Свети Илия (Влахи): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 24: Ред 24:


== История ==
== История ==
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „[[Света Богородица (Влахи)|Света Богородица]]“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.<ref name="ЕКК 262">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=262 |url= |accessdate=}}</ref> Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>
Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „[[Света Богородица (Влахи)|Света Богородица]]“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.<ref name="ЕКК 262">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=262 |url= |accessdate=}}</ref> Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>


Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.<ref name="ЕКК 263"/> По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.<ref name="ЕКК 263"/> След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва [[Балканската война]] през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник [[Григор Янев]] от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката [[Макарий Неврокопски]].<ref name="ЕКК 263"/><ref name="ЕПК"/>
Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.<ref name="ЕКК 263"/> По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.<ref name="ЕКК 263"/> След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва [[Балканската война]] през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник [[Григор Янев]] от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката [[Макарий Неврокопски]].<ref name="ЕКК 263"/><ref name="ЕПК"/>


Пръв свещеник в храма и пръв учител в килийното училище е Стоян Ангелов. След това до 1899 година в него служи Тодор Аризанов, аза при казалийската община в Мелник. От 1878 до 1900 година заедно с отец Аризанов служи и Янаки Спандолиев. По време на Балканската война свещеник е Костадин Попянакиев от Влахи, убит във Валовища заедно с 24 други местни селяни. След 1912 година служат Прокоп Павлов от Свети Врач, Никола Стоянов от Голешево, Григор Янев от Богданци, Александър Иванов от Елешница, Георги Петрунов (1930 - 1940) от Враня стена, Иван Джолев (1940 - 1948), съден от комунистическата власт, Пантелей Шопов от Панагюрище (1948 - 1963), Климент (Крум) Лъджов от Влахи, Димитър Драмалиев от Кресна, Георги от Долна Градешница и от 2002 година - Павел (Румен) Симов.<ref name="ЕКК 263"/>
Пръв свещеник в храма и пръв учител в килийното училище е Стоян Ангелов. След това до 1899 година в него служи Тодор Аризанов, аза при казалийската община в Мелник. От 1878 до 1900 година заедно с отец Аризанов служи и Янаки Спандолиев. По време на Балканската война свещеник е Костадин Попянакиев от Влахи, убит във Валовища заедно с 24 други местни селяни. След 1912 година служат Прокоп Павлов от Свети Врач, Никола Стоянов от Голешево, Григор Янев от Богданци, Александър Иванов от Елешница, Георги Петрунов (1930 1940) от Враня стена, Иван Джолев (1940 1948), съден от комунистическата власт, Пантелей Шопов от Панагюрище (1948 1963), Климент (Крум) Лъджов от Влахи, Димитър Драмалиев от Кресна, Георги от Долна Градешница и от 2002 година Павел (Румен) Симов.<ref name="ЕКК 263"/>


== Архитектура ==
== Архитектура ==

Версия от 09:15, 19 ноември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоВлахи
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияНеврокопска
Изграждане1844 година
Статутдействащ храм

„Свети Илия“ е възрожденска църква в кресненското пиринско село Влахи, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2][3]

История

Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „Света Богородица“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.[4] Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.[5]

Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.[5] По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.[5] След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва Балканската война през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник Григор Янев от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката Макарий Неврокопски.[5][1]

Пръв свещеник в храма и пръв учител в килийното училище е Стоян Ангелов. След това до 1899 година в него служи Тодор Аризанов, аза при казалийската община в Мелник. От 1878 до 1900 година заедно с отец Аризанов служи и Янаки Спандолиев. По време на Балканската война свещеник е Костадин Попянакиев от Влахи, убит във Валовища заедно с 24 други местни селяни. След 1912 година служат Прокоп Павлов от Свети Врач, Никола Стоянов от Голешево, Григор Янев от Богданци, Александър Иванов от Елешница, Георги Петрунов (1930 – 1940) от Враня стена, Иван Джолев (1940 – 1948), съден от комунистическата власт, Пантелей Шопов от Панагюрище (1948 – 1963), Климент (Крум) Лъджов от Влахи, Димитър Драмалиев от Кресна, Георги от Долна Градешница и от 2002 година – Павел (Румен) Симов.[5]

Архитектура

Храмът е с размери 24 m на 14 m и е обграден с каменен зид. Вътре има женска църква. Таваните са дъсчени Богато украсен е с икони, но иконостасът не е резбован. Ценен е и владишкият трон.[5][2]

Бележки

  1. а б Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 150.
  2. а б Църква “Св. Пророк Илия” // Bgglobe.net. Посетен на 2014-12-05.
  3. Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 // Община Кресна. Посетен на 2014-12-14.
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 262.
  5. а б в г д е Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.