Витиня: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
замяна остарял линк
м .
Ред 19: Ред 19:
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].


Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г., <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref> който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].


През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] – [[София]] – [[ГКПП Кулата - Промахон]].
През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] – [[София]] – [[ГКПП Кулата - Промахон]].


От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 m<sup>2</sup> и дължина 1195 m всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.<ref>[https://topsport.bg/economics/tunel-vitinya-na-magistrala-hemus-veche-e-s-nov-oblik.html Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.
От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 m<sup>2</sup> и дължина 1195 m всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.<ref>[https://topsport.bg/economics/tunel-vitinya-na-magistrala-hemus-veche-e-s-nov-oblik.html Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref> От към София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==

Версия от 13:33, 16 ноември 2018

Витиня (Чурешки проход)
42.7811° с. ш. 23.7976° и. д.
Витиня (Чурешки проход)
Витиня
Тип на обекта: проход
Данни
Надм. височина: 965 m
държава: България
планина: Мургаш
Западна Стара планина
Автомагистрала Хемус при Витиня

Витиня (или Чурешки проход) е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.

Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината – 965 м.

Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река Бебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.

Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г., [1] който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като дотогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.

През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин – София – ГКПП Кулата - Промахон.

От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока Варна), който се състои от две тръби със сечение 86 m2 и дължина 1195 m всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.[2][3] От към София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.

Топографска карта

Източници

  1. Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
  2. Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик
  3. Снимка на тунел Витиня