Евпраксия Всеволодовна: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 2x тире-числа, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
}} |
}} |
||
<div style="text-align:justify"> |
<div style="text-align:justify"> |
||
'''Евпраксия''' или '''Аделхайд''' ({{lang-de|Adelheid}}, {{lang-la|Praxedis}}) е [[Киевска Рус| |
'''Евпраксия''' или '''Аделхайд''' ({{lang-de|Adelheid}}, {{lang-la|Praxedis}}) е [[Киевска Рус|киевска]] княгиня и императрица на [[Свещената Римска империя]] – втора съпруга на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. |
||
Евпраксия е дъщеря на киевския княз [[Всеволод I]] и на втората му съпруга – полабската княгиня Анна. |
Евпраксия е дъщеря на киевския княз [[Всеволод I]] и на втората му съпруга – полабската княгиня Анна. |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв „обред“ Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа [[Урбан II]] и [[Борба за инвеститурата|борбата им за правото на инвеститура]]. |
Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв „обред“ Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа [[Урбан II]] и [[Борба за инвеститурата|борбата им за правото на инвеститура]]. |
||
По време на кампанията си във [[Италия]] Хайнрих IV взема със себе си и Евпраксия и я държи изолирана във [[Верона]]. През 1093 г. тя успява да избяга в [[Каноса (замък)|Каноса]], където е приета от [[Матилда Тосканска]], отявлен враг на Хайнрих IV. В [[Каноса (замък)|Каноса]] Евпраксия се среща и с папа [[Урбан II]] и по негова молба прави публични показания пред съвета в [[Пиаченца]]. Там тя обвинява съпруга си, че я държал затворена насила, че я принуждавал да взема участие в сатанинските му оргии и че той лично отслужвал [[черна меса]] върху голото |
По време на кампанията си във [[Италия]] Хайнрих IV взема със себе си и Евпраксия и я държи изолирана във [[Верона]]. През 1093 г. тя успява да избяга в [[Каноса (замък)|Каноса]], където е приета от [[Матилда Тосканска]], отявлен враг на Хайнрих IV. В [[Каноса (замък)|Каноса]] Евпраксия се среща и с папа [[Урбан II]] и по негова молба прави публични показания пред съвета в [[Пиаченца]]. Там тя обвинява съпруга си, че я държал затворена насила, че я принуждавал да взема участие в сатанинските му оргии и че той лично отслужвал [[черна меса]] върху голото ѝ тяло. |
||
След това Евпраксия се утановява в [[Унгария]], където живее до 1099 г., когато се завръща в [[Киев]]. След смъртта на Хайнрих IV през 1106 г. Евпраксия се замонашва. Умира като монахиня на [[20 юли]] [[1109]] г. |
След това Евпраксия се утановява в [[Унгария]], където живее до 1099 г., когато се завръща в [[Киев]]. След смъртта на Хайнрих IV през 1106 г. Евпраксия се замонашва. Умира като монахиня на [[20 юли]] [[1109]] г. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
*George Vernadsky, Kievan Russia (New Haven: Yale University Press, 1976). |
* George Vernadsky, Kievan Russia (New Haven: Yale University Press, 1976). |
||
*Christian Raffensperger. Evpraksia Vsevolodovna between East and West. ''Russian History/Histoire Russe'' 30:1 – 2 [2003], pp. 23 – 3. |
* Christian Raffensperger. Evpraksia Vsevolodovna between East and West. ''Russian History/Histoire Russe'' 30:1 – 2 [2003], pp. 23 – 3. |
||
</div> |
</div> |
||
[[Категория:Киевска Рус]] |
[[Категория:Киевска Рус]] |
||
[[Категория:Германски кралици]] |
[[Категория:Германски кралици]] |
Версия от 03:13, 17 ноември 2018
Евпраксия-Аделхайд | |
свещено-римска императрица | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | 1071 г. Киевска Рус |
Починала | 20 юли 1109 г. Киевска Рус |
Семейство | |
Брак | Хайнрих IV |
Династия | Рюриковичи |
Баща | Всеволод I |
Майка | Анна |
Евпраксия-Аделхайд в Общомедия |
Евпраксия или Аделхайд (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-la) е киевска княгиня и императрица на Свещената Римска империя – втора съпруга на император Хайнрих IV.
Евпраксия е дъщеря на киевския княз Всеволод I и на втората му съпруга – полабската княгиня Анна.
Първоначално Евпраксия е омъжена за Хайнрих Дългия, маркграф на Горна Саксония. През 1086 г. тя приема католицизма и германското име Аделхайд. През 1087 г. Хайнрих Дългия умира, а Евпраксия постъпва в манастир в Квелинбург, където среща бъдещия император Хайнрих IV, тогава още саксонски крал. Хайнрих е силно впечатлен от красотата на Евспраксия. Двамата се женят в Кьолн през април 1089 г.
Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв „обред“ Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа Урбан II и борбата им за правото на инвеститура.
По време на кампанията си във Италия Хайнрих IV взема със себе си и Евпраксия и я държи изолирана във Верона. През 1093 г. тя успява да избяга в Каноса, където е приета от Матилда Тосканска, отявлен враг на Хайнрих IV. В Каноса Евпраксия се среща и с папа Урбан II и по негова молба прави публични показания пред съвета в Пиаченца. Там тя обвинява съпруга си, че я държал затворена насила, че я принуждавал да взема участие в сатанинските му оргии и че той лично отслужвал черна меса върху голото ѝ тяло.
След това Евпраксия се утановява в Унгария, където живее до 1099 г., когато се завръща в Киев. След смъртта на Хайнрих IV през 1106 г. Евпраксия се замонашва. Умира като монахиня на 20 юли 1109 г.
Източници
- George Vernadsky, Kievan Russia (New Haven: Yale University Press, 1976).
- Christian Raffensperger. Evpraksia Vsevolodovna between East and West. Russian History/Histoire Russe 30:1 – 2 [2003], pp. 23 – 3.