Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Слепче''' ({{стар|Сл{{Уникод|ѣ}}пче}}, {{lang-mk|Слепче}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Република Македония]].
'''Слепче''' ({{стар|Сл{{Уникод|ѣ}}пче}}, {{lang-mk|Слепче}}) е [[село]] в община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Република Македония]].


== География ==
== География ==
[[File:Sv. Jovan Preteca s. Slepce.jpg|мини|250п|ляво|Слепченският манастир]]
[[Файл:Sv. Jovan Preteca s. Slepce.jpg|мини|250п|ляво|Слепченският манастир]]
Селото е разположено в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 km северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. Землището на Слепче е 24,5 km<sup>2</sup>, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=362 | заглавие= Слепче |достъп_дата = 2018-08-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Мој Роден Крај|език= |цитат= }}</ref>
Селото е разположено в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 km северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. Землището на Слепче е 24,5 km<sup>2</sup>, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=362 | заглавие= Слепче |достъп_дата = 2018-08-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Мој Роден Крај|език= |цитат= }}</ref>


Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар.<ref name="Мој Роден Крај"/>
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.<ref name="Мој Роден Крај"/>


== История ==
== История ==
Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепченски манастир|Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. Част от манастирския комплекс е и „[[Свети Йоан Богослов (Слепче)|Свети Йоан Богослов]]“, която е от XVII век. Църквата „[[Свети Никола (Слепче, Демирхисарско)|Свети Никола]]“ е от 1864 година.<ref name="Димитров 72">{{cite book |title= Географија на населби - Општина Демир Хисар |last= Димитров |first=Никола В |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher= |location=Битола |isbn=978-608-65616-4-2 |pages= 72 |url= http://eprints.ugd.edu.mk/18749/1/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20%D0%92.%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%2C%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%88%D0%90%20%D0%9D%D0%90%20%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%9B%D0%91%D0%98-%D0%9E%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80.pdf |quote= }}</ref><ref name="Мој Роден Крај"/> Край селото е и манастирът „[[Света Богородица Добромирово]]“.<ref name="Мој Роден Крај"/>
Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – [[Слепченски манастир|Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. Част от манастирския комплекс е и „[[Свети Йоан Богослов (Слепче)|Свети Йоан Богослов]]“, която е от XVII век. Църквата „[[Свети Никола (Слепче, Демирхисарско)|Свети Никола]]“ е от 1864 година.<ref name="Димитров 72">{{cite book |title= Географија на населби - Општина Демир Хисар |last= Димитров |first=Никола В |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher= |location=Битола |isbn=978-608-65616-4-2 |pages= 72 |url= http://eprints.ugd.edu.mk/18749/1/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20%D0%92.%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%2C%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%88%D0%90%20%D0%9D%D0%90%20%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%9B%D0%91%D0%98-%D0%9E%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80.pdf |quote= }}</ref><ref name="Мој Роден Крај"/> Край селото е и манастирът „[[Света Богородица Добромирово]]“.<ref name="Мој Роден Крај"/>


В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>


Според данни на [[Васил Кънчов]] от 90-те години на XIX век поминък на жителите на ''Слепча'' е градинарската работа в [[Цариград]].<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.</ref> В „[[Македония. Етнография и статистика]]“ от 1900 г. Кънчов отбелязва ''Сл{{Уникод|&#x463;}}пче'' като село с 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|239}}</ref>
Според данни на [[Васил Кънчов]] от 90-те години на XIX век поминък на жителите на ''Слепча'' е градинарската работа в [[Цариград]].<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.</ref> В „[[Македония. Етнография и статистика]]“ от 1900 г. Кънчов отбелязва ''Сл{{Уникод|ѣ}}пче'' като село с 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|239}}</ref>


Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
Ред 40: Ред 40:
Село Слепче, както много други села в [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], пострадва силно от имиграцията в посока [[Америка]] и [[България]]. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на [[ВМОРО]] и османските войски.
Село Слепче, както много други села в [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], пострадва силно от имиграцията в посока [[Америка]] и [[България]]. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на [[ВМОРО]] и османските войски.


През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=127&Itemid=26 Слепче на сайта на община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като [[македонци]] и един като сърбин.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,<ref>[http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=127&Itemid=26 Слепче на сайта на община Демир Хисар]</ref> а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като [[македонци]] и един като сърбин.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>


{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 72: Ред 72:
|}
|}


==Бележки==
== Бележки ==
<references/>
<references/>


{{Община Демир Хисар}}
{{Община Демир Хисар}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в община Демир Хисар]]
[[Категория:Села в община Демир Хисар]]

Версия от 22:09, 19 ноември 2018

Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).
Слепче
Слепче
— село —
Дом на културата в центъра на селото
Дом на културата в центъра на селото
41.2333° с. ш. 21.175° и. д.
Слепче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина679 m
Население719 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слепче в Общомедия

Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.

География

Слепченският манастир

Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]

Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

История

Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Част от манастирския комплекс е и „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[2][1] Край селото е и манастирът „Света Богородица Добромирово“.[1]

В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[3]

Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[4] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.

През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 718
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки

  1. ↑ а б в г Слепче // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-08-17.
  2. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
  4. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. ↑ Слепче на сайта на община Демир Хисар
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слепче_(община_Демир_Хисар)&oldid=8916784“.