Лък

Тази статия е за оръжието. За принадлежността към струнните инструменти вижте лък (музика).

Съвременна реконструкция (фибростъкло и дърво) на исторически сложносъставен рефлексен лък.

Лъкът е оръжие, предназначено за изстрелване на стрела. Исторически лъкът предхожда писаната история и е характерен за повечето култури. Стрелба с лък е изкуството, умението и практиката на употребата му.

История на лъка

Смята се, че лъкът като оръжие се появява през мезолита (VІІІ хил. пр. Хр.). Скалните рисунки (петроглифи) и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старият лък е открит в блатото Холмегаард в Дания и е датиран около VІ хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове.

Съставни части на лъка

Лъкът се състои от няколко съставни части:

• Кибит или тяло – работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца, обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта – гръб.
• Тетива – носещата част на лъка, придаваща ускорение на стрелата.
• Ръкохватка – частта на кибита, която стрелецът държи. Ръкохватката може да е в средата на кибита или да е разположена асиметрично.
• Рамо (или рог) – гъвкавата част на кибита, играеща ролята на пружина при опъване на тетивата.
• Край – служещата за прикрепване на тетивата част от кибита.
• Ухо – изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата.

Видове лъкове

Лъковете най-общо могат да се разделят на прости и сложни.

• Прости (или единични) лъкове (Self bow) са тези, които са изработени от един материал – обикновено дърво.
• При сложните лъкове няма утвърдена класификация. Различните автори различават сложни, съединени, усилени, ламинирани, съставни и сложно-съставни лъкове. Съществуват и други определения. Тези типологични различия се правят не само въз основа на материалите, използвани при изработване на сложния лък (дърво, сухожилия, рог и кост), но и въз основа на технологиите, използвани за съединяването им (лепене, оплитане и пр.)

Сложните лъкове могат да се разделят на:

• Усилени – те се състоят от един основен материал на кибита им (обикновено дърво) и втори слой от еластичен материал. Това евентуално може да е друг вид дърво, но по-често се използва слой от сухожилия.
• Ламинираните са изработени от три или повече слоя сходен материал, обикновено различни по гъвкавост видове дърво.
• Съставните (наричани понякога сложно-съставни) са направени в повечето случаи от разнороден материал – дърво, рог и сухожилия. При тях всеки слой може да бъде оформен от няколко отделни детайла

Механика

Стрелбата се осъществява за сметка на мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в статична енергия за сметка на огъващите се части, а след това, при отпускане на тетивата, преобразува тази енергия в кинетична и я отдава на стрелата.

Изработване на лък

Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина.

Най-често използваните видове дърво са ясен, тис, кедър, бреза, лешник, маклура (Osage orange) и редица тропически видове.

Съществуват лъкове, изработени изцяло от рог (с използване на сухожилия за усилване и/или за свързване на отделните части).

В Азия (напр. в Индия) през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал.

Вижте също

• Английски дълъг лък
• Арбалет
• Стрелба с лък
• Хунски лък

Външни препратки

• Моят лък - българският сайт за традиционни лъкове