Стоян Петров (революционер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
'''Стоян Петров Топузов''' е български революционер, [[Одрински революционен окръг|одрински]] войвода на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. |
'''Стоян Петров Топузов''' е български революционер, [[Одрински революционен окръг|одрински]] войвода на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: [[Тодор Станков]] и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]] |
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: [[Тодор Станков]] и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]] |
||
Стоян Петров е роден през 1874 година в град [[Малко Търново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството [[Странджа (организация)|„Странджа“]] в Бургас.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 |
Стоян Петров е роден през 1874 година в град [[Малко Търново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството [[Странджа (организация)|„Странджа“]] в Бургас.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 166.</ref> |
||
През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата [[Минчо Томов]], обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при [[Михаил Герджиков]] и участва в [[Синеклийски атентат|опита за атентат]] при гара [[Синекли]] през февруари 1903 година. |
През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата [[Минчо Томов]], обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при [[Михаил Герджиков]] и участва в [[Синеклийски атентат|опита за атентат]] при гара [[Синекли]] през февруари 1903 година. |
||
Делегат е [[Конгрес на Петрова нива|на конгреса на Петрова нива]], който го определя за войвода на ІІ [[Велика (Вилает Лозенград)|велишки]] участък.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.</ref> |
Делегат е [[Конгрес на Петрова нива|на конгреса на Петрова нива]], който го определя за войвода на ІІ [[Велика (Вилает Лозенград)|велишки]] участък.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.</ref> |
||
Ред 63: | Ред 63: | ||
|} |
|} |
||
[[ |
[[Файл:Stoyan Topuzov IMARO.jpg|мини|250п|Стоян Петров в четническа униформа]] |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 23:28, 20 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Петров.
Стоян Петров | |
български революционер | |
Роден |
1874 г.
|
---|---|
Починал | |
Стоян Петров в Общомедия |
Стоян Петров Топузов е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Стоян Петров е роден през 1874 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството „Странджа“ в Бургас.[1] През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата Минчо Томов, обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.
Делегат е на конгреса на Петрова нива, който го определя за войвода на ІІ велишки участък.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и застава начело на Втора рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков.[3]
Втора рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Стоян Петров | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Делиш (Дениш) Андонов | 25 | Ениджевардарско | Енидже Вардар | убит на 18 юни 1913 година[4] | |
Димитър (Димо) Андреев | Велешко | Велес | ранен на 17 юни 1913 г., сребърен медал[5] | ||
Димитър Андреев | 26 | Валовищко | Крушево | кръст „За храброст“ ІV степен[5] | |
Димитър Бонев | Струмишко | Дървош[6] | |||
Димо Петров | 32 | Малкотърновско | Малко Търново[7][8] | ||
Желю Минчев | 25 | Хасковско | Хасково[9][10] | ||
Ненчо Кротков | Василиковско | Маджура[11] | |||
Стамен (Стамо) Маджаров | 26 | Софлийско | Мерхамли[12][13] | ||
Стоян Калудов | 44 | Василиковско | Маджура[14] | ||
Янчо Мандраджиев | 30 | Василиковско | Пиргопуло[15] |
Бележки
- ↑ Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 166.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565, 892.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 442.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
- ↑ Пейков, Стефан. Когато кметовете на Царево бяха войводи // Морски вестник. Посетен на 29 юни 2013 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 413.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.