Експозиция (радиология): Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Експозиция|Експозиция}} |
{{към пояснение|Експозиция|Експозиция}} |
||
[[ |
[[Файл:Dosimeter ablesung.jpg|200п|мини|Показание на [[дозиметър]] в [[Рентген (единица)|рентгени]].]] |
||
'''Експозицията''' в [[радиология]]та е мярка за [[йонизация|йонизиращата]] способност на лъчение във [[въздух]]а. Тя е един от начините за оценка на [[доза на йонизиращите лъчения|дозата на йонизиращите лъчения]]. |
'''Експозицията''' в [[радиология]]та е мярка за [[йонизация|йонизиращата]] способност на лъчение във [[въздух]]а. Тя е един от начините за оценка на [[доза на йонизиращите лъчения|дозата на йонизиращите лъчения]]. |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на [[война]]) през 2003 г. в [[Русия]] са:<ref name="горишний">{{cite book |title= Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка |last= Горишний |first= В. А. |coauthors=В.Б. Чернецов, В.В. Волков |year=2003 |publisher=НГТУ |location=Нижний Новгород |pages=40 }}</ref> |
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на [[война]]) през 2003 г. в [[Русия]] са:<ref name="горишний">{{cite book |title= Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка |last= Горишний |first= В. А. |coauthors=В.Б. Чернецов, В.В. Волков |year=2003 |publisher=НГТУ |location=Нижний Новгород |pages=40 }}</ref> |
||
*еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R; |
* еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R; |
||
*до 30 денонощия – 100 R; |
* до 30 денонощия – 100 R; |
||
*до 3 месеца – 200 R; |
* до 3 месеца – 200 R; |
||
*до 1 година – 300 R. |
* до 1 година – 300 R. |
||
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно [[погълната доза йонизиращи лъчения|погълнатата доза йонизиращи лъчения]]. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма [[доза на йонизиращите лъчения|доза йонизиращи лъчения]] ще получи. След наблюдения при [[ядрен взрив|атомни взривове]] и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на [[лъчева болест]]: |
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно [[погълната доза йонизиращи лъчения|погълнатата доза йонизиращи лъчения]]. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма [[доза на йонизиращите лъчения|доза йонизиращи лъчения]] ще получи. След наблюдения при [[ядрен взрив|атомни взривове]] и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на [[лъчева болест]]: |
Версия от 03:34, 17 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Експозиция.
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.
Определение
Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е (кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е (ампер на килограм), а извънсистемната – (рентгенчас).
Норми за експозиция
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации – ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на война) през 2003 г. в Русия са:[2]
- еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
- до 30 денонощия – 100 R;
- до 3 месеца – 200 R;
- до 1 година – 300 R.
Експозицията е мярка за йонизиращата способност на лъчението във въздуха. Тя не отразява точно погълнатата доза йонизиращи лъчения. Но все пак е очевидно, че колкото по-висока е експозицията в определен район и колкото по-дълго се намира човек в него, толкова по-голяма доза йонизиращи лъчения ще получи. След наблюдения при атомни взривове и аварии, по опитен път са установени следните зависимости между нивата на експозиция и възникването на лъчева болест:
Експозиция, R[3] | Погълната доза, Gy[4] | Синдром | Форма |
---|---|---|---|
100 – 200 |
0,5 – 1 |
функционални нарушения | |
1 – 2 |
костно-мозъчен | лека | |
2 – 4 |
средна | ||
200 – 300 |
4 – 6 |
тежка | |
6 – 10 |
преходен | много тежка | |
над 300 |
10 – 20 |
чревен | |
20 – 80 |
токсемичен | ||
над 80 |
церебрален |
Употреба и значение
През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.
Източници
- ↑ а б в Голубев, Б.П. Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений. Москва, Энергоатомиздат, 1986. с. 462. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
руски
) - ↑ Горишний, В. А. и др. Чрезвычайные ситуации военного времени. Методическая разработка. Нижний Новгород, НГТУ, 2003. с. 40.
- ↑ Кокосов, Б. В. Защита от атомного, химического и бактериологического оружия. Москва, Военное издательство, 1957. с. 196.
- ↑ Петренко, Эдуард Петрович. Военная токсикология, радиобиология и медицинская защита. Саратов, Фолиант, 2007. с. 348.