Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии
м год.-->години; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang-ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]]. |
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang-ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]]. |
||
[[Университет]]ът е създаден през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], а през [[1944]] г. се отделя в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения'''. Това е университетът с най-много изучавани езици в света |
[[Университет]]ът е създаден през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], а през [[1944]] г. се отделя в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения'''. Това е университетът с най-много изучавани езици в света – над 60. |
||
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души. |
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души. |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
{{commonscat|MGIMO}} |
{{commonscat|MGIMO}} |
||
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 |
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 – 10 хил. щ.дол. годишно) и с право на руска стипендия в размер на 600 рубли месечно (колкото е и за руските студенти). Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 22:24, 15 ноември 2018
Московски държавен институт по международни отношения | |
Московский государственный институт международных отношений | |
Главният вход на МГИМО | |
Основан | 1944 г. |
---|---|
Вид | държавен университет |
Ректор | Анатолий Торкунов |
Преподаватели | 1100 |
Студенти | 4500 |
Местоположение | Москва, Русия |
Сайт | www.mgimo.ru |
Московски държавен институт по международни отношения в Общомедия |
Московският държавен институт по международни отношения (университет) (Шаблон:Lang-ru), известен и като МГИМО, e сред[1] най-престижните висши училища на Русия.
Университетът е създаден през 1943 г. като Факултет по международни отношения на Московския държавен университет „Ломоносов“, а през 1944 г. се отделя в самостоятелно висше училище под името Московски държавен институт по международни отношения. Това е университетът с най-много изучавани езици в света – над 60.
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души.
От 1951 г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в България по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния Висш икономически институт "Карл Маркс" в София (днес УНСС), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по области или страни) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като арабски, китайски, японски, и дори африкански - суахили).
Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно „Международни отношения“, „Международни икономически отношения“ и „Международно право“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 кандидати на науките (доктори в България) и доктори на науките от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, курсове за специализация.
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като посланици), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 – 10 хил. щ.дол. годишно) и с право на руска стипендия в размер на 600 рубли месечно (колкото е и за руските студенти). Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.