Вячеслав Кушев: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [https://ubc-bg.com/вячеслав-кушев/ Биография и творчество на Вячеслав Кушев в сайта на Съюза на на българските композитори] |
|||
{{СОРТКАТ:Кушев, Вячеслав}} |
{{СОРТКАТ:Кушев, Вячеслав}} |
||
<references group="Уеб страница на композитора." /> |
|||
[[Категория:Български композитори]] |
[[Категория:Български композитори]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Възпитаници на НМА]] |
[[Категория:Възпитаници на НМА]] |
||
⚫ |
Версия от 15:36, 17 ноември 2018
Вячеслав Манолов Кушев | |
Вячеслав Кушев в БНР, 2016 г. | |
Информация | |
---|---|
Роден | |
От | |
Професии | композитор |
Вячеслав Манолов Кушев е български композитор, автор на стотици песни – камерна, симфонична, хорова, театрална и приложна музика.
Биография
Вячеслав Кушев е роден в София. Учи в Специализирано музикално училище „Х.Айслер“ в Берлин, Германия (1965 – 68). През 1978 г. завършва БДК, днес НМА в София със специалност композиция при проф. Марин Големинов, проф.Парашкев Хаджиев и проф. Димитър Тъпков.
След дипломирането си, Вячеслав Кушев работи като музикален редактор (продуцент) в БНТ и „Българско видео“. Бил е методист и художествен ръководител на музикални състави към културното управление на БНА, като организира в залите на Военния клуб в София редица концертни прояви на именити български певци и инструменталисти, поредицата „Камера вива“ от камерни произведения на български композитори, както и цикъл от концерти под наслов „Млади музикални дарования“.[1]
Дълги години Вячеслав Кушев е бил пианист и корепетитор на „Хор на софийските девойки“. Преподавал е факултативно композиция в НМУ „Любомир Пипков“ в София, бил е заместник-ръководител, вокален педагог и корепетитор на Вокално-естрадния състав „Владимир Маяковски“, с който осъществява концертна дейност в страната и чужбина, музикален ръководител и композитор на Куклен театър „Зорница“ към Националния дворец на децата, музикален мениджър и продуцент в „Балкантон“, вокален педагог в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, основател и ръководител на Детска вокална студия „Алиса“ (от 1985), с която има активна творческа, изпълнителска и издателска дейност.[1] Дълги години е диригент на младежка хорова формация „Гуслари“ и "Мъжки камерен хор „Ихтиман“.
Аранжьор и продуцент.
Над 40 награди за творчество и изпълнителство.
Творчество
- За симфоничен оркестър
- Симфониета (1978)
- Камерна музика
- Музика за дървени духови инструменти (флейта, обой, кларинет, фагот и валдхорна) (1974)
- „Богатият“ – за висок глас и струнен квартет, т. Младен Исаев (1975)
- „Струнен квартет“ (1977)
- „Трио за флейта, кларинет и фагот“ (1981)
- Сонатина (1981)
- „Селска песен и Рондино“ (1981)
- „Скерцо за обой и пиано“ (1975)
- „Соната in modo romantico“ за цигулка и пиано (1977)
- „Диагонали“ за обой и кларинет (1982)
- „Три малки пиеси за пиано“: Прелюд, Песен и Етюд;
- " 2 пиеси върху теми от Марин Големинов" (1974)
- " Ab imo pectore" за концертен роял (1984) и др.
- Хорова музика
- За смесен хор: 2 лирични песни (1976)
- „Безсънна птица“, т. В. Дешлиу (превод Матей Шопкин)(1975)
- 2 лирични песни (1975)
- За детски хор и пиано: „Родино наша“(1988), „Българска земя“(1988), „Рождество“ (1994)
- За детски хор а капела: 3 песни (1991) и др.
- Популярни песни
- „Елегия“, изп.Орлин Горанов, т. Евтим Евтимов (1981)
- „Горещи следи“, изп. Стефка Оникян, т. Матей Стоянов (1983)
- „Градът нощем“, изп. Орлин Горанов, т. Матей Стоянов (1983)
- „Нещо се случи“, изп. дует „Оникс“, т. Матей Стоянов (1987)
- „Днес и сега“, изп. Камелия Воче, т. Михаил Белчев (1988)
- „Повярвай“, изп. Надя Ботева, т. Добромир Банев (1992)
- „Eдин без друг“, изп. Живка Дачева, т. Матей Стоянов (1994)
- „Щом си млад“, изп. „Черно и бяло“, т. Александър Александров (1994)
и мн. др.
Звуконосители
- Избрани песни от Вячеслав Кушев (2CD)
- Музикална кутия (CD)
- Надпяване (CD)
- Пей и танцувай (CD)