Тодор Петков (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интитутъ --> Институтъ
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7: Ред 7:
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]]
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]]
}}
}}
'''Тодор Петков''', наричан '''Пелико''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 76.</ref> е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Тодор Петков''', наричан '''Пелико''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 76.</ref> е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==
Петков е роден на 20 август 1872 година в [[Лъджакьой]], [[Османска империя|Османската империя]], днес Лутрос, [[Гърция]]. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 111">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=111 |url= |accessdate=}}</ref> Работи като учител в [[Свиленград]], [[Лозенград]] и други. В периода 1896 - 1898 година е касиер, а от 1900 до 1902 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Свиленград. В 1902 година Петков присъства на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен революционен комитет]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 74, 410.</ref>
Петков е роден на 20 август 1872 година в [[Лъджакьой]], [[Османска империя|Османската империя]], днес Лутрос, [[Гърция]]. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 111">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=111 |url= |accessdate=}}</ref> Работи като учител в [[Свиленград]], [[Лозенград]] и други. В периода 1896 - 1898 година е касиер, а от 1900 до 1902 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Свиленград. В 1902 година Петков присъства на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен революционен комитет]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 74, 410.</ref>


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Дедеагач.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Дедеагач.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref>


През [[Балканска война|Балканската война]] Тодор Петков е арестуван от османските власти и е изпратен на заточение в град [[Сивас]], [[Мала Азия]].
През [[Балканска война|Балканската война]] Тодор Петков е арестуван от османските власти и е изпратен на заточение в град [[Сивас]], [[Мала Азия]].

Версия от 20:36, 21 ноември 2018

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Петков.

Тодор Петков
български революционер
Роден
Починал
30 юли 1937 г. (64 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Тодор Петков, наричан Пелико,[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Петков е роден на 20 август 1872 година в Лъджакьой, Османската империя, днес Лутрос, Гърция. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Работи като учител в Свиленград, Лозенград и други. В периода 1896 - 1898 година е касиер, а от 1900 до 1902 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Свиленград. В 1902 година Петков присъства на Пловдивския конгрес на Одринския окръжен революционен комитет.[3]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Дедеагач.[4]

През Балканската война Тодор Петков е арестуван от османските власти и е изпратен на заточение в град Сивас, Мала Азия.

Умира на 30 юли 1937 година в Свиленград.[5]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 76.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 74, 410.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 127.