Уикипедия:Интерфейсни администратори: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:14, 16 ноември 2018

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Потребителски групи:

Обсъждания и заявки:

Обсъждания с консенсус:

Обсъждания с гласуване:

Правила за гласуване
Решения за политиката
Вотове на доверие/недоверие: патрульори
администратори
бюрократи
проверяващи
редактори

Други:

Съкращение: У:ИА, У:ИНТАДМ

Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на страницата за заявки към администраторите или във Фабрикатор.

Съобщение, извеждано от малуера Petya.A. Потребителят е уведомен, че информацията на компютъра му е шифрирана и може да бъде възстановена само срещу определена сума.^[1]

Интерфейсните администратори (Шаблон:Lang-en) са малка група потребители, които единствени имат право да редактират системните и потребителски страници с JavaScript, CSS и JSON код.^[2] Този код е особено важен за правилното функциониране на Уикипедия: чрез него се настройва обликът на енциклопедията, но също е реализирана голяма част от функционалността, включително различните инструменти в помощ на редакторите като Съветник, Категориен майстор, Подобрен списък за наблюдение, Бързо патрулиране, Бързолик и други.

Тъй като се изпълняват или влияят непосредствено на браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение дали има регистрирана потребителска сметка или не,^[3] JavaScript, в по-малка степен CSS, а при определени обстоятелства – и JSON, имат огромен потенциал за въздействие и могат да бъдат изключително опасни, както в резултат на неволни грешки, така и – особено – ако до тях получат достъп недобросъвестни потребители. Възможните проблеми варират от сравнително безобидни грешки във функционирането на сайта или в изгледа му, до установяването на пълен контрол върху компютрите на редакторите и обикновените посетители, използването на ресурсите им, включително за вредоносни и/или незаконни действия, кражба или изтриване на информацията върху тях, включително съчетано с изнудване на потребителя въпросната информация да бъде безвъзвратно унищожена или, ако е чувствителна и/или потенциално опозоряваща, да бъде направена публично достъпна, и т.н. Именно по тази причина достъпът за редактиране на този код е силно ограничен, а от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено прилежни в опазването на своите сметки от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, силно препоръчително е също активирането на двуфакторната аутентикация.

В момента в Уикипедия на български интерфейсните администратори са 1, или 0,14% от активните потребители. Списък можете да намерите на тази страница.

Процедури

Към настоящия момент в Уикипедия няма официално утвърдена процедура за избор на интерфейсни администратори. Практиката, произтичаща от проведените обсъждания, е бюрократите да предоставят права за определен срок на всеки избран за администратор при поискване. Конкретният размер на срока зависи от планираната работа: в някои случаи може да е достатъчен минималният срок от една седмица, но в други може да е по-подходящо правата да бъдат за няколко месеца.

Освен чрез директно редактиране на кода в съответните страници в Уикипедия, промени е възможно да се правят и чрез Фабрикатор. В този случай редакциите по страниците се извършват от бота JSS 9. В резюметата на своите редакции ботът указва кой потребител оригинално е направил съответната промяна, както и дава връзка към промяната във Фабрикатор (например rUI2bf521772bb39c077dc8d562a28c07f7d69e3d16). Достатъчно тривиални промени може да бъдат директно къмитвани в хранилището source/ui без предварително обсъждане. За по-сериозните промени се препоръчва да бъдат предлагани за рецензиране в differential (например D6).^[4]

Бележки

↑ Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.
↑ Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.
↑ Единствено определени части от кода –джаджите – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.
↑ Кратко описание на процедурата има на w/howto-arcanist.

Вижте също

Уикипедия:Заявки към интерфейсните администратори

[1] Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.

[2] Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.

[3] Единствено определени части от кода –джаджите – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.

[4] Кратко описание на процедурата има на w/howto-arcanist.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 : <big>''Промени в JS, CSS и JSON кода в Уикипедия може да искате или предлагате на [[У:ЗИА|страницата за заявки към администраторите]] или във {{ph}}.''</big>
+[[File:Petya.A.png|мини|300п|Съобщение, извеждано от [[Малуер|малуера]] [[:en:Petya (malware)|Petya.A]]. Потребителят е уведомен, че информацията на компютъра му е [[Шифроване|шифрирана]] и може да бъде възстановена само срещу определена сума.<ref>Дори след заплащане, жертвите нерядко не получават обратно информацията си. Затова, както и за да не се насърчава практиката на изнудване, препоръката е исканията да не бъдат изпълнявани.</ref>]]
 '''Интерфейсните администратори''' ({{lang-en|interface administrators}}) са малка [[Специални:Групови права|група потребители]], които единствени имат право да редактират системните и потребителски страници с [[JavaScript]], [[CSS]] и [[JSON]] код.<ref>Единственото изключение са личните страници с такъв код, които всеки потребител може сам да редактира, но само за себе си.</ref> Този код е особено важен за правилното функциониране на Уикипедия: чрез него се настройва обликът на енциклопедията, но също е реализирана голяма част от функционалността, включително различните инструменти в помощ на редакторите като [[Уикипедия:Съветник|Съветник]], [[Уикипедия:Категориен майстор|Категориен майстор]], [[Уикипедия:Подобрен списък за наблюдение|Подобрен списък за наблюдение]], [[МедияУики:Gadget-Quick patrol.js/doc|Бързо патрулиране]], [[МедияУики:Gadget-Quick diff.js/doc|Бързолик]] и други.
-Тъй като се изпълняват или влияят непосредствено на браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение [[Уикипедия:Регистриране или влизане|дали има регистрирана потребителска сметка]] или не,<ref>Единствено определени части от кода –[[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|джаджите]] – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.</ref> JavaScript, в по-малка степен CSS, а при определени обстоятелства – и JSON, имат огромен потенциал за въздействие и могат да бъдат изключително опасни, както в резултат на неволни грешки, така и – особено – ако до тях получат достъп недобросъвестни потребители. Възможните проблеми варират от сравнително безобидни грешки във функционирането на сайта или в изгледа му, до установяването на пълен контрол върху компютрите на редакторите и обикновените посетители, използването на ресурсите им, включително за вредоносни и/или незаконни действия, кражба или изтриване на информацията върху тях, включително съчетано с изнудване на потребителя въпросната информация да бъде безвъзвратно унищожена или, ако е чувствителна и/или потенциално опозоряваща, да бъде направена публично достъпна, и т.н. Именно по тази причина достъпът за редактиране на този код е силно ограничен, а от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено прилежни в опазването на своите сметки от неправомерен достъп.
+Тъй като се изпълняват или влияят непосредствено на браузърите на всеки посетител на Уикипедия, без значение [[Уикипедия:Регистриране или влизане|дали има регистрирана потребителска сметка]] или не,<ref>Единствено определени части от кода –[[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|джаджите]] – може евентуално да бъдат задействани само по избор на съответния потребител.</ref> JavaScript, в по-малка степен CSS, а при определени обстоятелства – и JSON, имат огромен потенциал за въздействие и могат да бъдат изключително опасни, както в резултат на неволни грешки, така и – особено – ако до тях получат достъп недобросъвестни потребители. Възможните проблеми варират от сравнително безобидни грешки във функционирането на сайта или в изгледа му, до установяването на пълен контрол върху компютрите на редакторите и обикновените посетители, използването на ресурсите им, включително за вредоносни и/или незаконни действия, кражба или изтриване на информацията върху тях, включително съчетано с изнудване на потребителя въпросната информация да бъде безвъзвратно унищожена или, ако е чувствителна и/или потенциално опозоряваща, да бъде направена публично достъпна, и т.н. Именно по тази причина достъпът за редактиране на този код е силно ограничен, а от интерфейсните администратори се очаква да бъдат особено прилежни в опазването на своите сметки от неправомерен достъп. Освен използването на добра парола, силно препоръчително е също активирането на [[Специални:OATH|двуфакторната аутентикация]].
+В момента в Уикипедия на български интерфейсните администратори са <samp>'''{{NUMBERINGROUP:interface-admin}}'''</samp>, или <samp>'''{{formatnum:{{#expr: (({{NUMBERINGROUP:interface-admin}} / {{NUMBEROFACTIVEUSERS}}) * 100)round2}}}}%'''</samp> от активните потребители. Списък можете да намерите на <span class="plainlinks">[{{fullurl:Специални:Потребители|group=interface-admin}} тази страница]</span>.
 == Процедури ==