Министерство на съобщенията на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
м замяна с n-тире
Ред 1: Ред 1:
'''Министерството на съобщенията''' (съкратено '''МС''') е [[държавна институция]] в [[България]] с ранг на [[министерство]], съществувалa в периода 1934 – 1935 година<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - Органи на власт и управление, София, 2005</ref>.
'''Министерството на съобщенията''' (съкратено '''МС''') е [[държавна институция]] в [[България]] с ранг на [[министерство]], съществувалa в периода 1934 – 1935 година<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I Органи на власт и управление, София, 2005</ref>.


== История ==
== История ==

Версия от 17:57, 15 ноември 2018

Министерството на съобщенията (съкратено МС) е държавна институция в България с ранг на министерство, съществувалa в периода 1934 – 1935 година[1].

История

Създадено е с изменение на конституцията от 19 май 1934 г. чрез на сливането на предишните Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите. На 21 април 1935 г. МС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.

Днес неговият ресорен наследник е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Министри

Министър на съобщенията (1934 – 1935)
правителство име дати партия
51 Никола Захариев 19 май 1934 – 22 януари 1935 Звено
52 Никола Захариев 22 януари 1935 – 21 април 1935 Звено
53 Тодор Кожухаров 21 април 1935 – 21 април 1935 безпартиен

Бележки

  1. Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София, 2005

Литература

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.