Стоян Джуджев: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м 01 --> януари |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 6 декември 1902 г. в [[Пазарджик]]. Първоначалното си образование получава в [[Панагюрище]]. През [[1924]] г. завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София при [[Добри Христов]], [[Стоян Брашованов]] и [[Димитър Радев (музикант)|Димитър Радев]]. След това специализира в [[Париж]]. През [[1931]] г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като [[диригент]]. Получава предложение от [[Рабиндранат Тагор]] за преподавател в [[Индия]], но се завръща в [[България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kultura.bg/media/my_html/2021/memor.htm | заглавие = In Memoriam — Стоян Джуджев | достъп_дата = 25 |
Роден е на 6 декември 1902 г. в [[Пазарджик]]. Първоначалното си образование получава в [[Панагюрище]]. През [[1924]] г. завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София при [[Добри Христов]], [[Стоян Брашованов]] и [[Димитър Радев (музикант)|Димитър Радев]]. След това специализира в [[Париж]]. През [[1931]] г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като [[диригент]]. Получава предложение от [[Рабиндранат Тагор]] за преподавател в [[Индия]], но се завръща в [[България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kultura.bg/media/my_html/2021/memor.htm | заглавие = In Memoriam — Стоян Джуджев | достъп_дата = 25 януари 2013 | фамилно_име = Ботушаров | първо_име = Любен | дата = | труд = | издател = в. „Култура“ | език = bg | цитат = }}</ref> От [[1931]] г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от [[1937]] г. е [[доцент]], а през [[1941]] е избран за [[професор]] по музикална етнография и българска народна музика. В периода [[1954]]-[[1974]] г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]]. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и [[Васил Стоин]]. Негови по-известни ученици са [[Иван Качулев]], [[Елена Стоин]], [[Николай Кауфман]], [[Тодор Джиджев]], [[Михаил Букурещлиев]].<ref name="България"/><ref name="НМА">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nma.bg/bg/1a05a3 | заглавие = Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) | достъп_дата = 25 януари 2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ | език = bg | цитат = }}</ref> |
||
Стоян Джуджев е член на Световната академия по [[есперанто]], като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на [[Петър Дънов]]. Умира на 17 март 1997 г.<ref name="НМА"/> |
Стоян Джуджев е член на Световната академия по [[есперанто]], като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на [[Петър Дънов]]. Умира на 17 март 1997 г.<ref name="НМА"/> |
||
Версия от 21:58, 19 ноември 2018
| Стоян Джуджев | |
| български музиковед и фолклорист | |
| Роден |
6 декември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална музикална академия Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Работил в | Българска държавна консерватория |
Стоян Стоев Джуджев (6 декември 1902 — 17 март 1997) е български музиковед и фолклорист.[1]
Биография
Роден е на 6 декември 1902 г. в Пазарджик. Първоначалното си образование получава в Панагюрище. През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. След това специализира в Париж. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като диригент. Получава предложение от Рабиндранат Тагор за преподавател в Индия, но се завръща в България.[2] От 1931 г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. В периода 1954-1974 г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в Българската държавна консерватория. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин. Негови по-известни ученици са Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Джиджев, Михаил Букурещлиев.[1][3]
Стоян Джуджев е член на Световната академия по есперанто, като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на Петър Дънов. Умира на 17 март 1997 г.[3]
Награди
- През 1978 г. е удостоен с Хердерова награда
- Наградата на Българска академия на науките
- Почетен доктор на Националната музикална академия
Творчество
- „Българска народна хореография“ (1945)
- „Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961)
- „Музикографски есета и студии“ (1977)[1]
Бележки
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1740. (на български)
- ↑ Ботушаров, Любен. In Memoriam — Стоян Джуджев // в. „Култура“. Посетен на 25 януари 2013. (на български)
- ↑ а б Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) // Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Посетен на 25 януари 2013. (на български)
|
