Мария Антиохийска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 2: Ред 2:
|име=Мария
|име=Мария
| описание=византийска императрица
| описание=византийска императрица
| изображение за личността= [[Картинка:Maria of Antioch.jpg|200п]]
| изображение за личността= [[Файл:Maria of Antioch.jpg|200п]]
| описание на изображението=
| описание на изображението=
| съпруга на =император [[Мануил I Комнин]]
| съпруга на =император [[Мануил I Комнин]]
Ред 32: Ред 32:


== Биография ==
== Биография ==
През [[1160]] г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝ, [[Боемунд III Антиохийски|Боемунд III]]. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.
През [[1160]] г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝ, [[Боемунд III Антиохийски|Боемунд III]]. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.


== Брак с Мануил Комнин ==
== Брак с Мануил Комнин ==
През [[1151]] г. император [[Мануил I Комнин]] вече е вдовец (съпругата му [[Берта фон Зулцбах|Ирина]] умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в [[Йерусалим]], за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и [[Мелисенда Триполитанска]], дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и [[Ходиерна Йерусалимска]]. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус, Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица [[Мелисенда Йерусалимска]]. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достига мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e подозирана в изневяра. Така [[Мануил I Комнин]] се спира окончателно на Мария Антиохийска. Това обижда Раймонд III Триполитански, който в отговор напада о-в Кипър.
През [[1151]] г. император [[Мануил I Комнин]] вече е вдовец (съпругата му [[Берта фон Зулцбах|Ирина]] умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в [[Йерусалим]], за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и [[Мелисенда Триполитанска]], дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и [[Ходиерна Йерусалимска]]. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус, Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица [[Мелисенда Йерусалимска]]. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достига мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e подозирана в изневяра. Така [[Мануил I Комнин]] се спира окончателно на Мария Антиохийска. Това обижда Раймонд III Триполитански, който в отговор напада о-в Кипър.


Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември [[1161]] г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за [[Константинопол]]. [[Мануил I Комнин]] и Мария Антиохийска са венчани в катедралата "Св. София" в [[Константинопол]] на [[24 декември]] [[1161]] г.
Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември [[1161]] г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за [[Константинопол]]. [[Мануил I Комнин]] и Мария Антиохийска са венчани в катедралата "Св. София" в [[Константинопол]] на [[24 декември]] [[1161]] г.


Бракосъчетанието е извършено от тримата православни патриарси: [[Лука Хрисоверг]], патриарх на Константинопол, Софроний, патриарх на [[Александрия]], и Атанасий, православен патриарх на [[Антиохия]]. Бракът е отпразнуван с пищни празненства и надбягвания на Хиподрома за населението, а младоженците даряват богато и църквата.
Бракосъчетанието е извършено от тримата православни патриарси: [[Лука Хрисоверг]], патриарх на Константинопол, Софроний, патриарх на [[Александрия]], и Атанасий, православен патриарх на [[Антиохия]]. Бракът е отпразнуван с пищни празненства и надбягвания на Хиподрома за населението, а младоженците даряват богато и църквата.
Ред 48: Ред 48:


== Регентство ==
== Регентство ==
След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името Ксения, но в действителност управлява като регент на сина си [[Алексий II Комнин]].<ref name="Romanis">Garland, Lynda, & Stone, Andrew, [http://www.roman-emperors.org/maryant.htm "Maria of Antioch, Byzantine Empress", ''De Imperatoribus Romanis'']</ref> Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери, Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството и&#768; е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената и&#768; дъщеря, [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и съпругът и&#768;, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.
След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името Ксения, но в действителност управлява като регент на сина си [[Алексий II Комнин]].<ref name="Romanis">Garland, Lynda, & Stone, Andrew, [http://www.roman-emperors.org/maryant.htm "Maria of Antioch, Byzantine Empress", ''De Imperatoribus Romanis'']</ref> Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери, Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената ѝ дъщеря, [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и съпругът ѝ, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.


[[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] търси подкрепа срещу императрицата от братовчеда на покойния [[Мануил I Комнин]], [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]], който дотогава живее в изгнание. През 1182 г. [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над [[Константинопол]], [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е хвърлена в тъмница. Самият [[Андроник I Комнин|Андроник]] застава начело на регентския съвет на малолетния [[Алексий II Комнин]]. Мария Антиохийска прави опит да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно.
[[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] търси подкрепа срещу императрицата от братовчеда на покойния [[Мануил I Комнин]], [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]], който дотогава живее в изгнание. През 1182 г. [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над [[Константинопол]], [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е хвърлена в тъмница. Самият [[Андроник I Комнин|Андроник]] застава начело на регентския съвет на малолетния [[Алексий II Комнин]]. Мария Антиохийска прави опит да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно.


== Смърт ==
== Смърт ==
Принуден от [[Андроник I Комнин|Андроник]], малолетният Алексий II Комнин подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което [[Андроник I Комнин|Андроник]] заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от етериарха [[Константин Трипсих]] и евнуха [[Птеригеонит]], след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж.<ref>Niketas Choniates, ''Histories'' pp. 267-269 van Dieten; cf. [[Eustathius of Thessalonica|Eustathios of Thessalonica]], ''Sack of Thessalonica''.</ref> Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал..<ref>[[Roger of Howden]], ''Annals'' 1180.</ref> След смъртта и&#768; [[Андроник I Комнин|Андроник]] се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] узурпира цялата власт в империята.
Принуден от [[Андроник I Комнин|Андроник]], малолетният Алексий II Комнин подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което [[Андроник I Комнин|Андроник]] заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от етериарха [[Константин Трипсих]] и евнуха [[Птеригеонит]], след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж.<ref>Niketas Choniates, ''Histories'' pp. 267-269 van Dieten; cf. [[Eustathius of Thessalonica|Eustathios of Thessalonica]], ''Sack of Thessalonica''.</ref> Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал..<ref>[[Roger of Howden]], ''Annals'' 1180.</ref> След смъртта ѝ [[Андроник I Комнин|Андроник]] се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] узурпира цялата власт в империята.


== Бележки ==
== Бележки ==
{{reflist}}
{{reflist}}


==Източници==
== Източници ==
*Lynda Garland, ''Byzantine Empresses: Woman and Power in Byzantium, AD 527-1204''. Routledge, 1999.
* Lynda Garland, ''Byzantine Empresses: Woman and Power in Byzantium, AD 527-1204''. Routledge, 1999.
*[[Стивън Рънсиман|Steven Runciman]], ''A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem''. Cambridge University Press, 1952.
* [[Стивън Рънсиман|Steven Runciman]], ''A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem''. Cambridge University Press, 1952.
*Warren Treadgold, ''A History of the Byzantine State and Society''. Stanford University Press, 1997.
* Warren Treadgold, ''A History of the Byzantine State and Society''. Stanford University Press, 1997.
*''O City of Byzantium, Annals of [[Никита Хониат|Niketas Choniatēs]]'', trans. Harry J. Magoulias. Wayne State University Press, 1984.
* ''O City of Byzantium, Annals of [[Никита Хониат|Niketas Choniatēs]]'', trans. Harry J. Magoulias. Wayne State University Press, 1984.
*[[Йоан Кинам|John Cinnamus]], ''Deeds of John and Manuel Comnenus'', trans. Charles M. Brand. Columbia University Press, 1976.
* [[Йоан Кинам|John Cinnamus]], ''Deeds of John and Manuel Comnenus'', trans. Charles M. Brand. Columbia University Press, 1976.
*[[Вилхелм Тирски|William of Tyre]], ''A History of Deeds Done Beyond the Sea'', trans. E. A. Babock and A. C. Krey. Columbia University Press, 1943.
* [[Вилхелм Тирски|William of Tyre]], ''A History of Deeds Done Beyond the Sea'', trans. E. A. Babock and A. C. Krey. Columbia University Press, 1943.


{{превод от|en|Maria of Antioch|216208888}}
{{превод от|en|Maria of Antioch|216208888}}
Ред 70: Ред 70:


{{Портал|Византия|Биографии}}
{{Портал|Византия|Биографии}}

[[Категория:Византийски императрици]]
[[Категория:Византийски императрици]]
[[Категория:Убити императрици]]
[[Категория:Убити императрици]]

Версия от 09:34, 15 ноември 2018

Мария
византийска императрица
Регент наАлексий II Комнин
Регентство1180-1182
Лични данни
Родена
1145 г.
Починала
1182 г. (37 г.)
Семейство
БащаРаймон дьо Поатие
МайкаКонстанс Антиохийска
Бракимператор Мануил I Комнин
ПотомциАлексий II Комнин
Мария в Общомедия

Мария Антиохийска (1145-1182) е византийска императрица, втора съпруга на император Мануил Комнин.

Мария е дъщеря на Констанс Антиохийска, регент на Антиохийското княжество, и Раймон дьо Поатие.[1]

Биография

През 1160 г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝ, Боемунд III. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.

Брак с Мануил Комнин

През 1151 г. император Мануил I Комнин вече е вдовец (съпругата му Ирина умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в Йерусалим, за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и Мелисенда Триполитанска, дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и Ходиерна Йерусалимска. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус, Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица Мелисенда Йерусалимска. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достига мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e подозирана в изневяра. Така Мануил I Комнин се спира окончателно на Мария Антиохийска. Това обижда Раймонд III Триполитански, който в отговор напада о-в Кипър.

Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември 1161 г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за Константинопол. Мануил I Комнин и Мария Антиохийска са венчани в катедралата "Св. София" в Константинопол на 24 декември 1161 г.

Бракосъчетанието е извършено от тримата православни патриарси: Лука Хрисоверг, патриарх на Константинопол, Софроний, патриарх на Александрия, и Атанасий, православен патриарх на Антиохия. Бракът е отпразнуван с пищни празненства и надбягвания на Хиподрома за населението, а младоженците даряват богато и църквата.

Бракът между Мануил I Комнин и Мария закрепва отношенията между Византия и Антиохия и засилва позициите на Констанс Антиохийска, на чийто протест Мануил I Комнин се отзовава благосклонно. Чрез неговата подкрепа Констанс Антиохийска отново поема управлението на княжеството.

През 1169 година Мария Антиохийска ражда син, бъдещият император Алексий II Комнин.

Мария започва да играе важна роля в политическия живот на Константинопол. Говорейки френски език като майчин, тя успява да улови двойната игра на хипоболеуса Аарон, който тайно се ползвал от съветите на западните представители в двора. Като резултат Аарон е ослепен по заповед на императора.[2]

Регентство

След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името Ксения, но в действителност управлява като регент на сина си Алексий II Комнин.[3] Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери, Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената ѝ дъщеря, Мария Порфирогенита и съпругът ѝ, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.

Мария Порфирогенита търси подкрепа срещу императрицата от братовчеда на покойния Мануил I Комнин, Андроник Комнин, който дотогава живее в изгнание. През 1182 г. Андроник Комнин влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над Константинопол, Мария Порфирогенита и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е хвърлена в тъмница. Самият Андроник застава начело на регентския съвет на малолетния Алексий II Комнин. Мария Антиохийска прави опит да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно.

Смърт

Принуден от Андроник, малолетният Алексий II Комнин подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което Андроник заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от етериарха Константин Трипсих и евнуха Птеригеонит, след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж.[4] Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал..[5] След смъртта ѝ Андроник се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така Андроник Комнин узурпира цялата власт в империята.

Бележки

  1. ↑ Brand, Charles M. Maria of Antioch // The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford, 1991. ISBN 9780195046526.
  2. ↑ Niketas Choniates, Histories p. 147 van Dieten.
  3. ↑ Garland, Lynda, & Stone, Andrew, "Maria of Antioch, Byzantine Empress", De Imperatoribus Romanis
  4. ↑ Niketas Choniates, Histories pp. 267-269 van Dieten; cf. Eustathios of Thessalonica, Sack of Thessalonica.
  5. ↑ Roger of Howden, Annals 1180.

Източници

  • Lynda Garland, Byzantine Empresses: Woman and Power in Byzantium, AD 527-1204. Routledge, 1999.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1952.
  • Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997.
  • O City of Byzantium, Annals of Niketas Choniatēs, trans. Harry J. Magoulias. Wayne State University Press, 1984.
  • John Cinnamus, Deeds of John and Manuel Comnenus, trans. Charles M. Brand. Columbia University Press, 1976.
  • William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea, trans. E. A. Babock and A. C. Krey. Columbia University Press, 1943.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria of Antioch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​


     Портал „Византия“         Портал „Византия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мария_Антиохийска&oldid=8887990“.