Свети Илия (Гостун): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top |
м замяна с n-тире |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=227 |url= |accessdate=}}</ref> |
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=227 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII |
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] и са смятани за негово върхово постижение.<ref name="ЕПК"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:15, 19 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ | |
  „Свети Илия“  „Свети Илия“ | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гостун |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Неврокопска |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
| ||||||||||||||
