1940 224 жители
* 1951 - 85 жители
* 1951 85 жители
* 1961 - 90 жители
* 1961 90 жители
* 1971 - 56 жители
* 1971 56 жители
* 1981 - 121 жители
* 1981 121 жители
* 1991 - 88 жители
* 1991 88 жители


== Личности ==
== Личности ==
Ред 67: Ред 67:
* {{флагче|Гърция}} Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от [[Гръцко консулство в Солун|Солунското гръцко консулство]]<ref name="manos.70.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от [[Гръцко консулство в Солун|Солунското гръцко консулство]]<ref name="manos.70.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство<ref name="manos.70."/>
* {{флагче|Гърция}} Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство<ref name="manos.70."/>
* {{флагче|България}} Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в [[Костур (град)|Костур]], четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.</ref>
* {{флагче|България}} Щерьо Димитров (1892 ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в [[Костур (град)|Костур]], четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.</ref>


; Починали в Либешево
; Починали в Либешево
* {{флагче|България}} [[Костандо Живков]] (? - 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
* {{флагче|България}} [[Костандо Живков]] (? 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 10:29, 14 ноември 2018

Либешево
Άγιος Ηλίας
Изглед към селото зад дърветата
Изглед към селото зад дърветата
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина927 m
Население42 души (2001)

Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).

География

Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.

История

В Османската империя

В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на на ВМОРО.[6]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[11]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[12]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[13]

По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[13]

Преброявания
  • 1913 – 323 жители
  • 1920 – 253 жители
  • 1928 – 247 жители
  • 1940 – 224 жители
  • 1951 – 85 жители
  • 1961 – 90 жители
  • 1971 – 56 жители
  • 1981 – 121 жители
  • 1991 – 88 жители

Личности

Родени в Либешево
  • Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[14]
  • Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[14]
  • Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[15]
Починали в Либешево
  • Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО

Външни препратки

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  6. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илинденъ XII (112). февруари 1940. с. 10.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. с. 134.
  12. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  13. а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-03.
  14. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.