Национален отбор по футбол на България

България
Прякор(и)	„лъвовете“, „трикольорите“
Асоциация	БФС
Конфедерация	УЕФА (Европа)
Треньор	Петър Хубчев
Капитан	Ивелин Попов
Най-много мачове	Стилиян Петров (106)
Най-много голове	Димитър Бербатов, Христо Бонев – (48)
Стадион	„Васил Левски“
ФИФА код	BUL
Домакин Гост
Класиране
Последно	45 ( 1) (25 октомври 2018) ,
Най-високо	8 ((юни 1995) )
Най-ниско	96 ((април-май 2012) )
Първи мач
Австрия 6 – 0 България (Виена, Австрия; 21 май, 1924)
Най-голяма победа
България 10 – 0 Гана (Леон, Мексико; 2 октомври, 1968) {Естония 0 - 9 България (Талин, Естония; 2 април, 2003
Най-голяма загуба
Испания 13 – 0 България (Мадрид, Испания; 21 май, 1933)
Световно първенство по футбол
Участия	7 (първо през 1962)
Най-голям успех	4-то място, 1994
Европейско първенство по футбол
Участия	5 (първо през 1960)
Най-голям успех	Четвъртфинал 1968
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.

Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година, член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година, като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол. Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия. През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998. Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 година – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол бъ̀лгарският национа̀лен отбо̀р се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе. Олимпийският футболен отбор на България, взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико. В несъществуващият вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България е участвала дванадесет пъти като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята шампионата.

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 година. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.

Настоящият старши треньор на отбора е Петър Хубчев.

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглиста

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г. Към 26 май 2017 година отборът е на 55-то място в ранглистата на ФИФА. ,

Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.

Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.

год./мес.	януари	февруари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
1993	-	-	-	-	-	-	-	37.	37.	32.	23.	31.
1994	31.	23.	23.	25.	29.	29.	14.	14.	14.	16.	17.	16.
1995	16.	14.	14.	13.	12.	8.	11.	12.	14.	11.	14.	17.
1996	18.	17.	17.	24.	28.	28.	19.	17.	21.	21.	17.	15.
1997	15.	14.	14.	13.	14.	23.	20.	22.	13.	18.	24.	36.
1998	36.	38.	38.	42.	35.	35.	34.	35.	47.	45.	46.	49.
1999	30.	30.	30.	23.	30.	33.	34.	34.	36.	36.	37.	37.
2000	37.	39.	39.	40.	43.	44.	47.	52.	56.	55.	54.	53.
2001	54.	52.	49.	44.	43.	46.	49.	50.	48.	51.	51.	51.
2002	51.	52.	52.	52.	54.	54.	54.	58.	50.	42.	41.	42.
2003	42.	44.	46.	38.	35.	38.	37.	35.	31.	39.	39.	34.
2004	34.	37.	37.	38.	38.	40.	41.	42.	41.	41.	37.	37.
2005	37.	39.	39.	40.	43.	45.	46.	46.	45.	46.	39.	39.
2006	39.	40.	39.	38.	37.	37.	37.	36.	37.	38.	43.	43.
2007	42.	37.	39.	38.	36.	33.	30.	29.	35.	34.	18.	18.
2008	18.	19.	19.	18.	18.	18.	17.	17.	16.	15.	16.	27.
2009	28.	26.	27.	20.	20.	23.	23.	23.	19.	23.	27.	30.
2010	30.	30.	38.	39.	39.	–	43.	43.	54.	43.	45.	49.
2011	49.	51.	47.	45.	46.	46.	48.	51.	55.	75.	85.	84.
2012	83.	88.	85.	96.	96.	90.	92.	94.	89.	55.	40.	50.
2013	50.	48.	46.	51.	52.	46.	52.	53.	64.	76.	76.	74.
2014	74.	72.	67.	73.	73.	78.	72.	72.	46.	59.	66.	66.
2015	66.	70.	71.	67.	67.	62.	68.	69.	68.	78.	66.	71.
2016	72.	75.	70.	69.	69.	69.	77.	77.	74.	89.	72.	71.
2017	72.	71.	71.	55.	55.	60.	54.	52.	38.	36.	43.	43.
2018	42.	40.	40.	54.	53.	49.	–	47.

• най-високо място: 8. (юни 1995)
• най-ниско място: 96. (април, май 2012)
• най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
• най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г., във Виена, срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:

Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

• Петър Иванов – Левски София
• Александър Христов – Левски София
• Симеон Янков – Левски София
• Гено Матеев – Левски София
• Боян Бянов – Тича Варна
• Димитър Манолов – ПФК Славия
• Димитър Мутафчиев – Левски София
• Никола Мутафчиев – Левски София
• Цветан Генев – Левски София
• Константин Мазников – Левски София
• Кирил Йовович – Левски София

Треньор – Леополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов.

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство. На 4-те световни първенства участва в отбора Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

• 0:1 срещу Аржентина;
• 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов;
• 0:0 с Англия – първа точка на СП.

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29.12.1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

• 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
• 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
• 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970 макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

• 2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев);
• 2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев);
• 1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

• 0:0 с Швеция;
• 1:1 с Уругвай (гол на Бонев);
• 1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Това е най-големият успех на България досега на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

• 1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов)
• 2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров)
• 3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков)
• 4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов)
• 5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев)
• 6 – Димитър Якимов (Иван Давидов)
• 7 – Георги Попов (Тодор Диев)
• 8 – Христо Бонев (Георги Соколов)
• 9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев)
• 10 – Петър Жеков (Никола Котков)
• 11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев)
  

Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

• 1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков;
• 1:1 с Южна Корея, гол на Гетов;
• 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.
  

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-а минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:

Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

• 1 – Борислав Михайлов (капитан)
• 2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков)
• 3 – Трифон Иванов
• 4 – Цанко Цветанов
• 5 – Петър Хубчев
• 6 – Златко Янков
• 7 – Емил Костадинов
• 8 – Христо Стоичков
• 9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов)
• 10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров)
• 20 – Красимир Балъков
  

Треньор – Димитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. Краят на това успешно футболно поколение е на Световното първенство през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача.

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов. След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант). За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен. Ивайло Петев е следващият селекционер на Националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г. . През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев.

Старши треньори

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

• Леополд Нич 1924 (2)
• Вилибалд Щейскал 1925 (1)
• Павел Грозданов 1927 – 1930 (13)
• Карл Немес 1930 (1)
• Ото Файст 1931 (6)
• Павел Грозданов 1932 – 1933 (13)
• Карол Фогъл 1934 – 1935 (8)
• Никола Калканджиев 1935 (4)
• Иван Батанджиев 1936 (2)
• Гено Матеев 1936 (1)
• Станислав Томс 1937 – 1938 (5)
• Константин Мазников 1938 (1)
• Иван Радоев 1939 (2)
• Франц Кьолер 1940 – 1941 (2)
• Иван Радоев 1942 (2)
• Иван Батанджиев 1943 (1)
• Тодор Конов 1946 (3)
• Иван Радоев 1947 (2)
• Михаил Манов 1947 (1)
• Резо Сомлали и Иван Радоев 1947 (1)
• Иван Радоев 1947 (2)
• Любомир Ангелов 1948 (3)
• Андор Хайду 1948 – 1949 (6)
• Иван Радоев 1950 (2)
• Любомир Ангелов 1950 (1)
• Стоян Орманджиев 1950 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1952 – 1953 (5)
• Любомир Ангелов 1953 (2)
• Стоян Орманджиев 1953 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1953 (1)
• Крум Милев 1954 (1)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1954 – 1955 (4)
• Георги Пачеджиев 1955 (1)
• Георги Пачеджиев и Крум Милев 1955 (4)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 (1)
• Стоян Орманджиев 1956 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 – 1957 (7)
• Георги Пачеджиев 1957 (1)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1957 – 1960 (26)
• Стоян Орманджиев и Стефан Божков 1960 (3)
• Георги Пачеджиев 1961 – 1963 (15)
• Бела Волентик 1963 (4)
• Рудолф Витлачил и Любомир Ангелов 1964 (2)
• Рудолф Витлачил 1965 – 1966 (15)
• Добромир Ташков 1966 (2)
• Стефан Божков 1967 – 1970 (31)
• Васил Спасов 1970 – 1972 (17)
• Георги Берков 1972 (2)
• Стоян Орманджиев 1972 (1)
• Христо Младенов 1972 – 1973 (5)
• Йончо Арсов 1973 (6)
• Христо Младенов 1973 – 1974 (19)
• Йончо Арсов и Димитър Дойчинов 1974 (3)
• Стоян Орманджиев 1974 – 1975 (12)
• Стоян Петров 1975 – 1976 (3)
• Стоян Орманджиев 1976 (4)
• Христо Младенов и Йончо Арсов 1976 (5)
• Стоян Орманджиев 1977 (2)
• Христо Младенов и Йончо Арсов 1977 (8)
• Цветан Илчев 1978 (6)
• Атанас Пържелов 1978 (1)
• Цветан Илчев 1978 – 1979 (11)
• Янко Динков 1979 (2)
• Данко Роев 1979 (1)
• Цветан Илчев 1979 (5)
• Цветан Илчев, Йончо Арсов, Янко Динков и Добромир Жечев 1979 (1)
• Добромир Ташков 1979 (4)
• Атанас Пържелов 1980 – 1982 (31)
• Иван Вуцов 1982 – 1986 (51)
• Христо Младенов 1986 – 1987 (12)
• Борис Ангелов 1988 – 1989 (19)
• Димитър Пенев и Георги Василев 1989 (1)
• Иван Вуцов 1989 – 1991 (12)
• Красимир Борисов 1991 (2)
• Димитър Пенев 1991 – 1996 (53)
• Христо Бонев 1996 – 1998 (19)
• Димитър Димитров 1998 – 2000 (14)
• Стойчо Младенов 2000 – 2002 (22)
• Пламен Марков 2002 – 2004 (7)
• Христо Стоичков 2004 – 2007 (30)
• Станимир Стоилов 2007 (2)
• Димитър Пенев 2007 (6)
• Пламен Марков 2008 (7)
• Станимир Стоилов 2009 – 2010 (16)
• Лотар Матеус 2010 – 2011 (10)
• Михаил Мадански 2011 (2)
• Любослав Пенев 2011 – 2014 (24)
• Ивайло Петев 2014 – 2016 (7)
• Петър Хубчев 2016 – ...

Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев

Настоящият старши треньор на отбора Петър Хубчев

Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равният резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми

Световни първенства Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1930 не участва - - - - - - - - 1934 не се класира - - - - - - - - 1938 не се класира - - - - - - - - 1950 не участва - - - - - - - - 1954 не се класира - - - - - - - - 1958 не се класира - - - - - - - - 1962 Групова фаза 14 3 0 1 2 1 1 7 1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8 1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9 1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5 1978 не се класира - - - - - - - - 1982 Групова фаза - - - - - - - - 1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6 1990 не се класира - - - - - - - - 1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 13 12 1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7 2002 не се класира - - - - - - - - 2006 не се класира - - - - - - - - 2010 не се класира - - - - - - - - 2014 не се класира - - - - - - - - 2018 не се класира - - - - - - - - 2022 ––– - - - - - - - - Общо 8/21 26 4 7 15 19 25 54

Европейски първенства Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1960 1/8 финал 9 2 0 1 1 1 1 3 1964 1/8 финал 11 2 1 0 1 3 2 3 1968 1/4 финал 5 2 1 0 1 3 3 4 1972 не се класира - - - - - - - - 1976 не се класира - - - - - - - - 1980 не се класира - - - - - - - - 1984 не се класира - - - - - - - - 1988 не се класира - - - - - - - - 1992 не се класира - - - - - - - - 1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4 2000 не се класира - - - - - - - - 2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9 2008 не се класира - - - - - - - - 2012 не се класира - - - - - - - - 2016 не се класира - - - - - - - - 2020 ––– - - - - - - - - Общо 5/15 - 12 3 2 7 12 10 23

Отчетено е класирането на финалния турнир на световни първенства, а на европейски първенства – от 1/8 финал нагоре. Финалният турнир на европейските първенства от 1960 до 1976 г. включва само 4 отбора, които играят полуфинали, мач за 3-о място и финал. Осминафиналите и четвъртфиналите се играят по двойки при разменено гостуване.

Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
29 февруари 2012	Дьор	Контрола	Унгария	1:1 (0:1)	Божинов  87'
26 май 2012	Амстердам	Контрола	Нидерландия	2:1 (0:1)	Попов  49' (д.), Мицански  90'
29 май 2012	Залцбург	Контрола	Турция	0:2 (0:1)
15 август 2012	София	Контрола	Кипър	1:0 (0:0)	Мицански  66'
7 септември 2012	София	СП 2014 Квалификация	Италия	2:2 (1:2)	Манолев  30', Г. Миланов  66'
11 септември 2012	София	СП 2014 Квалификация	Армения	1:0 (1:0)	Манолев  43'
12 октомври 2012	София	СП 2014 Квалификация	Дания	1:1 (1:1)	Рангелов  7'
16 октомври 2012	Прага	СП 2014 Квалификация	Чехия	0:0
14 ноември 2012	София	Контрола	Украйна	0:1 (0:1)
22 март 2013	София	СП 2014 Квалификация	Малта	6:0 (2:0)	Тонев  6', 38', 68', Попов  47', Гъргоров  55', Иванов  78'
26 март 2013	Копенхаген	СП 2014 Квалификация	Дания	1:1 (0:0)	Манолев  51'
27 май 2013	Токио	Контрола	Япония	2:0 (1:0)	Манолев  3', Хасебе  70' (авт.)
4 юни 2013	Алмати	Контрола	Казахстан	2:1 (0:0)	Илиев  55', Иванов  58'
14 август 2013	Скопие	Контрола	БЮР Македония	0:2 (0:0)
6 септември 2013	Палермо	СП 2014 Квалификация	Италия	0:1 (0:1)
10 септември 2013	Та' Кали	СП 2014 Квалификация	Малта	2:1 (1:0)	Димитров  9', Гъргоров  59'
11 октомври 2013	Ереван	СП 2014 Квалификация	Армения	1:2 (0:1)	Попов  61'
15 октомври 2013	София	СП 2014 Квалификация	Чехия	0:1 (0:0)

Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме Шаблон:Квалификации за Световното първенство по футбол 2014 – УЕФА група 2

Легенда
Победителят в групата и най-добрият втори от всички групи се класират директно
Останалите втори от групите играят плейофи

Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
5 март 2014	София	Контрола	Беларус	2:1 (1:0)	Г. Миланов  14', Гаджев  66'
23 май 2014	Рицинг	Контрола	Канада	1:1 (1:1)	Гълъбинов  19'
9 септември 2014	Баку	ЕП 2016 Квалификация	Азербайджан	2:1 (1:0)	Мицански  19', В. Христов  87'
10 октомври 2014	София	ЕП 2016 Квалификация	Хърватия	0:1 (0:1)
13 октомври 2014	Осло	ЕП 2016 Квалификация	Норвегия	1:2 (1:1)	Бодуров  43'
16 ноември 2014	София	ЕП 2016 Квалификация	Малта	1:1 (1:0)	Гълъбинов  6'
28 март 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Италия	2:2 (2:1)	Попов  12', Мицански  17'
8 юни 2015	Истанбул	Контрола	Турция	0:4 (0:0)
12 юни 2015	Атард	ЕП 2016 Квалификация	Малта	1:0 (0:0)	Попов  56'
3 септември 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Норвегия	0:1 (0:0)
6 септември 2015	Палермо	ЕП 2016 Квалификация	Италия	0:1 (0:1)
10 октомври 2015	Загреб	ЕП 2016 Квалификация	Хърватия	0:3 (0:2)
13 октомври 2015	София	ЕП 2016 Квалификация	Азербайджан	2:0 (1:0)	Александров  20', Рангелов  56'

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т  Италия 10 7 3 0 16 7 +9 24  Хърватия 10 6 3 1 20 5 +15 20(2)  Норвегия 10 6 1 3 13 10 +3 19  България 10 3 2 5 9 12 –3 11  Азербайджан 10 1 3 6 7 18 –11 6  Малта 10 0 2 8 3 16 –13 2

Азербайджан  — 1:2 1:3 2:0 0:1 0:0 България  2:0 — 2:2 1:1 0:1 0:1 Италия  2:1 1:0 — 1:0 2:1 1:1 Малта  2:2 0:1 0:1 — 0:3 0:1 Норвегия  0:0 2:1 0:2 2:0 — 2:0 Хърватия  6:0 3:0(2) 1:1(2) 2:0 5:1 —

² Хърватия е наказана с отнемане на 1 точка от УЕФА след обвинения за расистко поведение в мача има срещу Италия на стадион Полюд в Сплит. Като допълнение, отборът ще играе следващите си 2 домакински срещи при затворени врати и му е забранено да играе останалите квалификационни срещи на Полюд. Допълнително федерацията е глобена със 100,000 евро. Хърватската федерация оспорва решението, но на назначено изслушване на 17 септември 2015 г. тяхната жалба е отхвърлена.

  Отборът се е класирал

  Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)

България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
25 март 2016	Лейрия	Контрола	Португалия	1:0 (1:0)	Марселиньо  19'
29 март 2016	Скопие	Контрола	БЮР Македония	2:0 (0:0)	Рангелов  66', Тонев  88'
3 юни 2016	Тойота	Кирин Къп	Япония	2:7 (0:4)	Александров  59', Чочев  82'
7 юни 2016	Суита	Кирин Къп	Дания	0:4 (0:1)
6 септември 2016	София	Квалификация за СП 2018	Люксембург	4:3 (1:0)	Рангелов  16', Марселиньо  65', Попов  79', Тонев  90+2'
7 октомври 2016	Сен Дени	Квалификация за СП 2018	Франция	1:4 (1:3)	Александров  6' (д.)
10 октомври 2016	Солна	Квалификация за СП 2018	Швеция	0:3 (0:2)
13 ноември 2016	София	Квалификация за СП 2018	Беларус	1:0 (1:0)	Попов  10'
25 март 2017	София	Квалификация за СП 2018	Нидерландия	2:0 (2:0)	Делев  5', 20'
9 юни 2017	Минск	Квалификация за СП 2018	Беларус	1:2 (0:1)	Костадинов  90+1'
31 август 2017	София	Квалификация за СП 2018	Швеция	3:2 (2:2)	Манолев  12', Костадинов  33', Чочев  79'
3 септември 2017	Амстердам	Квалификация за СП 2018	Нидерландия	1:3 (0:1)	Костадинов  69'
7 октомври 2017	София	Квалификация за СП 2018	Франция	0:1 (0:1)
10 октомври 2017	Люксембург	Квалификация за СП 2018	Люксембург	1:1 (0:1)	Чочев  68'

  Отборът се е класирал

  Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за ЕП 2020 (2017 – 2019)

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
13 ноември 2017	Лисабон	Контрола	Саудитска Арабия	1:0 (0:0)	Попов  81'
23 март 2018	Разград	Контрола	Босна и Херцеговина	0:1 (0:1)
26 март 2018	Фелчут	Контрола	Казахстан	2:1 (1:0)	Попов  23' (д.), Бодуров  90+3'
6 септември 2018	Любляна	ЛН Група C3	Словения	2:1 (1:1)	Краев  3', 59'
9 септември 2018	София	ЛН Група C3	Норвегия	1:0 (0:0)	Василев  59'
13 октомври 2018	София	ЛН Група C3	Кипър	2:1 (0:1)	Десподов  59', Неделев  68'
16 октомври 2018	Осло	ЛН Група C3	Норвегия	0:1 (0:1)	Елионуси  31'
16 ноември 2018	Никозия	ЛН Група C3	Кипър
19 ноември 2018	София	ЛН Група C3	Словения	1:1

Почетни листи

Участия № Име Период Мача Гола 1 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8 2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0 3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47 4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 5 – 6 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 5 – 6 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 7 – 8 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37 7 – 8 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 9 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 10 – 12 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48 10 – 12 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 10 – 12 Аян Садъков 1981 – 1991 79 9 13 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7 14 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 15 Иван Колев 1950 – 1966 75 25 16 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2 17 Ивелин Попов 1974 – 1985 71 12 Голмайстори № Име Период Гола Мача Г/М 1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61% 1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50% 3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45% 4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38% 5 – 6 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57% 5 – 6 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33% 7 – 8 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51% 7 – 8 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29% 9 – 10 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51% 9 – 10 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22% 11 – 12 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38% 11 – 12 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33% 13 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41% 14 – 15 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29% 14 – 15 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17% 16 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37% 17 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 15 декември 2016 г. ,

Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.

Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).

Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.

Капитани на България

Мача	Футболист	Период
60	Борислав Михайлов	1983 – 1998
56	Георги Димитров (Джеки)	1978 – 1987
42	Христо Бонев	1967 – 1979
41	Стефан Божков	1946 – 1958

Известни футболисти

• Александър Александров (1999 – 2005)
• Александър Костов (1962 – 1967)
• Александър Марков (~1985 – ~1987)
• Александър Тонев (2011 – )
• Александър Шаламанов (1963 – 1974)
• Анатоли Нанков (1993 – 1998)
• Андрей Желязков (1974 – 1986)
• Антим Пехливанов (~1984–1989)
• Апостол Соколов (~1945–1952) †
• Асен Панчев (1926 – 1936) †
• Асен Пешев (1927 – 1936) †
• Аспарух Никодимов (1963 – 1975)
• Атанас Михайлов (1967 – 1981) †
• Атанас Пашев (~1983 – ~1988)
• Аян Садъков (1981 – 1991) †
• Бисер Михайлов (1967 – 1973)
• Божидар Григоров (1969 – 1975)
• Божидар Искренов (1981 – 1993)
• Божидар Митрев (2015 – )
• Божил Колев (~1970 – ~1978)
• Божин Ласков (1942 – 1947) †
• Бойчо Величков (1980 – 1987)
• Бончо Генчев (1990 – 1996)
• Борис Апостолов (1947 – 1957) †
• Борис Гаганелов (1963 – 1970)
• Борислав Михайлов (1983 – 1998)
• Валери Божинов (2004 – )
• Васил Методиев (1963 – 1970)
• Васил Митков (1967 – 1972) †
• Васил Драголов (1983 – 1993)
• Васил Спасов (1943 – 1951) †
• Велизар Димитров (2004 – 2010)
• Велко Йотов (1991 – 1995)
• Веселин Минев (2008 – )
• Виден Апостолов (~1963 – ~1967)
• Владимир Гаджев (2010 – )
• Владимир Манчев (2002 – 2008)
• Владислав Стоянов (2010 – )
• Войн Войнов (1973 – 1979)
• Гаврил Стоянов (~1951 – ~1958) †
• Георги Аспарухов (1962 – 1970) †
• Георги Бачев (1997 – 1999)
• Георги Василев (Гочо) (1968 – 1974)
• Георги Велинов (1980 – 1990)
• Георги Георгиев (1989 – 1994)
• Георги Денев (~1971 – ~1978)
• Георги Димитров (1978 – 1988)
• Георги Иванов – Гонзо (1996 – 2006)
• Георги Илиев (2004 – )
• Георги Йорданов (1983 – 1992)
• Георги Каменски (1968 – 1971)
• Георги Миланов (2011 – )
• Георги Найденов (1955 – 1966) †
• Георги Пеев (1999 – 2011)
• Георги Попов (1964 – 1972)
• Георги Славков (~1980 – ~1988) †
• Георги Соколов (1959 – 1965) †
• Георги Христакиев (1966–1973) †
• Георги Чиликов (2002 – 2004)
• Гошо Гинчев (1989 – 1998)
• Даниел Боримиров (1993 – 2005)
• Димитър Бербатов (1999 – 2010)
• Димитър Димов (1959 – 1962) †
• Димитър Иванков (1998 – 2010)
• Димитър Костов (1959 – 1962)
• Димитър Ларгов (1959 – 1967)
• Димитър Марашлиев (1968 – 1973) †
• Димитър Миланов (1948 – 1959) †
• Димитър Пенев (1965 – 1974)
• Димитър Попов (1993 – 1996)
• Димитър Рангелов (2004 – )
• Димитър Якимов (1960 – 1974)
• Динко Дерменджиев (1962 – 1970)
• Добромир Жечев (1961 – 1974)
• Добромир Ташков (1952 – 1954) †
• Евгени Янчовски (1961 – 1969)
• Емил Гъргоров (2001 – 2012)
• Емил Костадинов (1988 – 1998)
• Емил Кременлиев (1993 – 1996)
• Живко Господинов (1983–1987) †
• Здравко Здравков (1996 – 2004)
• Здравко Лазаров (2003 – 2011)
• Златко Янков (1990 – 1999)
• Златомир Загорчич (1998 – 2004)
• Зоран Янкович (2002 – 2007)
• Иван Вуцов (~1963 – ~1968)
• Иван Давидов (1965 – 1971) †
• Иван Деянов (1963 – 1969) †
• Иван Димитров (р.1935) (1957 – 1970)
• Иван Зафиров (1968 – 1980)
• Иван Иванов (р. 1988) (2008 – )
• Иван Колев (1952 – 1966) †
• Ивайло Андонов (1991 – 1997)
• Ивайло Йорданов (1991 – 2000)
• Ивайло Петков (1996 – 2009)
• Ивайло Чочев (2015 – )
• Ивелин Попов (2007 – )
• Илиан Илиев (1991 – 2000)
• Илиан Стоянов (1998 – 2010)
• Илия Вълов (1983 – 1990)
• Илия Кирчев (1957 – 1963) †
• Илиян Киряков (1988 – 1996)
• Йордан Лечков (1989 – 1998)
• Йордан Минев (2008 – )
• Кирил Ивков (1968 – 1979)
• Кирил Котев (2004 – 2009)
• Кирил Миланов (~1971 – ~1978) †
• Кирил Ракаров (1953 – 1962) †
• Костадин Костадинов (1978 – 1989)
• Красимир Балъков (1988 – 2003)
• Красимир Безински (~1982 – ~1992)
• Красимир Борисов (1973 – 1979)
• Крум Милев (1937 – 1948) †
• Крум Янев (1948 – 1960) †
• Любен Стамболиев (~1937 – ~1943) †
• Любомир Ангелов (1931 – 1940) †
• Любослав Пенев (1987 – 1998)
• Манол Манолов (1950 – 1962) †
• Мариян Христов (1996 – 2007)
• Мартин Камбуров (2004 – 2010)
• Мартин Петров (1999 – 2011)
• Милен Петков (1997 – 2004)
• Милко Гайдарски (1967 – 1973) †
• Михаил Александров (2014 – )
• Михаил Вълчев (~1980 – ~1988)
• Михаил Гьонин (1967 – 1969)
• Михаил Лозанов (1931 – 1939) †
• Младен Василев (1971 – 1975)
• Наско Сираков (1983 – 1996)
• Никола Ковачев (1956 – 1963) †
• Никола Котков (1961 – 1969) †
• Никола Цанев (~1964 – ~1968) †
• Николай Арабов (1976 – 1986)
• Николай Бодуров (2010 – )
• Николай Илиев (1986 – 1994)
• Николай Михайлов (2006 – )
• Николай Тодоров - Кайзера (1989 – 1994)
• Павел Панов (1971 – 1979) †
• Панайот Панайотов(1952–1960) †
• Петко Петков (1970 – 1980)
• Петър Александров (1987 – 1994)
• Петър Аргиров (1947 – 1955) †
• Петър Жеков (1964 – 1973)
• Петър Занев (2006 – )
• Петър Михтарски (1989 – 1995)
• Петър Петров (р.1961) (1981 – 1987)
• Петър Хубчев (1984 – 1996)
• Пламен Гетов (1985 – 1990)
• Пламен Марков(1978 – 1986)
• Пламен Николов (р.1957) (1978 – 1992)
• Пламен Николов (р.1961) (1991 – 1994)
• Пламен Николов (р.1985) (2007 – 2011)
• Предраг Пажин (2000 – 2004)
• Радослав Здравков (1976 – 1990)
• Радостин Кишишев (1996 – 2009)
• Росен Кирилов (1998 – 2006)
• Румен Горанов (1971 – 1979)
• Руси Гочев (1979 – 1987)
• Сашо Ангелов (1991 – 1995)
• Светослав Дяков (2012 – )
• Симеон Симеонов (1964–1974) †
• Симеон Славчев (2000 – )
• Спас Делев (2011 – )
• Спас Джевизов (~1976 – ~1983)
• Спиро Дебърски (1957 – 1965)
• Станимир Стоилов (1992 – 2000)
• Станислав Манолев (2008 – )
• Стефан Абаджиев(1954 – 1965)
• Стефан Аладжов (1969 – 1979)
• Стефан Божков (1946 – 1958) †
• Стефан Величков (~1971 – ~1980)
• Стефан Стайков (~1971 – 1981)
• Стилиян Петров (1998 – 2012)
• Стойчо Младенов (1978 – 1988)
• Стоян Йорданов (~1968 – ~1973)
• Стойчо Стоилов (~1993 – ~2000)
• Стоян Китов (1961 – 1967)
• Стоян Колев (2002 – )
• Стоян Орманджиев (~1940 – 1949) †
• Страхил Попов (2014 – )
• Тодор Диев (1955 – 1965) †
• Тодор Колев (? – ?)
• Трайчо Спасов (1964 – 1967)
• Трифон Иванов (1988 – 1998) †
• Христо Бонев (1967 – 1979)
• Христо Илиев (1955 – 1963) †
• Христо Йовов (1998 – 2009)
• Христо Колев (1985 – 1990)
• Христо Стоичков (1986 – 1999)
• Цанко Цветанов (1991 – 1996)
• Цветан Веселинов (~1968 – ~1974) †
• Цоньо Василев (1971 – 1977) †
• Чавдар Цветков (1974 – 1981)

Състав

Настоящ състав

Списъкът се състои от играчи, включени в състава за мачовете срещу Кипър и Словения на 16 и 19 ноември 2018 г.
Мачове и голове обновени последно след срещата със Словения, играна на 19 ноември 2018 г.

Ивелин Попов – рекордьор по участия в настоящия състав на националния отбор по футбол на България

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратари
1	Георги Петков	14.3.1976	18	0	Славия София
13	Благой Макенджиев	11.7.1988	0	0	Черно море Варна
23	Димитър Евтимов	7.9.1993	0	0	Бъртън Албиън
Защитници
5	Николай Бодуров	30.5.1986	47	2	ЦСКА София
3	Петър Занев	18.10.1985	37	0	Енисей Красноярск
2	Страхил Попов	31.8.1990	22	0	Касъмпаша
11	Иван Бандаловски	23.11.1986	19	0	Берое Стара Загора
15	Васил Божиков	2.6.1988	19	0	Слован Братислава
4	Божидар Чорбаджийски	1.8.1995	8	0	ЦСКА София
14	Антон Недялков	30.4.1993	8	0	Лудогорец Разград
21	Камен Хаджиев	22.9.1991	0	0	Берое Стара Загора
Полузащитници
8	Тодор Неделев	7.2.1993	21	1	Ботев Пловдив
6	Симеон Славчев	25.9.1993	22	0	Карабах
7	Георги Костадинов	7.9.1990	16	3	Арсенал Тула
12	Божидар Краев	23.6.1997	9	2	Митюлан
20	Мартин Райнов	25.4.1992	0	0	Берое Стара Загора
22	Николай Димитров	15.10.1987	9	1	Урал Екатеринбург
16	Кристиян Малинов	30.4.1994	3	0	ЦСКА София
18	Галин Иванов	15.4.1988	4	1	Славия София
3	Александър Цветков	31.8.1990	0	0	Берое Стара Загора
	Светослав Ковачев	14.3.1998	0	0	Дунав Русе
Нападатели
10	Ивелин Попов	26.10.1987	80	14	Спартак Москва
9	Спас Делев	22.9.1989	22	2	Погон Шчечин
19	Радослав Василев	12.10.1990	6	1	Черно море Варна
17	Станислав Костов	2.10.1991	2	0	Левски София

Национален отбор на България за всички времена

№	Име	Год.в НО	Мач.	Гол.	СП-М/Г/Кл	ЕП-М/Г/Кл	Ол-М/Г/Кл	В ид.отб-СП/ЕП/Ол	ФГод.№1,2,3 на Б-я / СпГ №1,2,3 на Б-я	Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в.	ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1	Борислав Михайлов	1983 – 1998	102	0	1986 – 4/0/15 1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1986; 2 – 1983,1984
21	Георги Найденов	1955 – 1966	51	0	1962 – 3/0/15 1966 – 2/0/15	1960 – 2/0/9 1964 – 2/0/11	1952 – 0/0/17 1956 – 2/0/3 1960 – 3/0/5		1 – 1959,1961 2 – 1958
31	Симеон Симеонов	1964 – 1974	34	0	1966 – 1/0/15 1970 – 2/0/13 1974 – 0/0/12	1968 – 1/0/5			1 – 1968
41	Здравко Здравков	1996 – 2004	70	0	1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11 2004 – 3/0/16
Защитници
2	Александър Шаламанов	1963 – 1974	42	1	1966 – 2/0/15 1970 – 3/0/13	1964 – 1/0/11 1968 – 2/0/5		СП 1966	1 – 1963,1966; 3 – 1967
12	Пламен Николов	1978 – 1988	55	0					1 – 1984; 2 – 1982
22	Кирил Ракаров	1953 – 1962	38	1	1962 – 2/0/15	1960 – 2/0/9	1956 – 3/ /3 1960-3/ /5
32	Емил Кременлиев	1993 – 1996	25	0	1994 – 5/0/4	1996 – 1/0/11
42	Радостин Кишишев	1996 – 2009	83	1	1998 – 3/0/29	1996 – 2/0/11
3	Трифон Иванов	1988 – 1998	76	6	1994 – 6/0/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1996; 2 – 1989,1997
13	Георги Димитров	1978 – 1987	77	7							ЗлТ1985-29
23	Кирил Ивков	1968 – 1979	44	1	1974 – 3/0/12		1968 – / /2		1 – 1974,1975
5	Димитър Пенев	1965 – 1974	90	2	1966 – 3/0/15 1970 – 3/0/13 1974 – 3/0/12	1968 – 2/-1/5			1 – 1967,1971	Б-я ХХв-8
15	Петър Хубчев	1984 – 1996	35	0	1994 – 7/0/4	1996 – 2/0/11			2 – 1993
25	Добромир Жечев	1961 – 1974	73	2	1962 – 1/0/15 1966 – 3/0/15 1970 – 2/0/13 1974 – 0/0/12	1964 – 2/0/11 1968 – 2/0/5			2 – 1970,1973 3 – 1966
35	Николай Илиев	1986 – 1994	54	5					1 – 1987 2 – 1988
4	Цанко Цветанов	1991 – 1996	40	0	1994 – 6/0/4	1996 – 3/0/11
14	Борис Гаганелов	1963 – 1970	А-51 Б-3 Мл-1 Ю-2	0 1 0 0	1966 – 3/0/15 1970 – 1/0/13	1968 – 2/0/5
24	Стефан Аладжов	1969 – 1979	А-30 Б-1 Мл-9 Ю-7	1 0 1 0	1970 – 1/0/13				1 – 1970
34	Илиян Киряков	1988 – 1996	53	5	1994 – 6/0/4	1996 – 1/0/11
Полузащитници
6	Красимир Балъков	1988 – 2003	92	16	1994 – 7/0/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11		СП 1994	1 – 1995 2 – 1996,2002 3 – 1994	Б-я ХХв-5	ЗлТ1994-16
16	Стилиян Петров	1998 – 2011	106	8		2004 – 3/0/16			1 – 2003 2 – 2000,2001,2005,2009 3 – 2002,2006
26	Златко Янков	1989 – 1999	80	4	1994 – 6/0/4 1998 – 2/0/29	1996 – 3/0/11			3 – 1997
10	Христо Бонев	1967 – 1979	96	47	1970 – 3/1/13 1974 – 3/1/12	1968 – 1/0/5			1 – 1969,1972,1973 3 – 1974	Б-я ХХв-3	ЗлТ:1972 – 11; 1973 – 12; 1974 – 15; 1975 – 17
30	Йордан Лечков	1989 – 1998	45	5	1994 – 5/2/4	1996 – 3/0/11			2 – 1994		ЗлТ1994-13
43	Даниел Боримиров	1993 – 2005	69	5	1994 – 4/1/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11 2004 – 1/0/16
28	Ивайло Йорданов	1991 – 2000	50	3	1994 – 5/0/4 1998 – 2/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1998
36	Аян Садъков	1981 – 1991	А-79 Мл-25 Ю-40	9 9 15	1986 – 4/0/15				3 – 1986
Нападатели
7	Емил Костадинов	1988 – 1998	69	26	1994 – 7/0/4 1998 – 3/1/29	1996 – 2/0/11			1 – 1993 3 – 1992,1995	Б-я ХХв-9	ЗлТ1993-8
8	Христо Стоичков	1987 – 1999	83	37	1994 – 7/6/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/3/11		СП 1994/ ЕП 1996	1 – 1989÷1992 и 1994; 2 – 1995; 3 – 1993, 1996 и 2000 / СпГ:1 – 1994; 3 – 1992	ФИФА1994-1 Б-я ХХв-2	ЗлОб-1990 ЗлТ:1994 – 1; 1992 – 2(СрТ); 1993 – 12; 1991 – 13
9	Георги Аспарухов	1962 – 1970	50	19	1962 – 1/1/15 1966 – 3/1/15 1970 – 3/0/13	1964 – 2/0/11 1968 – 2/0/5			1 – 1965 2 – 1964, 1966 и 1968/ СпГ:1 – 1965	Б-я ХХв-1	ЗлТ:1965 – 8; 1966 – 14; 1968 – 14
11	Димитър Бербатов	1999 – 2010	А-79 Мл3 Ю-2	48 3 2		2004 – 3/0/16			1 – 2002,2004,2005 и 2007÷2010; 2 – 2006,2014; 3 – 1999,2001,2011		ЗлТ2007-30
17	Иван Колев	1950 – 1963	75	25	1962 – 3/0/15 1966 – 2/0/15	1960 – 2/0/9 1964 – 2/0/11	1952 – / /17 1956 – / /3 1960 – / /5		1 – 1956,1962 2 – 1955,1959	Б-я ХХв-7	ЗлТ:1956 – 9; 1958 – 19; 1959 – 13; 1960 – 16
18	Димитър Якимов	1962 – 1973	67	9	1962 – 1/0/15 1966 – 3/0/15 1970 – 2/0/13	1960 – 1/0/9 1964 – 2/1/11 1968 – 2/0/5	1960 – / /5		3 – 1961,1968,1969,1970	Б-я ХХв-4
19	Петър Жеков	1963 – 1972	44	25	1966 – 1/0/15 1970 – 1/0/13	1968 – 1/1/5	1968 – / /2		2 – 1969		ЗлОб-1969 СрОб-1970 БрОб-1973 ЗлТ1969-9
20	Наско Сираков	1983 – 1996	79	23	1986 – 4/1/15 1994 – 7/1/4	1996 – 1/0/11			2 – 1986; 3 – 1987	Б-я ХХв-10
29	Атанас Михайлов	1967 – 1979	А-45 Б-2 Мл-46 Ю-3	23 1 31 1	1974 – 3/0/12		1968 – / /2		1 – 1979; 2 – 1977
37	Мартин Петров	1999 – 2011	90	20		2004 – 3/0/16			1 – 2006 2 – 2007 3 – 2003,2004
38	Димитър Миланов	1948 – 1959	39	20			1952 – / /17 1956 – / /3
33	Динко Дерменджиев	1966 – 1977	58	19	1962 – 2/0/15 1966 – 2/0/15 1970 – 2/1/13	1968 – 2/1/5
39	Любослав Пенев	1987 – 1998	62	14	1998 – 3/0/29	1996 – 3/-1/11			1 – 1988
40	Никола Котков	1961 – 1969	А-26 Б-10	12 8	1966 – 1/0/15	1968 – 1/1/5			1 – 1964; 2 – 1967	Б-я ХХв-6	ЗлТ1967-25
27	Тодор Диев	1955 – 1965	55	16	1962 – 1/0/15	1960 – 1/0/9 1964 – 1/1/11	1952 – / /17 1956 – / /3 1960 – / /5
44	Павел Панов	1971 – 1979	А-44 Б-3 Мл-31 Ю-28	13 1 14 11	1974 – 3/0/12	1969 Ю-1			1 – 1977 2 – 1975 3 – 1976

• Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички времена

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратар
1	Борислав Михайлов	12.02.1963	102	0	Левски София, Белененсеш, Мюлуз, Ботев Пловдив, Рединг, Славия София
Защитници
2	Александър Шаламанов	04.09.1941	42	0	Славия София
3	Трифон Иванов	27.07.1965	76	6	Етър Велико Търново, ЦСКА София, Бетис, Ньошател Ксамакс, Рапид Виена, Аустрия Виена
4	Цанко Цветанов	06 януари 1970	40	0	Етър Велико Търново, Левски София, Валдхоф Манхайм, Абърдийн
5	Димитър Пенев	12.07.1945	90	2	Локомотив София, ЦСКА София
Полузащитници
6	Стилиян Петров	05.07.1979	106	8	ЦСКА София, Селтик, Астън Вила
8	Красимир Балъков	29.03.1966	92	16	Етър Велико Търново, Спортинг Лисабон, Щутгарт
10	Димитър Якимов	12.08.1941	67	9	Септември София, ЦСКА София
Нападатели
7	Емил Костадинов	12.08.1967	70	27	ЦСКА София, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, УАНЛ Тигрес
9	Георги Аспарухов	04.05.1943	49	19	Ботев Пловдив, Левски София
11	Христо Стоичков	08.02.1966	83	37	ЦСКА София, Барселона, Парма, Кашива Рейсол

Натурализирани футболисти

	Футболист	Мача	Гола	Период
СССР	Фридрих Клюд	1	0	1927
Чехословакия	Карел Буркерт	1	?	1934
Италия	Амедео Клева	2	?	1948 – 1950
Югославия	Драголюб Симонович	1	0	1998
Югославия	Предраг Пажин	32	0	2000 – 2004
Югославия	Зоран Янкович	22	2	2002 – 2007
Югославия	Златомир Загорчич	19	0	1998 – 2004
Бразилия	Тиаго Силва	1	0	2006
Хърватия	Игор Томашич	16	0	2006 – 2009
Бразилия	Лусио Вагнер	10	0	2006 – 2009
Бразилия	Маркиньос	4	0	2011 – 2014
Сърбия	Иван Чворович	1	0	2012 – 2014
Бразилия	Марселиньо	7	2	2016 –

Вижте също

• Списък на срещите на националния отбор по футбол на България
• Треньори на националния отбор по футбол на България

Външни препратки

• Официална страница на националния отбор
• Всички мачове на българския национален отбор
• Български футболен съюз
• Футболни новини и резултати
• Български футболни мачове на запис
• Идеалният отбор на България
• RSSSF архив на резултати от 1924 г. насам – на английски език
• RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите – на английски език
• Planet World Cup архив на резултатите от Световни първенства – на английски език
• Planet World Cup архив от съставите на отборите, играли на Световни първенства – на английски език
• Planet World Cup архив на резултатите от квалификациите на Световни първенства – на английски език
• UEFA.com, история на финалите на Европейски първенства по футбол – на руски език