Спирална галактика: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x3) |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:M101 hires STScI-PRC2006-10a.jpg|мини|200px|Нормалната спирална галакика М-101 или NGC-5457 в [[Голяма мечка]]]] |
||
[[ |
[[Файл:Hubble2005-01-barred-spiral-galaxy-NGC1300.jpg|мини|200px|Пресечената спирална галакика NGC-1300]] |
||
'''Спиралните галактики''' са съставени от ядро и спирални ръкави. В нормалните спирални галактики, ръкавите започват от самото ядро. При друг вид спирални галактики ръкавите не започват от ядрото, а от пресичащата го ивица. Те се наричат пресечни спирални галактики. Един от трите основни типа [[галактика|галактики]] според [[Едуин Хъбъл]], наред с [[елиптична галактика|елиптичните]] и [[неправилна галактика|неправилните]]. <!-- 70% от описаните галактики спадат в тази категория. --> |
'''Спиралните галактики''' са съставени от ядро и спирални ръкави. В нормалните спирални галактики, ръкавите започват от самото ядро. При друг вид спирални галактики ръкавите не започват от ядрото, а от пресичащата го ивица. Те се наричат пресечни спирални галактики. Един от трите основни типа [[галактика|галактики]] според [[Едуин Хъбъл]], наред с [[елиптична галактика|елиптичните]] и [[неправилна галактика|неправилните]]. <!-- 70% от описаните галактики спадат в тази категория. --> |
||
== Компоненти на спиралната галактика == |
== Компоненти на спиралната галактика == |
||
Най-общо казано, два са основните компонента на спиралната галактика: |
Най-общо казано, два са основните компонента на спиралната галактика: |
||
* ядро, населено от стари [[звезда|звезди]], придаващи му [[червен цвят]], и |
* ядро, населено от стари [[звезда|звезди]], придаващи му [[червен цвят]], и |
||
* система от спирални ръкави, лежащи в една равнина, поне два, и населени с млади звезди, придаващи на ръкавите характерен [[син цвят]]. |
* система от спирални ръкави, лежащи в една равнина, поне два, и населени с млади звезди, придаващи на ръкавите характерен [[син цвят]]. |
||
Характеристичният ъгъл е [[ъгъл]]ът между [[допирателна]]та към най-изпъкналата част на спиралния ръкав и [[права]]та, свързваща тази най-изпъкнала точка с центъра на ядрото. Той варира между 0° и 90°. Когато ъгълът е 90°, [[спирала]]та се изражда в [[окръжност]], а колкото по-малък е този ъгъл, толкова по-разгънат е спиралният ръкав. |
Характеристичният ъгъл е [[ъгъл]]ът между [[допирателна]]та към най-изпъкналата част на спиралния ръкав и [[права]]та, свързваща тази най-изпъкнала точка с центъра на ядрото. Той варира между 0° и 90°. Когато ъгълът е 90°, [[спирала]]та се изражда в [[окръжност]], а колкото по-малък е този ъгъл, толкова по-разгънат е спиралният ръкав. |
||
== Нормални и пресечени спирални галактики == |
== Нормални и пресечени спирални галактики == |
||
[[ |
[[Файл:Hubble sequence.svg|мини|350px|Диаграма на Хъбъл за класификация на галактиките]] |
||
Спиралните галактики биват два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите на галактиката. Ако те излизат директно от ядрото |
Спиралните галактики биват два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите на галактиката. Ако те излизат директно от ядрото – това са '''нормалните спирални галактики'''. Ако, обаче, ядрото е пресечено от малък ярък плосък диск, от краищата на който започват ръкавите, говорим за '''пресечена спирална галактика'''. Нормалните спирални галактики се обозначават с '''S''', а пресечените – с '''SB'''. И двата класа галактики се разделят на по три под класа в зависимост от следните характеристики: |
||
* големина на ядрото; |
* големина на ядрото; |
||
* дебелина на ръкавите; |
* дебелина на ръкавите; |
||
* степен на развитост на ръкавите; |
* степен на развитост на ръкавите; |
||
* характеристичен ъгъл. |
* характеристичен ъгъл. |
||
Тези три подкласа се обозначават с малките латински букви '''а''', '''b''' и '''c''' след съответния си клас S или SB. Съществува и още един клас S0 на т.нар. [[лещовидна галактика|лещовидни галактики]], който представлява свързващото звено между елиптичните и спиралните галактики. |
Тези три подкласа се обозначават с малките латински букви '''а''', '''b''' и '''c''' след съответния си клас S или SB. Съществува и още един клас S0 на т.нар. [[лещовидна галактика|лещовидни галактики]], който представлява свързващото звено между елиптичните и спиралните галактики. |
||
[[Светимост]]та, размерите, [[спектър|спектрите]] и разпределението на пресечените спирални галактики изглежда неразличимо от тези на нормалните такива. Подкласовете им съществуват паралелно с подкласовете на нормалните, като дори критериите за разпределението в класове '''Sba''', '''SBb''' и '''SBc''' са еднакви с тези за нормалните спирални галактики. |
[[Светимост]]та, размерите, [[спектър|спектрите]] и разпределението на пресечените спирални галактики изглежда неразличимо от тези на нормалните такива. Подкласовете им съществуват паралелно с подкласовете на нормалните, като дори критериите за разпределението в класове '''Sba''', '''SBb''' и '''SBc''' са еднакви с тези за нормалните спирални галактики. |
Версия от 01:01, 20 ноември 2018
Спиралните галактики са съставени от ядро и спирални ръкави. В нормалните спирални галактики, ръкавите започват от самото ядро. При друг вид спирални галактики ръкавите не започват от ядрото, а от пресичащата го ивица. Те се наричат пресечни спирални галактики. Един от трите основни типа галактики според Едуин Хъбъл, наред с елиптичните и неправилните.
Компоненти на спиралната галактика
Най-общо казано, два са основните компонента на спиралната галактика:
- ядро, населено от стари звезди, придаващи му червен цвят, и
- система от спирални ръкави, лежащи в една равнина, поне два, и населени с млади звезди, придаващи на ръкавите характерен син цвят.
Характеристичният ъгъл е ъгълът между допирателната към най-изпъкналата част на спиралния ръкав и правата, свързваща тази най-изпъкнала точка с центъра на ядрото. Той варира между 0° и 90°. Когато ъгълът е 90°, спиралата се изражда в окръжност, а колкото по-малък е този ъгъл, толкова по-разгънат е спиралният ръкав.
Нормални и пресечени спирални галактики
Спиралните галактики биват два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите на галактиката. Ако те излизат директно от ядрото – това са нормалните спирални галактики. Ако, обаче, ядрото е пресечено от малък ярък плосък диск, от краищата на който започват ръкавите, говорим за пресечена спирална галактика. Нормалните спирални галактики се обозначават с S, а пресечените – с SB. И двата класа галактики се разделят на по три под класа в зависимост от следните характеристики:
- големина на ядрото;
- дебелина на ръкавите;
- степен на развитост на ръкавите;
- характеристичен ъгъл.
Тези три подкласа се обозначават с малките латински букви а, b и c след съответния си клас S или SB. Съществува и още един клас S0 на т.нар. лещовидни галактики, който представлява свързващото звено между елиптичните и спиралните галактики.
Светимостта, размерите, спектрите и разпределението на пресечените спирални галактики изглежда неразличимо от тези на нормалните такива. Подкласовете им съществуват паралелно с подкласовете на нормалните, като дори критериите за разпределението в класове Sba, SBb и SBc са еднакви с тези за нормалните спирални галактики.
Вижте също
Външни препратки
- Млечен път и видове Галактики, golemitehishtnici.blogspot.com
- Информация за спиралните галактики, bgastronomy.com