Персийски коридор: Разлика между версии
м Disambiguated: Московска конференция → Московска конференция (1943) |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Supply_train_through_the_Persian_Corridor.jpg| |
[[Файл:Supply_train_through_the_Persian_Corridor.jpg|мини|270px|Ешалон по маршрута]] |
||
[[Файл:Aidroutes.jpg| |
[[Файл:Aidroutes.jpg|мини|270px|Карта на маршрута]] |
||
'''Персийският коридор''' ({{lang-en|Persian Corridor}}) е южният маршрут за доставки към и на СССР от [[САЩ]] и [[Великобритания]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Доставките са правени в рамките на програмата [[ленд-лийз]]. |
'''Персийският коридор''' ({{lang-en|Persian Corridor}}) е южният маршрут за доставки към и на СССР от [[САЩ]] и [[Великобритания]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Доставките са правени в рамките на програмата [[ленд-лийз]]. |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
С цел подсигуряване на бъдещи доставки към стратегическият за съдбата на западните съюзници СССР, в хода на ВСВ се провежда [[операция "Съгласие"]]. Преценя се, че [[арктически конвои|арктическите конвои]] няма да са сигурни и след началото на [[операция Барбароса]] изненадващо за [[ОКВ]] и лично за [[Хитлер]], СССР и Великобритания отнемат съвместно суверенитета на Иран, окупирайки страната.<ref>{{cite book |last= Шеленберг |first= Валтер |authorlink= Валтер Шеленберг |title= Лабиринт |year= 2007 |publisher= АТИКА, ISBN 954-729-240-4 }}</ref> |
С цел подсигуряване на бъдещи доставки към стратегическият за съдбата на западните съюзници СССР, в хода на ВСВ се провежда [[операция "Съгласие"]]. Преценя се, че [[арктически конвои|арктическите конвои]] няма да са сигурни и след началото на [[операция Барбароса]] изненадващо за [[ОКВ]] и лично за [[Хитлер]], СССР и Великобритания отнемат съвместно суверенитета на Иран, окупирайки страната.<ref>{{cite book |last= Шеленберг |first= Валтер |authorlink= Валтер Шеленберг |title= Лабиринт |year= 2007 |publisher= АТИКА, ISBN 954-729-240-4 }}</ref> |
||
Целият западно-съветски план по окупацията на Иран е иницииран и осмислен от едно съществено обстоятелство |
Целият западно-съветски план по окупацията на Иран е иницииран и осмислен от едно съществено обстоятелство – през 1939 г. Иран осъществява пряка ж.п. връзка между Шапур на Персийския залив в близост до Бушер и Басра с Бендер-Шах на Каспийско море, което изиграва изключително важна и съществена роля както за успеха на начинанието, така и за мотивацията и ползата от окупацията на Иран за съюзниците. |
||
== Превози и доразвитие == |
== Превози и доразвитие == |
||
От началото на август 1941 г. ежемесечно към СССР потичат 10 000 тона доставки предимно на снаряжение. С цел да се увеличи обема на тези доставки се налага извършването на мащабна модернизация на транспортната система [[Иран]] и по-специално на пристанищата в [[Персийски залив|Персийския залив]] и на [[ирански железници|иранските железници]]. |
От началото на август 1941 г. ежемесечно към СССР потичат 10 000 тона доставки предимно на снаряжение. С цел да се увеличи обема на тези доставки се налага извършването на мащабна модернизация на транспортната система [[Иран]] и по-специално на пристанищата в [[Персийски залив|Персийския залив]] и на [[ирански железници|иранските железници]]. |
||
До октомври [[1942]] г. обемът на съюзническите и предимно американски доставки е повишен до 30 000 т., а към май 1943 г. до към 100 000 тона месечно. След разтоварването на стоките на иранските морски пристанища [[Бушер]] и [[Басра]] в залива и транспортирането им по ж.п. мрежата, те са превозвани с кораби [[Каспийска флотилия|Каспийската флотилия]] която до края на 1942 г. била подложена на активни бомбардировки от [[Луфтвафе]]. <ref>[http://www.redstar.ru/2006/10/26_10/3_05.html В. Зимонин «Ленд-лиз: как это было», 26.10.2006, газета «Красная Звезда»]</ref> |
До октомври [[1942]] г. обемът на съюзническите и предимно американски доставки е повишен до 30 000 т., а към май 1943 г. до към 100 000 тона месечно. След разтоварването на стоките на иранските морски пристанища [[Бушер]] и [[Басра]] в залива и транспортирането им по ж.п. мрежата, те са превозвани с кораби [[Каспийска флотилия|Каспийската флотилия]] която до края на 1942 г. била подложена на активни бомбардировки от [[Луфтвафе]]. <ref>[http://www.redstar.ru/2006/10/26_10/3_05.html В. Зимонин «Ленд-лиз: как это было», 26.10.2006, газета «Красная Звезда»]</ref> |
||
Версия от 17:18, 17 ноември 2018
Персийският коридор (Шаблон:Lang-en) е южният маршрут за доставки към и на СССР от САЩ и Великобритания по време на Втората световна война. Доставките са правени в рамките на програмата ленд-лийз.
Предистория
В периода април-май 1941 г. в резултат от извършен военен преврат в Ирак (1941) страната влиза в орбитата на Оста. Чърчил е изключително притеснен и подига индийските корпуси и посредством британски десант в Басра успява да свали пронацисткото иракско правителство. До 14 юли 1941 г. е загубена и битката за Сирия от френските сили с което в дългосрочен план интересите на Оста са сериозно засегнати.
Геостратегическата инициатива
С цел подсигуряване на бъдещи доставки към стратегическият за съдбата на западните съюзници СССР, в хода на ВСВ се провежда операция "Съгласие". Преценя се, че арктическите конвои няма да са сигурни и след началото на операция Барбароса изненадващо за ОКВ и лично за Хитлер, СССР и Великобритания отнемат съвместно суверенитета на Иран, окупирайки страната.[1]
Целият западно-съветски план по окупацията на Иран е иницииран и осмислен от едно съществено обстоятелство – през 1939 г. Иран осъществява пряка ж.п. връзка между Шапур на Персийския залив в близост до Бушер и Басра с Бендер-Шах на Каспийско море, което изиграва изключително важна и съществена роля както за успеха на начинанието, така и за мотивацията и ползата от окупацията на Иран за съюзниците.
Превози и доразвитие
От началото на август 1941 г. ежемесечно към СССР потичат 10 000 тона доставки предимно на снаряжение. С цел да се увеличи обема на тези доставки се налага извършването на мащабна модернизация на транспортната система Иран и по-специално на пристанищата в Персийския залив и на иранските железници.
До октомври 1942 г. обемът на съюзническите и предимно американски доставки е повишен до 30 000 т., а към май 1943 г. до към 100 000 тона месечно. След разтоварването на стоките на иранските морски пристанища Бушер и Басра в залива и транспортирането им по ж.п. мрежата, те са превозвани с кораби Каспийската флотилия която до края на 1942 г. била подложена на активни бомбардировки от Луфтвафе. [2]
Съпътстващи експлоатацията на коридора геополитически събития
В края на 1943 г. се провежда първата среща на върха на Съюзниците именно в столицата на Иран с оглед значението на персийския коридор за спечелването на ВСВ. Предходно, през октомври 1943 г. на подготвителната Московска конференция СССР припознава и се привключва към формулировката от конференцията в Казабланка за "безусловна капитулация" на противника. От края на 1943 г. започват и унищожителните бомбардировки на западните съюзници на България и на рафинериите под немски контрол в Плоещ, благодарение на заетия плацдарм който ги позволява - Сицилия и южна Италия.
Източници
- ↑ Шеленберг, Валтер. Лабиринт. АТИКА, ISBN 954-729-240-4, 2007.
- ↑ В. Зимонин «Ленд-лиз: как это было», 26.10.2006, газета «Красная Звезда»
Вижте също
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
