Топли дол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 26: Ред 26:
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.</ref>.
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.</ref>.


Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипи&#768;лова, Велкова, Карда&#768;нова, Самарджи&#768;инци, Мута&#768;вини, Дунгерци, Никодимови, Да&#768;нчини, Пеши&#768;чави, Бе&#768;ркови, Лазарови (Весини), Дога&#768;новчанье, Нико&#768;лчини и Куми&#768;чини.<ref name="Захариев" /> Някои от тези махали днес са обезлюдени.
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.<ref name="Захариев" /> Някои от тези махали днес са обезлюдени.
== История ==
== История ==
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
Ред 32: Ред 32:
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref>
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref>


От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.


Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото е открито училище. В [[1884]] година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref>
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото е открито училище. В [[1884]] година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref>
Ред 38: Ред 38:
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, през ноември [[1920]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. В [[1932]] година е построена нова училищна сграда.<ref name="Младенов" />
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, през ноември [[1920]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. В [[1932]] година е построена нова училищна сграда.<ref name="Младенов" />


През [[1941]]-[[1944]] година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада и&#768; Сърбия. В [[1965]] година Топли дол е включен в състава на община [[Власина Округлица]], а през [[1975]] г. - към община Сурдулица.<ref name="Младенов" />
През [[1941]]-[[1944]] година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В [[1965]] година Топли дол е включен в състава на община [[Власина Округлица]], а през [[1975]] г. - към община Сурдулица.<ref name="Младенов" />


==Население след 1878 г.==
== Население след 1878 г. ==
* 1880 - 601<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1880 - 601<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1900 - 729<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1900 - 729<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
Ред 52: Ред 52:
* 2002 - 122
* 2002 - 122


===Етнически състав===
=== Етнически състав ===
(2002)
(2002)


*69 (56.55%) - [[българи]]
* 69 (56.55%) - [[българи]]
*46 (37.70%) - [[сърби]]
* 46 (37.70%) - [[сърби]]
*1 (0.81%) - [[македонци]]
* 1 (0.81%) - [[македонци]]
*2 (1.63%) - непознати
* 2 (1.63%) - непознати


== Личности ==
== Личности ==
* Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
* Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />
{{Община Сурдулица}}
{{Община Сурдулица}}
⚫
{{сърбия-мъниче}}

[[Категория:Села в община Сурдулица]]
[[Категория:Села в община Сурдулица]]
[[Категория:Села в Западните покрайнини]]
[[Категория:Села в Западните покрайнини]]
⚫
{{сърбия-мъниче}}

Версия от 20:32, 17 ноември 2018

Топли дол
Топли Дол/Topli Dol
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги“
42.6064° с. ш. 22.3581° и. д.
Топли дол
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаСурдулица
Надм. височина1325 m
Население122 души (2002)
Телефонен код017
Топли дол в Общомедия

Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрайнини, Сърбия.

География

Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1].

Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.

История

В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]

Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[3] Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[1] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.

Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. В 1884 година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.[4]

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[4]

През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. - към община Сурдулица.[4]

Население след 1878 г.

  • 1880 - 601[2]
  • 1900 - 729[2]
  • 1910 - 757[2]
  • 1948 - 856
  • 1953 - 927
  • 1961 - 725
  • 1971 - 631
  • 1981 - 386
  • 1991 - 190
  • 2002 - 122

Етнически състав

(2002)

Личности

  • Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.

Бележки

  1. ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.
  3. ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
  4. ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
Населени места в Община Сурдулица - 41

Град : 1

Сурдулица

Села : 40

Алакинце • Бациевце • Бело поле • Биновце • Битвърджа • Божица • Власина Округлица • Власина рид • Власина Стойковичева • Вучаделце • Горна Козница • Горно Романовце • Грознатовци • Данино село • Дикава • Долно Романовце • Драинци • Дълги дел • Дугойница • Загужане • Йелашница • Калабовце • Киевац • Клисура • Колуница • Кострошевци • Лескова бара • Масурица • Мачкатица • Ново село • Паля • Ръждавица • Стайковце • Стрезимировци • Сувойница • Сухи дол • Топли До • Топли дол • Троскач •

Чурковица

Шаблон:Сърбия-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Топли_дол&oldid=8906184“.