Стилиян Чилингиров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Добавен линк към wiki-страницата на Национален студентски дом
Ред 26: Ред 26:
| отличия = }}
| отличия = }}
}}
}}

'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е български [[писател]], [[Етнография|етнограф]], изявен обществен деец от началото на XX век, [[политик]]. Един от основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „''последния възрожденец''“.
'''Стилиян Хаджидобрев Чилингиров''' е български [[писател]], [[Етнография|етнограф]], изявен обществен деец от началото на XX век, [[политик]]. Известен е като '''Последния възрожденец'''.

Той е сред основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944).


== Биография ==
== Биография ==
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]]. Работи за списание „[[Звездица (списание)|Звездица]]“, коректор на списание „[[Училищен преглед]]“. Завършва [[педагогика]] в [[Софийския университет]] ([[1909]]). Специализира „История на литературата“ в [[Берлин]] и [[Лайпциг]] (1909 – 1911 г.). Учител по [[немски]] и [[Български език|български]] език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Редактор на вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“ (от [[1911]]), и на списание „[[Бразда (списание)|Бразда]]“ ([[1914]] – [[15]] г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София.
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]]. Работи за списание [[Звездица (списание)|„Звездица“]], коректор е на сп. „[[Училищен преглед]]“.
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1909). Специализира „История на литературата“ в [[Берлин]] и [[Лайпциг]] (1909 – 1911).
Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Редактор е на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (от 1911 г.) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915). Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]].


От [[1923]] година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.


След [[9 септември 1944]] г. изпада в [[забвение]] (заради обществено-политическата си дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
След [[9 септември 1944]] г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
<gallery class="center">
<gallery class="center">
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Дондуков“, София
File:Stiliyan Chilingirov memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
File:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
File:Stiliyan Chilingirov building with memorial plaque, Dondukov Blvd.jpg | На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
</gallery>
</gallery>


== Обществена деятелност ==
== Обществена дейност ==
През [[1911]] – [[1913]] година е [[Народен представител]] в 15 [[Обикновено народно събрание]]. Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], която напуска след [[Междусъюзническата война]] през [[1913]] година. През [[1917]] – [[1918]] година е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]].
През 1911 – 1913 година е [[народен представител]] в 15 [[Обикновено народно събрание]]. Секретар е на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]], която напуска след [[Междусъюзническата война]] през 1913 година.


Председател на [[Читалищен съюз|Върховния читалищен съюз]] (1941 – 1944 г.).
През 1917 – 1918 година е член на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]]. Председател е на [[Читалищен съюз|Върховния читалищен съюз]] (1941 – 1944).


== Творчество ==
== Творчество ==
Ред 51: Ред 60:
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 136 | title = Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи}}
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 136 | title = Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи}}
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 158 | title = Презъ Македония}}
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1941 | location = София | pages = 158 | title = Презъ Македония}}
⚫
* {{cite book | last = Чилингиров | first = Стилиян | year = 1999 | location = София | pages = 106 | title = Маджари и поляци в Шумен | publisher = Издателство „Огледало“}}
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1942 | location = Скопие |
* {{cite book | last = Чилингировъ | first = Стилиянъ | year = 1942 | location = Скопие |
pages = 289 | title = Поморавия по сръбски свидетелства| publisher = Издателство „Българско дѣло“}}[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf]
pages = 289 | title = Поморавия по сръбски свидетелства| publisher = Издателство „Българско дѣло“}}[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf]
⚫
* {{cite book | last = Чилингиров | first = Стилиян | year = 1999 | location = София | pages = 106 | title = Маджари и поляци в Шумен | publisher = Издателство „Огледало“}}

{{commonscat|Stiliyan Chilingirov}}


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 61: Ред 68:


{{СОРТКАТ:Чилингиров, Стилиян}}
{{СОРТКАТ:Чилингиров, Стилиян}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
⚫
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български общественици]]
[[Категория:Български библиотекари]]
[[Категория:Български музейни уредници]]
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Български писатели]]
⚫
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български масони]]
[[Категория:Български масони]]

Версия от 08:32, 19 ноември 2018

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
23 ноември 1962 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЕтнография
Политика
Депутат
XV ОНС   [1]
Семейство
ДецаДобромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография

Завършва педагогическото училище в родния си град. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор е на сп. „Училищен преглед“.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911).

Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Редактор е на вестник „България“ (от 1911 г.) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

  • Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
    Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
  • На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
    На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.

Обществена дейност

През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).

Творчество

  • Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Шинелъ безъ пагони. София, 1930. с. 286.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Български читалища преди Освобождението. София, 1931. с. 684.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
  • Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
  • Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.

Бележки

  1. ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стилиян_Чилингиров&oldid=8913571“.