Тюркски езици: Разлика между версии
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 22x тире, 21 интервала, заглавие-стил, запетая, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| дете5 = [[Западнотюркски езици|Западнотюркски]] |
| дете5 = [[Западнотюркски езици|Западнотюркски]] |
||
| дете6 = [[Урумски език]] |
| дете6 = [[Урумски език]] |
||
| карта = [[ |
| карта = [[Файл:Map-TurkicLanguages.png|280px]] |
||
| картанадпис = Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални |
| картанадпис = Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални |
||
}} |
}} |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат. |
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат. |
||
[[ |
[[Файл:TurkicLanguages.png|мини|Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден]] |
||
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са: |
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са: |
||
*[[турски език| |
* [[турски език|турският]] – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток; |
||
*[[азербайджански език| |
* [[азербайджански език|азербайджанският]] – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия; |
||
*[[узбекски език| |
* [[узбекски език|узбекският]] – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай; |
||
*[[казахски език| |
* [[казахски език|казахският]] – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия; |
||
*[[уйгурски език| |
* [[уйгурски език|уйгурският]] – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан; |
||
*[[туркменски език| |
* [[туркменски език|туркменският]] – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан; |
||
*[[татарски език| |
* [[татарски език|татарският]] – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан; |
||
*[[киргизки език| |
* [[киргизки език|киргизкият]] – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай; |
||
*[[башкирски език| |
* [[башкирски език|башкирският]] – 2,2 милиона, в европейска Русия; |
||
*[[чувашски език| |
* [[чувашски език|чувашкият]] – 1,8 милиона, в европейска Русия; |
||
*[[кашкайски език| |
* [[кашкайски език|кашкайският]] – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан. |
||
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] и [[прабългарски език|прабългарският език]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно. |
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] и [[прабългарски език|прабългарският език]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно. |
||
Ред 87: | Ред 87: | ||
== Географска класификация == |
== Географска класификация == |
||
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [http://www.turkiclanguages.com/www/classification.html]: |
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [http://www.turkiclanguages.com/www/classification.html]: |
||
#Югозападни – [[Огузски езици|Огузски тюркски]] |
# Югозападни – [[Огузски езици|Огузски тюркски]] |
||
#*Западноогузска група: [[Турски език|турски]], [[Гагаузски език|гагаузски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]] |
#* Западноогузска група: [[Турски език|турски]], [[Гагаузски език|гагаузски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]] |
||
#*Източноогузска група: [[туркменски език]] и [[хорасано-тюркски език|хорасански]] тюркски |
#* Източноогузска група: [[туркменски език]] и [[хорасано-тюркски език|хорасански]] тюркски |
||
#*Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (''кашкайски'', ''сонкорийски'', ''айналуски'' и др.) и един афганистански (''афшарски'') |
#* Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (''кашкайски'', ''сонкорийски'', ''айналуски'' и др.) и един афганистански (''афшарски'') |
||
#Северозападни – [[Кипчакски езици|Кипчакски тюркски]] |
# Северозападни – [[Кипчакски езици|Кипчакски тюркски]] |
||
#* Западнокипчакска група, включваща ''[[кумикски език|кумикски]]'', ''[[карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]'', ''[[Кримскотатарски език|кримскотатарски]]'' и ''[[караимски език|караимски]]''. |
#* Западнокипчакска група, включваща ''[[кумикски език|кумикски]]'', ''[[карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]'', ''[[Кримскотатарски език|кримскотатарски]]'' и ''[[караимски език|караимски]]''. |
||
#* Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: ''[[татарски език|татарски]]'' и ''[[башкирски език|башкирски]]''. Сибирските татарски езики (''тура'', ''бараба'', ''томски'', ''тюменски'', ''ишимски'', ''иртишки'', ''тоболски'', ''тара'' и др.) са отчасти с различен произход |
#* Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: ''[[татарски език|татарски]]'' и ''[[башкирски език|башкирски]]''. Сибирските татарски езики (''тура'', ''бараба'', ''томски'', ''тюменски'', ''ишимски'', ''иртишки'', ''тоболски'', ''тара'' и др.) са отчасти с различен произход |
||
#* Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща [[казахски език|казахски]], ''[[каракалпакски език|каракалпакски]]'', ''кипчапски узбекски'' и ''[[ногайски език]]''. |
#* Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща [[казахски език|казахски]], ''[[каракалпакски език|каракалпакски]]'', ''кипчапски узбекски'' и ''[[ногайски език]]''. |
||
#Югоизточни – [[Карлукски езици]] |
# Югоизточни – [[Карлукски езици]] |
||
#* Съвременен [[узбекски език|узбекски]] и различните му диалекти, например ''огузки узбекски'' |
#* Съвременен [[узбекски език|узбекски]] и различните му диалекти, например ''огузки узбекски'' |
||
#* Съвременен ''[[уйгурски език|уйгурски]]'', ''таранчи'' и различните източни тюркски диалекти като ''кашгарски'', ''яркандски'', ''хотански'', ''керя'', ''черчен'', ''аксу'', ''кума'', ''турфански'', и др. |
#* Съвременен ''[[уйгурски език|уйгурски]]'', ''таранчи'' и различните източни тюркски диалекти като ''кашгарски'', ''яркандски'', ''хотански'', ''керя'', ''черчен'', ''аксу'', ''кума'', ''турфански'', и др. |
||
#Североизточни – [[Сибирски тюркски]] |
# Североизточни – [[Сибирски тюркски]] |
||
#* Северосибирска група включваща [[Якутски език|якутски]] (''саха'') и ''[[долгански език|долгански]]'' |
#* Северосибирска група включваща [[Якутски език|якутски]] (''саха'') и ''[[долгански език|долгански]]'' |
||
#* Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи: |
#* Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи: |
||
Ред 105: | Ред 105: | ||
#** Чулимска тюркска група – диалекти като ''кюерик''; |
#** Чулимска тюркска група – диалекти като ''кюерик''; |
||
#** Алтайска тюркска група – [[алтайски език]] (''ойрот'') и диалекти като ''туба'', ''куманда'', ''ку'', ''телеут'', ''теленгит'' |
#** Алтайска тюркска група – [[алтайски език]] (''ойрот'') и диалекти като ''туба'', ''куманда'', ''ку'', ''телеут'', ''теленгит'' |
||
#[[Огурски езици|Огурски тюркски]] |
# [[Огурски езици|Огурски тюркски]] |
||
#*[[чувашки език]] |
#* [[чувашки език]] |
||
#*[[прабългарски език]] |
#* [[прабългарски език]] |
||
#[[Халаджски език]] |
# [[Халаджски език]] |
||
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като [[Хива]], [[Хорезмия]], [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и [[Кавказ]]. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на [[пантюркизъм|пантюркизма]] и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения. |
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като [[Хива]], [[Хорезмия]], [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и [[Кавказ]]. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на [[пантюркизъм|пантюркизма]] и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения. |
||
Ред 116: | Ред 116: | ||
== Фонетична класификация == |
== Фонетична класификация == |
||
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици: |
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици: |
||
*[[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои прабългарски думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) – ''görmek'' (виждам). |
* [[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои прабългарски думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) – ''görmek'' (виждам). |
||
*Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]]. |
* Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]]. |
||
*[[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал). |
* [[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал). |
||
*Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски ''taγliq'' вм. татарски ''tawlı'' (планински). |
* Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски ''taγliq'' вм. татарски ''tawlı'' (планински). |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
Версия от 01:43, 16 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тюркски езици | |
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални | |
Разпространение | Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани |
---|---|
Говорени от | 155 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Тюркски езици в Общомедия |
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
- турският – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
- азербайджанският – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
- узбекският – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
- казахският – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
- уйгурският – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
- туркменският – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
- татарският – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
- киргизкият – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
- башкирският – 2,2 милиона, в европейска Русия;
- чувашкият – 1,8 милиона, в европейска Русия;
- кашкайският – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености
С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.
Сравнение на някои общи понятия
български | пратюркски | турски | азербайджански | туркменски | татарски | казахски | узбекски | уйгурски | чувашки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
майка | *ana | anne/ana | ana | ene | ana | ана | ана | ана | анне |
нос | *burun | burun | burun | burun | burın | мұрың | бурун | бурун | - |
ръка | *qol | kol | qol | qol | qol | қол | қўл | кол | - |
път | *jo:l | yol | jol | ýol | jol | жол | ѝўл | ёл | çул |
дебел | *semir2 | semiz | semiz | simyz | semiz | семіз | семиз | самăр | |
земя | *torpaq | toprak | torpaq | topraq | tupraq | топырақ | тўпроқ | тупрақ | тăпра |
кръв | *qian | kan | qan | gan | qan | қан | қол | қан | юн |
пепел | *kül | kül | kül | köl | kül | күл | қўл | қөл | кĕл |
вода | *sıb | su | su | suw | sıw | су | сув | су | шыв |
бял | *aq | ak | ağ | ak | aq | ақ | оқ | ақ | - |
черен | *qara | kara | qara | garä | qara | қара | қора | қара | хура |
червен | *qır2ıl | kızıl | qızıl | gyzyl | qızıl | қызыл | қизил | қизил | хĕрлĕ |
син/небе | *kö:k | gök | göy | gök | kük | көк | кўк | көк | кăвак |
Географска класификация
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:
- Югозападни – Огузски тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузски и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
- Северозападни – Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: татарски и башкирски. Сибирските татарски езики (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
- Югоизточни – Карлукски езици
- Североизточни – Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
- Саянска тюркска група – тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
- Енисейска тюркска груха – хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
- Чулимска тюркска група – диалекти като кюерик;
- Алтайска тюркска група – алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
- Огурски тюркски
- Халаджски език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) – görmek (виждам).
- Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
- Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
- Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).
Вижте още
|